Един по-неизвестен владетел наш


Един по-неизвестен владетел наш
Гоблен с образа на Михаил Шишман
27 Март 2013, Сряда


Преди 700 години
През 1313 г., след смъртта на видинския деспот Гаврил Шишман



постът му е наследен от сина му Михаил Шишман, който по едно стечение на обстоятелствата по-късно става цар. Той е роден вероятно някъде около 1285-86 г. През 1323 г. умира българският владетел Георги Тертер, който не оставя наследник. При това положение българският обичай предвижда да се свика болярски събор, който да избере цар.

Най-влиятелни по това време  са преславският  и овечкият боляри. Михаил Шишман се среща поотделно с двамата, като ги моли да го подкрепят за възкачването му на престола. В замяна на това обещава, че ще се ожени за дъщерите им и ще ги направи царици. Интригата му успява и болярският събор го избира за български цар.

Когато се възкачва на престола, той вече смята, че болярските дъщери не са от неговия ранг и праща сватовници при сръбския крал Стефан Урош ІІ да искат ръката на дъщеря му Ана-Неда. По желание на тъста сватбата става във Видин. Михаил Шишман получава като зестра Зайчар, Прахово и земите по долното течение на р. Нишава. Обидените от неспазеното обещание боляри организират заговор, но той е разкрит и те са посечени.

Само след една година обаче Михаил Шишман вече смята, че и сръбската принцеса на отговаря на ранга му. Разтрогва брака си с нея и я изпраща на заточение в манастир. Започва да търси сближение с византийския император Андроник ІІ. През 1324 г. се жени за неговата внучка Теодора и пак се сдобива с териториална зестра, като получава Западнородопската област.

Император Андроник ІІ умира през 1326 г. и във Византия настъпват размирици. Михаил Шишман се възползва от тях и без битки присъединява към България обширни територии в Южна Македония. Но той вече има един смъртен враг в лицето на сръбския крал, който без да обяви война, непрекъснато изпраща въоръжени отряди да опустошават българските земи. Те на няколко пъти стигат до стените на видинската крепост и правят опити да я превземат.

През 1328 г. на константинополския престол се възкачва Андроник ІІІ, който стабилизира византийската държава. Михаил Шишман сключва с него договор, насочен срещу Сърбия. Той предвижда съвместен поход към Белград, в който България и Византия да участват с по 15-хилядна войска, защото според сведенията сръбската наброява 30 000. Михаил Шишман успява да мобилизира 12 хиляди, а плаща и за набирането на 3 000 наемници. Уговорено е срещата с византийската войска да стане при Велбъжд. Там обаче не пристига нито един ромейски войник.

Докато чакат византийската помощ, българите са нападнати от цялата 30-хилядна сръбска армия, към която са се присъединили и 7 хиляди маджари. Завързва се неравна битка, в която Михаил Шишман е убит. Когато вестта за нея и за кончината на българския цар стига до Андроник ІІІ, той я коментира с думите: „Имахме договор и обещание от моя страна за съвместни действия с Михаил, но аз прецених, че интересите на Византия са над тях. Нека българи и сърби се изтребват взаимно, а в крайна сметка аз ще обера плодовете“.

През 1328 г. Андроник организира поход на северозапад. По пътя си присъединява българските владения в Западните Родопи и Южна Македония, а след това и сръбските в Централна и Северна. Не среща особена съпротива, защото България и Сърбия са умаломощени от войната помежду си. Тогава казва на своите приближени, че когато двама се карат, третият печели и се смята, че тази поговорка датира от това време. Въпреки че е победител, се среща с царица Теодора и я признава за българска владетелка. Така тя става първата жена, която управлява България, макар и за кратко време.


Патриотичен календар

22 март – Първа пролет

22 март – Световен ден на водата

22 март 1918 г. – Умира Панайот Хитов

23 март 1869 г. — Петко Славейков основава към Българското читалище в Цариград Българско благодетелно братство „Просвещение“

23 март 1907 г. — Умира Филип Тотю

23 март 1924 г. — По инициатива на Карел Шкорпил във Варна е създадено археологическото сдружение „Българска старина“

24 март 1201 г. — Цар Калоян освобождава Варна от византийците и установява трайно българската власт в морския град

26 март 1950 г. — На стадион „Юнак“ в София е проведен първият мач от българския турнир по аматьорски бокс „Странджа", едно от най-старите в света боксови състезания

27 март — Международен ден на театъра

27 март 1893 г. — Умира Баба Тонка Обретенова


В категории: История , Горещи новини

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
Тодор
30.03.2013 10:00:06
0
0
Ето още един пример, от който ясно се вижда, че сърбите са най-опасните врагове на България! А зад гърба им стоят руснаците, които от векове точат секири срещу нас. Затова: Сърбите по пет на нож! Граница с Хърватска!
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки