От България на три морета до България на пет етноса

Автор: Борис Цветанов

за Шестнадесетата република, подареното на Москва българско злато, недоразумението македонска нация, както и идеята България да представлява федерация от пет народа. Получи се странна картина – Сталин има една фраза „Фактът е нищо, коментарът е всичко", която стана символ верую на българските антикомунисти.
Читатели и слушатели бяха заливани с нелепи коментари по оскъдния факт. Защото документация имаше само за македонската авантюра. Останалото беше въпрос на интерпретация.

Идеята за разчленяване на България Димитров е взел от Чърчил. Българомразецът е бил настроен и против Германия. Предвиждал след победата да бъде разпарчетосана на няколко държавици. В тази насока за Димитров като манна небесна се явяват трудовете на Антон Страшимиров в областта на народопсихологията. В издаваното от него в Солун списание „Културно единство" (1909), в книгите „Войни и освобождения" (1916) и „Нашият народ" (1918,1923). Там писателят разделя българския народ на пет групи както по географски принцип, така още езиков (диалектен), и най-вече по народопсихологически. Той дели българите на шопи, мизийци, тракийци, рупци и македонци. И тъй като често употребява термина етнос, равностойно според Георги Димитров на народ, кръгът на коминтерновската идея се затваря.

Тъй като няма две мнения, че Димитров е човек, който много чете, той безспорно добре е преровил Страшимировите творби в подкрепа на идеята си за пет народа и намира и друго съчинение: „Българи, гърци и сърби" (1918). "Пустинният характер на Гърция – пише Страшимиров, – ги е направил да не вярват на благоденствие чрез труд. Той се обляга повече на хитрината, отколкото на здравия смисъл". В противовес сочи „труда като главно начало на българския морален катехизис”.

В изследванията си за петте народностни групи българи Страшимиров непрекъснато си служи с посоченото по-горе противостоене, което засилва у Димитров усещането, че писателят наистина е дал база за представяне страната като империя от пет народности.
Всъщност и дума не може да става за различни етноси, народи, нации. Точен в изследванията си, Гунчо Гунчев сочи Страшимиров като представител на една германска романтична школа, наричана „художествена география". Далечни от натюрела на Димитров подробности.

Колкото за избора на Димитров, трябва да си припомним, че Страшимиров е допаднал на подпалвача на Септемврийския пуч най-вече с фразата си „клаха народа, както турчин не го е клал". Така или иначе, Страшимиров е изтъкван като приятел на комунистите и добре боравещ с класовите понятия марксист, но се забравя, че в социалните закономерности често вмъква най-редовно Фройд.

Започваме с шопите

Страшимиров ги сочи като българи с витална мощ. Снажни на вид. Само че до тук. Някак си са сиви. Скулести и със скрит поглед, демек и скрити мисли. Хич не са привлекателни, а в добавка – и нечисти, неспретнати, студени, мълчаливи. Мъжествеността им е сурова, скрита, имат половинчато отношение към жената. „Жено врачанска" е характерна тяхна ругатня. Тънък народопсихолог, Страшимиров добре знае, че алкохолът е лакмусова хартия за характера и не пропуска да търси чрез него скритото в душата.

Шопът пие ей така, за да се усети мъж, но и пиенето му е непривлекателно – той просто се налива. Шопите са тия, които употребяват в речта си най-малко пословици, те не познават гурбета, сред културните дейци в страната има най-малко шопи. Иначе като маса са способни да пометат всичко пред себе си. Лошото е, че имат психологията на тълпа, а тълпата е лесно внушаема.

Читателят може сам да си направи изводи за вечното у Страшимиров – свидетели бяхме на масовите протести в София и във Варна. Два коренно различни протеста в народопсихологически план. Защото са от две различни географски народностни групи. В София протестиращите бяха шопи, във Варна – мизийци.

А какви са мизийците

Мизийците са групата, която най-много допада на Страшимиров. Това е населението, което живее между Искър и Черно море, от южната страна на Стара планина, като включва Карлово и Калофер без Сопот, още долината на Тунджа до Сливен и от Бургас до билото на Странджа. Но живеещите покрай брега на морето не са, както обикновено се смята, тракийци, а мизийци.

Те са скромни, чистоплътни, домът им е немислим без китна градинка. Иначе живеят спартански, спекулативният дух им е чужд. Не мислят само за земя, а още и за лозе, за овощна градина. Мизиецът е занаятчия. Демократ. Жената е на почит. Носи в себе си духа на свободолюбието, чувствата му са дълбоки и устойчиви. Трудно се поддава на дисциплина. В мизийците е силно подсъзнателното. Всички тия черти правят от мизийците оная категория хора, за които Иисус е казвал „Вие сте солта на земята".
Ако погледнем и към лакмусовата хартия – пиенето, ще видим картина, различна от тая при шопите. При мизийците няма наливане. Те пият като епилог на свършена работа, пият за сделка, за нови начинания. Но прехвърли ли мярката, мизиецът става мрачен. С качествата си на спартанци мизийците са прусаците на Балканите.

Стигнахме до тракийците

Това е населението между Тунджа и Ямбол, от Бургас към вътрешността на страната, писахме вече – без Черноморието.
Тракийците се отличават от мизийците по задоволяването им само със земя. Чужди са на лозя, овощни градини, да не говорим за китна градинка. Според Страшимиров, тракийците са от тестото на Бай Ганьо. В някои отношения по дух напомнят французите. Песните им са по-скоро речитативни.
Зли са в пиянството си. Започват с веселби, песни и гайди и се продължава с вадене на ножове и кървави разпри.

Две думи за рупците

Рупците живеят на изток от Струма и в Родопите.
Чисти са и дисциплинирани. Всичко е като на кантар – чувства  и мисли. Те са типичните представители на категорията хора, наричани бюрократи.
Много са възприели от гърците – лукавство, докарване.

Рупците не пият в кръчмата. Пият у дома си. Противно на другите народностни групи, при които като се седне на масата, се говори за работа. При рупците напротив: започва се от ланския сняг и се свършва с края на света.

Македонците са хората от планините

От високите планини. Те странстват за прехраната си. Често и спекулативно. Докато другите групи гледат да се доберат до служба, македонецът е готов да зареже служба заради занаят или предприемачество. Македонецът е амбициозен. Има се и за аристократът сред българите. Чужд е на наивността. Нерядко самочувствието му стига до самохвалство. В много отношения е театрален в действията си.
Сред македонците има най-много хора на културата и науката. Те са и поезията на прозаичния ни живот.

Във веселбите на македонците често се стига до навъсени вежди и вадене на кама.
Дали Димитров е смятал точно така да раздели българите, не знаем. Документация за това има само за македонския въпрос. Неговият провал поставя точка и на мераците по една България с пет народа.


В категории: История , Горещи новини