Преди 137 години
Бурна и бунтовна е пролетта на 1876 г. в голямото търновско село Михалци,
попадащо в Северозападния район на Първи Търновски революционен окръг. Под ръководството на председателя на Тайния революционен комитет – свещеник Стефан Чорбаджиев, тук кипи трескава подготовка за участие в Априлското въстание. Неуморими са членовете на Комитета – даскалите Петко Иванов, Антон Минев, Петър Калчев и Тодор Лефтеров и търговеца Славчо Колев Минчев. Подготвя се оръжие, купува се барут, правят се фишеци...
Задължителният ритуал – полагането на клетва за вярност към родината и бунтовното дело, се извършва от свещеник Стефан Чорбаджиев в дома му или в голямата изба на Славчо Минчев.
Клетвата е написана на бледо кремава хартия с размери 20 на 34 см с черно леко избеляло мастило. Правописът й е смес от черковнославянски графични елементи, сред които преобладават граждански буквени знаци. Тя е издържана в революционен дух, но тъй като е изготвена от Божия служител, в нея е използвана и религиозна терминология, като се произнася в името на Светата троица – Отца, Сина и Светия дух.
Въстаникът се кълне, че по своя воля взима участие в народното въстание и ще се бие до последни сили „за моята България“. Той заявява, че ще се бори с оръжие с всички неприятели, догде падне мъртъв или смъртно ранен. Декларира и че ще спазва революционната дисциплина. И че най-святото и скъпо нещо в живота му ще бъде свободата на България. Ако не изпълни клетвата, да бъде поразен като Каин и проклет като Юда.
В изпълнение на положената клетва 26 въстаници от Михалци, включени в четата на поп Харитон, оставят костите си в Дряновския манастир. Сред загиналите е и поп Стефан.
След Освобождението оригиналът на клетвата е намерен в избата на Славчо Минчев, където са се заклевали бунтовниците. Това е единственият оригинал на клетва на въстаниците от Априлската епопея, запазен до наши дни. Той продължава да се пази от потомците на търговеца, които допреди няколко години живееха в Плевен, а сега са в София.
Копия от нея са предоставени на музеите във Велико Търново, Дряново, Бяла черква, Плевен, Прага и на други места. Ето и част от нейния автентичен тект:
„Елате, братя, сега е вече време! Да послужим печат на совестта, да сторим клетва пред светото евангелие под пряпореца на нашата свобода...
Аз, долуподписаний, същ син на България, заклевам ся в всеведущежо бога какво самоволно заемам участие в народното устание, за да са бия до последни сили за свободата на моята България против тиранина и неприятелите, които и да са и откъдето и да идат.
За неприятел на отечеството си считам турското правителство и всекиго, който вдигне оръжие против нас, и всичките предатели без разлика.
Ще се боря с оръжие в ръка против неприятелите на отечеството си, догде падна мъртав или ранен, инак секи може да ма застрели или общо да ме осъдят на смърт като предател.
Ако ранен падна, не дай Боже роб, под каквито мъки и да бъда, ша претърпя сичко, но няма да издам или да открия ни най-малко от плана на народната ни революция или друго, що се отнася до нея.
За най-горню нещо и за най-свето и скъпо на този свят в живота ми ще бъде свободата на България, на която в името са заклевам, че ще са бия с огнено и студено оръжие под нейното знаме.
Догде падна мъртав или са освободя от игото на тиранина, кълна се пред бога и пред человеците, е ако не изпълня сичко напълно да бъда поразев като Каина и проклет като Юда. И тъй господ и света Богородица да ми е на помощ. Амин!”
Патриотичен календар
19 април 1941 г. — В съответствие с ангажиментите си към страните от Оста българската армия окупира Вардарска Македония, а на 20 април – Беломорска Тракия, което се възприема като национално обединение
19 април 1944 г. — Докато копаят окоп в североизточната част на Казанлък, войници откриват случайно под могилен насип Казанлъшката гробница
20 април 1846 г. —Иван Богоров започва да издава в Лайпциг първия български вестник „Български орел”
20 април 1876 г. — Избухва Априлското въстание, насочено срещу османското робство в България
20 април 1984 г. — Христо Проданов става първият български алпинист, който изкачва връх Еверест. Два дни по-късно, при завръщането си от Покрива на света, той трагично загива
20 април 1856 г. — Роден е генерал Кирил Ботев, брат на Христо Ботев
22 април 1876 г. — В Панагюрище е осветено въстаническото знаме за Априлското въстание, изработено от Райна Княгиня
22 април 1876 г. — В рамките на Априлската епопея въстава и Перущица
22 април 1915 г. — Край Мелник от засада е убит Яне Сандански
25 април 1902 г. — Тържествено е открита Българската болница в Цариград
25 април 1988 г. — Върховният съд на Народна република България осъжда на смърт чрез разстрел протурските терористи, преки участници в атентата на гара Буново
Черковно славянски,няма таков дзвер,а е измислица,която "леко" изменя истината.А тя е старобългарски.Същото е с "пра"българи,"славяни",кан,вместо княз и т.н.Изобщо,както чалгата избута народната музика.Но явно на някои им харесва,други не искат да знаят,трети са упорити или просто си пазят хляба!
