Преди 80 години
През зимата на 1933 година, след големия успех на първата си обща изложба, група русенски художници решават,
Автор: Огнян Стамболиев
че в града има „голяма и неотложна нужда” от постоянна галерия или „художествен музей” и изпращат до общината писмо с искане за учредяването й. На 30 април с. г. тогавашният кмет Юрдан Павлов подписва желания акт.
За първи дом на новосъздадената културна институция е избран Домът за изкуствата и печата (предшественик на Клуба на дейците на културата), а след три години тя е преместена в Русенската общинска библиотека, която се намира в красивата Дайнолова къща в самия център на града. Художниците-основатели са 11 (Александър Лазаров, Атанас Михов, Влади Владимиров, Георги Каракашев, Димитър Диолев, Крал Матей, Кирил Станчев, Любен Гайдаров, Никола Костов, Руси Ганчев и Тодор Янков), които даряват свои картини.
Малко по-късно към тях се присъединяват и други майстори на четката, както и родолюбиви русенски граждани, които предоставят безвъзмездно свои картини и скулптури. Днес тези творби съставят колекцията „Основатели на Русенската художествена галерия”, която днес е постоянно експонирана.
През 1946 година се променят статутът и принципите на управлението на галерията. Учредява се „Народна художествена галерия, гр. Русе”, в която ще трябва да се „съхраняват творби на художници и скулптори с висока художествена стойност и национални и битови достойнства”. С помощта на държавата фондът непрекъснато се разширява и обогатява с нови творби – главно откупки и по-малко с дарения. Галерията бива преместена в няколко красиви и удобни преустроени зали на партерния етаж в прекрасната барокова сграда на Доходното здание на централния площад „Свобода”. Там престоява до 1979 година, когато бива преместена в специално построената за целта сграда на една от главните улици „Борисова” 39.
Новата сграда по проект на арх Светозар Панайотов е с площ от 2800 кв. м с надземен и подземен етажи и макар и с редица недостатъци (като проект, а и като изпълнение), успява да събере нарасналия фонд от близо 2800 картини, графики, скулптури и малки пластики от автори от края на XIX век до наши дни. Направленията са: „Родно изкуство”, „Новите художници от 30-те години на ХХ век”, „Съвременни автори”, сред които най-значително е участието на творците от Русе и региона.
Фондът на галерията може да се похвали с ценни работи на класиците: Владимир Димитров-Майстора, Иван Мърквичка, Никола Танев, Иван Ненов, Васил Стоилов, Давид Перец, Димитър Казаков, Васил Бараков, Жак Авдала, Бенчо Обрешков, както и на световноизвестни автори: Корнелиу Баба, Камило Отеро, Виорел Марджинян, Виктор Вазарели, Роберт Янчович, Сусумо Ендо, Андре Ланской и др. Много богат е и графичният раздел, събрал интересни автори от България, Китай, Чехия, Румъния, Куба и др.
Патриотичен календар
29 март 1944 г. — София е бомбардирана от англо-американската авиация
29 март 2004 г. — България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения влизат в НАТО като пълноправни членове
31 март 1878 г. — На базата на Опълчението е създадена Българска земска войска, която по-късно става Българска армия
1 април 1916 г. — В 24 часа на 31 март България преминава от Юлиански към Грегориански календар и вместо 1 април настъпва 14 април
1 април 1966 г. — Умира писателят Димитър Димов
1 април — Начало на Седмицата на гората
2 април 1962 г. —Ражда се 8-милионният българин
3 април 1860 г. — На Великден в цариградската църква „Свети Стефан” при църковната служба епископ Иларион Макариополски не споменава името на Вселенския гръцки патриарх. Така Българската православна църква се отделя от Гръцката патриаршия
3 април 1879 г. — Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България
3 април 2011 г. — Българската православна църква канонизира за светци новомъчениците от Ново село и Батак, дали живота си за християнската вяра по време на Априлското въстание
4 април 2004 г. — Български автобус пада в 40-метров каньон на границата между Сърбия и Черна гора в река Лим, при което загиват 12 деца от град Свищов
