Макар и инцидентно, и по време на ранния соц у нас е имало въоръжени обири и престрелки
Автор: Борис Цветанов
Далече сме от престъпността на прехваления Запад, но ежедневните престрелки и обири (макар и не в стил Бони и Клайд) все отключват една носталгия „по доброто старо време", когато нямаше барети, ни Карамански, Георги Илиев пионерче си беше, над главите ни ВИС не висеше, а за Жоро Павето – кой да ти каже, Бойко Борисов го нямаше даже... Само че още преди 3 000 години мъдрецът беше писал в „Еклесиаст": нищо ново под слънцето!
На 21 срещу 22 декември 1965 година, сряда срещу четвъртък, нощ като нощ, дежурният старшина от народната милиция Димитров обикаля района си, крачейки по „Граф Игнатиев" . Неочаквано чува шум на строшено стъкло. Бижутерийният магазин – казва си старшината и притичва към ъгъла „Раковски“ – „Луи Леже". В безистена вижда три фигури, доста съмнителни. Но и те го виждат. Единият се просва на тротоара, двамата разтварят ръце пред милиционера: „Пиянде някакво... Налетя на бой... Замалко да потроши витрината"...
Старшината иска документите. Не ги носим със себе си, е отговорът. Тогава, хайде в участъка, там ще се оправим, респектира съмнителните Димитров, като изважда пистолета. Надвесва се над падналия, който лъха на кръчма, и взема от джоба му бутилка „Московска" зелен етикет – истинска рядкост в онова време. Повежда двамата към площад „Славейков". Там ще е на една ръка разстояние от министерството. Ще се върне после за пияндето.
На площада вижда двама милиционери, при това познати – Стоименов и Цонев. Обяснява им ситуацията, а Стоименов предлага с Цонев да отведат задържаните в управлението, пък Димитров да се върне за пияния. В същото време ония двамата изваждат пистолетите. Още от първия изстрел старшина Стоименов пада смъртоносно ранен. След миг до него пада и Цонев.
Старшина Димитров грабва пистолета му и вече с два в ръцете решава да умре трудно. От точните му изстрели падат простреляни и двамата бандити. В това време по „Раковски" откъм „Шишман" тихо се плъзва червен „Москвич". Шофьорът, виждайки патакламата, форсира двигателя и изчезва над ъгъла на „Хан Крум". „Копеле, копеле мръснооооо!" - крещи единият от ранените бандити, старшина Димитров с крак избива оръжието му, после се навежда и взема пистолета и на другия престъпник, който вече е изпаднал в безсъзнание.
Откъм „Стефан Караджа" вече тичат на помощ служители от милицията.
Пристигат и две линейки – в едната е настанен трупът на Стоименов и тежко раненият Цонев. В другата – двамата тежко ранени бандити.
След тях към „Пирогов" потегля следователят Георгиев и част от оперативната група. Преди колата да тръгне старшина Димитров казва на Георгиев: голяма е вероятността единият да издаде третия, който трябва да е шефът – той е оня, който баламски ме преметна, правейки се на мъртво пиян. Идваше да помогне, но се уплаши и избяга... За отмъщение тия ще го издадат... Не съм сигурен кой от двамата извика „Копеле“...
В „Пирогов" лекарите вдигат ръце: медицината е безсилна. От погледа на Георгиев не убягва как една от сестрите едва не припада. Колкото и да се мъчи да се владее, тя от време на време плахо хвърля поглед към единия от бандитите.
Следователят моли лекарите да направят всичко възможно поне за секунди двамата или единия да бъде върнат в съзнание. Сестрата изчезва и Георгиев я открива да говори по телефона. Не успява да разбере какво. В това време в дрехите на бандитите оперативните откриват паспортите им, значи са лъгали, че са без документи. Оказват се братя – Христо и Костадин Трендафилови. Висшисти. Икономист и минен инженер. Около тридесетгодишни.
На операционната маса умира Костадин. Сестрата отново изчезва. Този път Георгиев е взел мерки, чува част от разговора: „Костадин е мъртъв. Христо е пътник... със сигурност..." По-късно ще се разбере, че сестрата е била в интимна връзка с Костадин. Светът е малък, както се казва.
В това време лекарите са успели да върнат Христо в съзнание. „Името на копелето?!" – крещи Георгиев. И Христо отвръща: „Гладиев... Теодор Гладиев“. Това са последните му думи. След миг вече е мъртвец. Георгиев хваща за яката сестрата: „Адресът на Гладиев!" След малко той е арестуван. С което екшънът може да се смята за приключен. Но не и за амбициозния следовател.
В линейката, докарала бандитите, е открита граната „помс" – дълга, с дървена дръжка, цилиндричната част на която е обвита с вестник, след което и с плат. Идеална бухалка... От оперативната група му е докладвано, че в дома на братята е открита друга граната от този вид. Вестникът, с който е обвита цилиндричната част, е „Вечерни новини" със страницата „Добър вечер" от 2 юни 1965 година, сряда. Когато поема гранатата, следователят открива едва забележима капчица кръв по плата. В лабораторията установяват кръвната група. И Георгиев си припомня едно престъпление отпреди половин година.
На 18 юни в Спортната палата е убита по жесток начин касиерката на БСФС. Изчезнала е главозамайващата за онова време сума от около 40 000 лева за заплати на служителите. Съдебният лекар установява смърт чрез задушаване с коланчето от роклята на жената, след като предварително е била замаяна с удар с твърд предмет в тила – вероятно бухалка. Дежурният екип не се добира до следи, които да сочат нещо конкретно – служителите от БСФС разбили вратата, след дълго чакане, като решили, че на касиерката, винаги стриктна и любезна, нещо се е случило. Но опитвайки се да й дадат първа помощ, всъщност унищожават ценни следи.
Разпитан е съпругът на касиерката, също служител в БСФС. Той си спомня, че на 3 юни, ден за заплащане на аванс, бил дошъл с дъщеричката си да донесе на жена си нещо за почерпка – току-що се бил върнал от командировка в чужбина. При нея заварил ревизор от министерство, който проверявал „съотношението на различните стойности на копюрите при заплащане на заплатите" – около тридесетгодишен, много любезен, културен...
Понеже съпругът се усъмнил в него, жена му отвърнала, че документите му били абсолютно изрядни. И други служители били видели „ревизора". Оперативните работници решили, че първоначално обирът е бил планиран за 3 юни, но нещо е попречило, може би явяването на съпруга. Съставен бил по разкази на свидетелите словесен портрет на съмнителния инспектор на копюрите. Но търсенето не дало резултат...
До ранната сутрин на 22 декември.
Следователят Георгиев поискал справка за кръвната група на убитата касиерка. Съвпадала с капката кръв от плата върху гранатата на братята Трендафилови.
Словесният портрет показвал лицето на мъртвия бандит Костадин Трендафилов.
Притиснат от доказателствата, Гладиев прави признания. Бил мозъкът на бандата. Започнали още през 1964 година, като първият обир бил в Унгарския търговски център.
През май 1965 година обрали тото пункт.
За нощта на престрелката били набелязали бижутерийния магазин на „Луи Леже".
Сред бъдещите обекти бил предвиден и офисът на българската авиокомпания ТАБСО.
