Сп. „Лансет”: Кризата в Европа струва човешки животи
Икономическата криза в Европа струва човешки животи, след като е регистрирано увеличаване на броя на самоубийствата и на заразните болести, а политиците нехаят за този проблем, заявиха тези дни експерти по здравеопазване.
Жестоките съкращения на бюджетите и растящата безработица причиняват депресия у все повече жители на планетата, а спадът на доходите води до това, че все по-малко хора имат възможност да отидат на лекар или да си купуват лекарства. В Гърция например от 2007 г. насам се забелязва тревожно нарастване на случаите на заразни болести, гласи анализ на тази тема, публикуван в британското медицинско списание "Лансет".
За да се противодейства на тези заплахи, са необходими решителни мерки на социална защита, обясняват изследователите. Но мерките за затягане на коланите заради кризата в много европейски страни дадоха сериозно отражение върху структурите за социална защита, като последният пример в това отношение е Кипър.
"Забелязва се подчертана тенденция да се отрича въздействието на кризата върху здравето, макар това да е очевидно", заяви изследователят Мартин Маккий от Европейската обсерватория за здравните политики и системи, която работи със съдействието на Световната здравна организация. "Европейската комисия има задължението да следи за въздействието на цялостната й политика върху здравето, но не е реализирала никакво проучване за отражението на наложените от "Тройката" мерки за драстични икономии върху здравето", подчерта Маккий.
Англия: И там надписани сметки за ток и газ Миналата година над 9,6 милиона домакинства във Великобритания са се оказали най-неочаквано длъжници на електроразпределителните и газоснабдителните дружества заради неверни сметки за ток и газ, пише в. "Дейли телеграф".
Тези задължения са дошли от разликата между прогнозните и действително изразходваните количества газ и електричество.
Миналата година тези 9,6 милиона са дължали средно по 154 паунда на дружествата. Всеки шестнадесети от тях е дължал дори над 500 паунда.
Задълженията са отпаднали след коригиране на сметките, но в някои случаи това отнемало средно месец.
Корекции на надписаните сметки за един ден се извършвали само в един от всеки шест случая.
За да бъдат избегнати подобни неприятни изненади, все повече британци започват да дават редовно точни данни, отчетени от техните измервателни уреди.
През изминалите шест месеца три четвърти от домакинствата са подали в снабдителните дружества данните от измервателните си уреди, докато през 2009 г. това са направили едва две трети от британските домакинства, отбелязва вестникът.
Русия: Богатството е неприлично и престъпно В. „Комерсант” съобщава резултати от социологическо проучване сред представителна извадка руснаци. В представите на 77% от анкетираните богатството си остава нещо "неприлично", дори "престъпно", особено щом става дума за богати депутати и чиновници.
82 на сто настояват за имуществен ценз на представителите на властта - включително за да знаят държавните служители "в какви условия живеят обикновените хора". Според хората в страната човек може да се сдобие с едра собственост само по "несправедлив и нелегитимен път", обясняват социолозите.
Едва 13 на сто смятат, че е "нормално" един чиновник или депутат да бъде "много богат". Повечето са на друго мнение - за 33 на сто това е "неприлично", а според 44% дори "престъпно". Хората смятат, че богатство се добива само "чрез корупция, кражби от държавата или някакви предимства", обяснява директорът на "Левада" Лев Гудков.
За имуществен ценз (максимално допустими доходи) на кандидатстващите за държавна служба в Русия се обявяват 82 на сто от участниците. 6% обаче са против, тъй като "един заможен човек няма да краде и да взема подкупи", а 4% - защото "един заможен човек има управленски опит".
Запитани в кои руски структури има най-много богати хора, анкетираните посочват най-вече двете камари на парламента - Държавната дума и Съвета на федерацията (55 на сто). Следват правителството и федералните министерства с 52 на сто, президентската администрация с 33%, държавните корпорации с 25 на сто и местните администрации с 21%.
В Русия смятат, че "хората влизат във властта не заради народа, а за да придобият статута и благата, свързани с пребиваването във властта", показва анкетата според Гудков.
За да се промени тази нагласа, руският елит трябва "да демонстрира други модели на поведение - че не само взема, но и дава", коментира Елена Шестопал, експерт по политическа психология.
Миналата година над 9,6 милиона домакинства във Великобритания са се оказали най-неочаквано длъжници на електроразпределителните и газоснабдителните дружества заради неверни сметки за ток и газ, пише в. "Дейли телеграф".
В. „Комерсант” съобщава резултати от социологическо проучване сред представителна извадка руснаци. В представите на 77% от анкетираните богатството си остава нещо "неприлично", дори "престъпно", особено щом става дума за богати депутати и чиновници.
