Старите къщи в Пловдив строени с тухлите на Калпакчиев
Тържество по повод 40-годишнината от създаването на тухларната фабрика “Павел Д. Калпакчиев” и 10 г. от основаването на едноименното акционерно дружество в Пловдив Снимка: Държавен архив - Пловдив
Комунистическата власт взела на мушка наследниците на предприемача, били забогатели „незаконно“
Автор: Камен Христов
Строителството в Пловдив преди повече от сто години си е имало своя запазена марка. Това са тухлите, произведени във фабриката на Павел Калпакчиев. С тях са строени близо 90 на сто от къщите в стария град. Красивият им релефен надпис и днес може да се види на места. При почукване те все още звънят, казват за тях местните историци. И най-важното - след цял век те още са годни за употреба. Нещо, което за днешното строителство трудно може да се каже.
Самият Калпакчиев останал в историята на Града под тепетата като индустриалецът, който се грижел за работниците си, все едно са негови деца. Затова във фабриките му никога не е имало стачка.
Роден на 1 юни 1857 г. в Етрополе, към края на 19 век той се заселил в Пловдив. Изучил различни занаяти – чиракувал при шивач, при кожар… Помагал и в хана на известния търговец от Саранци Петър Тодоров. Там се влюбил в дъщеря му Мария, която обаче била сгодена за адютанта на Фердинанд.
Въпреки това, Павел решил да се ожени за нея, получил и благословията на баща й. Неговата майка обаче била категорично против, отказала да иде на сватбата, защото момата била „върната”. Тогава Павел й написал писмо със следното съдържание: „И без петел ще съмне”.
В Пловдив Калпакчиев станал секретар на Македонската организация, чийто председател по онова време бил Димитър Благоев. Заедно с доведения си брат Юрдан Калпакчиев през 1894 г. Павел основал тухларна работилница. Дотогава в Пловдив за строителство бил използван само кирпич. Работите обаче не потръгнали и фабриката била пред фалит. Зестрата на Мария спасила бизнеса и Павел построил през 1897 г. Първа тухларна фабрика "Остромила".
Тя се е намирала между днешните улици „Лазо войвода” и „Райчо Кирков”, на мястото на кино „Тракия”. Заемала площ от близо 477 декара. В нея Калпакчиев построил столова за работниците, общежитие, баня, здравно заведение с лекар и фелдшер, забавачница за децата.
В магазина на фабриката стоките се продавали на символични цени. Те обаче не се купували с пари, а със специални метални жетони, които се раздавали на работниците със заплатите. Така на евтини стоки право имали само подчинените на Калпакчиев.
Те получавали безплатно и тухли, с които можели да си построят къщи на територията на самата фабрика, която непрекъснато се разраствала – до нея била изградена железопътна линия, Калпакчиев си купил и собствен локомотив.
Пак той е подарил и тухлите, с които била построена новата пловдивска гара. Изградил въздушен мост над железопътната линия, за да минават каруците безпрепятствено. През 1913 г. индустриалецът построил първата в града работническа болница с амбулатория, в която лечението било безплатно.
Илинден бил празникът на фабриката. На този ден Калпакчиев и синовете му лично готвели и сервирали на работниците, а трапезата в двора на предприятието не се вдигала с дни. Великден също се отбелязвал подобаващо – фабрикантът и близките му боядисвали над 1000 яйца, които раздавали на работниците, заедно с козунаците. Павел Калпакчиев бил един от създателите на Търговско-индустриалната камара в Пловдив, станал учредител и на пловдивската популярна банка. От 1925 г. до смъртта си (1929 г.) бил неин председател на доброволни начала, без да получава заплата за това.
Макар че с произведените от него тухли бил построен Пловдив от новия век, почти до кончината си индустриалецът нямал своя къща. Когато бил на върха на славата, избрал терен на днешната улица „Май”, до сегашната сграда на радио „Пловдив”. Новият дом бил в стил сецесион, а на партерния етаж се намирала кантората на фирмата. Когато починал, фабриката била в цветущо състояние. Десетимата му наследници продължили бизнеса и от бившата еднолична фирма образували акционерно дружество “Павел Д. Калпакчиев”. Те отделили значителни средства и построили детския дом при църквата „Света Троица”.
Поели издръжката за храна и дрехи на сирачетата и дарили на сиропиталището 1,3 милиона лева. След 1944 г. голямата фамилия на Калпакчиев била дадена на съд от комунистическата власт по Закона за незаконно забогателите.
На 17 април 1947 г. Окръжният съд в Пловдив признал акционерното дружество за виновно, че в периода 1935-1946 г. е увеличило имотното си състояние в размер на 23,64 млн. лв., което не се оправдавало от нормалните приходи при производство на тухли и керемиди.
Така съдът конфискувал в полза на държавата цялото имущество на Калпакчиев – фабриката, жп линиите, къщата на ул. „Май”, терени, кариери. Осъдил наследниците му да платят и над 11 млн. лв. глоба. Те обжалвали и успели да спасят от национализация единствено наследствената къща. Днес в нея живее една от внучките на Калпакчиев, а имотът е обявен за паметник на културата от местно значение. На фасадата преди десетина години бе поставена плоча в памет на Мария и Павел Калпакчиеви.
