Едно от първите растения, които зацъфтяват още в ранна пролет, е люлякът.
Освен за букети от ароматните му цветове, този декоративен представител на флората може да бъде използван и като лечебно средство. Той притежава потогонно, понижаващо високата температура и усилващо апетита действие. Това се дължи на съдържащите се в него горчиви вещества от рода на алифатния сесквитерпен фарнезол.
Народната медицина препоръчва употребата на цвета му при диария, шум в ушите, кашлица, задух, епилепсия, простуда, а в миналото – и при малария. Листата пък се употребяват за облекчаване на главоболието. Външно те се прилагат за налагане при гнойни рани и радикулит.
Като лечебна дрога се използват цветовете и листата, брани по време на цъфтежа (април-юни). Срокът на годност на изсушения цвят е 1 година, а на листата – 2 г.
Начин на употреба: Запарката се приготвя като 1 с. л. от билката се запари в 0,5 л вода. Пие се по 1 к. ч. преди ядене 4 пъти дневно.
