Преди 450 години
През 1553 г. през нашите земи на път за Одрин и Цариград
минава фламандският благородник Ожие Гислен де Бусбек, който до 1562 г. е посланик на австрийския император Фердинанд І в двора на Сюлейман Великолепни. По пътя си той прави описания на местата, през които минава. Те са издадени под формата на четири писма, които спомагат много за опознаването на тази част от света и са четени с голям интерес от европейците – както от съвременниците му, така и от следващите поколения.
В превода им на български, направен от Константин Иречек през 1883 г., четем:
„От Ниш стигнахме в София по един добър път в сносно време за тази част на годината. София е доста голям град и добре населен от домороди и чужденци. Някога, до завладяването му от турците, той е принадлежал на българските царе.
Няколко дни наред пътувахме през приятни и плодородни български долини, като ядяхме хляб, печен в пепел, който местното население нарича погача. Продават го момите и жените, понеже по ония места няма хлебарници. Щом чуят, че са стигнали пътници, от които те могат да се надяват на някаква малка печалба, веднага замесват брашно с вода и го турят в гореща пепел, като се изважда съвсем жежък от огнището и се предлага на сравнително малка цена. По пътя се намират и други страни на умерени цени. Един овен се продава за 35 аспри, а едно пиле или кокошка за един аспър (50 аспри правят 1 жълтица)...
Тук видях колко е преходно онова, което се нарича болярство. Когато поисках да узная за някои моми, които имаха по-благороден вид, от каква фамилия са, чух, че те произхождали от най-видни боляри на този народ, а някои даже имали царско потекло, но сега са женени за орачи и копачи. Тъй е паднало благородството на домородците в турската държава! По-после видях на други места потомци на царски родове на Кантакузините и Палеолозите, които живеят сега между турците в по-голяма нищета, отколкото някога Дионисий в Коринт.
Разказва се, че българският народ в онова време, когато много народи доброволно или по принуждение променили местата, в които са живеели, се е преселил тук от скитската река Волга и че българите, или волгарите, са наречени така по името на река Волга, край която са живели някога. Те са се заселили в Емските планини, които се намират между София и Филипопол, в предели, укрепени от самата природа, и там дълго са възпирали нападенията на гръцките императори.
Балдуин Стари, фландърският граф, който беше завладял Цариградската империя, в една битка с българите при внезапно нападение е бил пленен и убит. На турската сила не са могли да устоят и са били победени от тях, та паднали под тежестта на нещастното робство. Българите говорят един илирийски език, подобен на езика на сърби и хървати (както и други пътешественици от онова време, Бусбек също не е познавал славянските езици и нарича българския илирийски, тъй като, когато той пътува, Балканският полуостров е бил наричан Илирийски или Тракийски, б. р.)...
Филипопол лежи върху единия от трите хълма, които са отделени от другите планини, и градът, поставен върху тях, изглежда като истинско тяхно украшение. Бяхме във Филипопол и видяхме как по блатистите и водни места расте ориз като жито. Цялата равнина е осеяна със земни могили, за които турците разказват, че са построени за спомен от битки, които са ставали някога по тия места и че са гробници на хора, паднали по време на отколешни войни“.
Патриотичен календар
5 април 1886 г. — Подписва се Топханенският акт, с който официално Съединението на България получава международно признание
5 април 1846 г. — Роден е Таньо войвода
6 април 885 г. — Във Велехград, Великоморавия, умира свети Методий. Там и до днес се намира неговият гроб
6 април 1909 г. — С Цариградския българо-турски протокол Турция признава официално Независимостта на България
6 април 1941 г. — В отговор на германската инвазия в Югославия, югославски самолети бомбардират индустриалния квартал на София и Кюстендил, при което жертвите в София са 8 загинали, а в Кюстендил загиват 67 и 90 са ранени
7 април — Ден на здравния работник. За първи път започва да се празнува през 1964 г.
7 април 1970 г. — Започва строежът на АЕЦ „Козлодуй”
10 април 1914 г. — Пред дипломатическия корпус в Крагуевац 2200 български наборници от Македония отказват да положат военна клетва в сръбската армия и на всеки десет е разстрелян по един
10 април 1995 г. — Умира българският детски писател Борис Априлов
11 април — Международен ден на бившите политзатворници и концлагеристи
