В уникална акция преди 80 години наши агенти побеждават световни наркотрафиканти
Автор: Борис Цветанов
Вече повече от двадесет и три години премиери, министри и главни секретари на МВР се бият в гърдите и се изкарват герои в битката срещу наркотрафика. Грандиозните им успехи обаче се въртят все около конфискация на недотам добре укрити килограми дрога. „Елементарно, Уотсън", както би казал добрият стар Шерлок Холмс. А е имало време, в което българската полиция е водила героична битка, романтична като на кино, с мерник към причината.
Особеното географско положение на страната ни я е определило за кръстопът на наркотиците още преди Освобождението. За особеното й място в престъпния бизнес говори странният факт, че точно преди 85 години именно в София се провежда своего рода конгрес на наркотрафикантите от цял свят, на който става и окончателно преразпределение на терена на Стария континент на сфери на влияние на отделните групировки или банди. На форума е определен и канал за трафик към САЩ.
Резултатът е показателен. Реката наркотици, текла дотогава през България, става все по-пълноводна. Григор Преславски, директор на полицията, го е отразил най-добре в писмо № 1865 от 22 май 1929 година до Министерството на войната, в което настоява: „Предлагам да се засили граничният контрол на най-невралгичните пунктове като прохода Маказа в Родопите, пункта Арда край Генерал Кантарджиево и други... По суша, въздух и вода у нас тече река от сурови и полуготови наркотици, както и чист хероин..." – изтъква тогавашният полицейски шеф.
В страната се изграждат прикрити по всевъзможни начини малки неугледни фабрики за преработка на сурова дрога. Полицията води героична борба с малък щат и при пълна липса на средства и техника. Правителствата и дума не дават да се отваря за приемане на страната ни в Интерпол. Но въпреки съществуващите примитивни условия, полицията залавя пратки, разбива фабрики...
Един от най-опитните детективи – Иван Костадинов, се е специализирал в борба с трафикантите. Той е съставил картотека на най-известните международни трафиканти и поддържа неофициални връзки с най-добрите полиции в Европа. Благодарение на работата си, на 12 декември 1935 година на гара Драгоман паспортният чиновник и негов агент Алекси Ставрев засича като пътник към София Хюсеин ел Неанай, биг бос на хероиновата контрабанда в Югоизточна Европа. Веднага се обажда по телефона на Костадинов. Инспекторът разбира, че е ударил звездният му час.
Неанай е акула в престъпния бизнес. Втори по ранг в югоизточната банда, получила при разпределението на пазара Швейцария, Австрия, Чехия, Унгария, Румъния, България, Югославия, Гърция, Турция и Египет. Централата на бандата е в Прага. Там помощник на Неанай е Натан Алтман, едва измъкнал се от шумен провал, известен като „Аферата Томас Закарян- Зелинген" – една международна операция на Интерпол, в която взема участие и Иван Костадинов.
Идването на самия Хюсеин ел Неанай в София означава операция от особена важност. За него нашият детектив знае много повече дори и от колегите си от Интерпол. Събирал е сведения години наред от полициите в Прага, Виена, Цариград, Рим, Атина, Париж, Мадрид и най-вече от „Централ наркотик интелиджънс сървиз" в Кайро.
Хюсеин ел Неанай е четвърто поколение наркотрафикант. Завършил е медицина.
Изключителен специалист по осигуряване канали за хероин, кокаин, морфин и хашиш. Голям специалист по изграждане на малки фабрики за преработка на суров опиум във висококачествен хероин, прикрити зад фасадата на безобидни производства. Той е работил години наред с легенди на наркотрафика като Закарян, Жилбер Фюре, Идидор Зелингер, Яков Голберд. За двадесет години в занаята е залавян само веднъж от австрийската полиция, но успял в последния момент да унищожи уликите.
Костадинов наблюдава на гарата пристигането на боса. Спокоен, елегантен, стриктен, с излъчващ превъзходство поглед, той наема такси и се настанява в хотел „Континентал". Това е първият удар на камък – хотелът е единственият в София, в който полицията няма „къртица". Собственикът е на нож с властта. И дори грузинецът портиер е недосегаем, при все че и децата знаели, че е близък с международния търговец на наркотици Фехти бей.
Нашият детектив обаче решава да хване бика за рогата и се представя в хотела за учител Симеонов от село Лиляче, Врачанско, който е дошъл в София да се лекува. Успява да си уреди стая на етажа с Неанай. Вечерта, в която се настанява в хотела, пристига и друг световен бос – дон Гилерме Шурнер Мориано, наричан още Летящият трафикант. Става ясно от неговото присъствие, че предстои уреждане на нови канали.
Изключителен специалист, владеещ испански, турски, немски, френски, английски, гръцки и португалски, Иван Костадинов се разкъсва в двойна игра. Той организира ежечасно външно наблюдение на двамата. С Неанай инсценира „случайни" срещи в кафенето „Учителска каса" до Централната поща. Лека-полека между двамата се завързва познанство, като накрая Неанай дори се опитва да вербува „болнавия даскал“ за агент на бандата, като му помага с медицинските си познания.
Външното разузнаване също дава резултати – разкрит е таен склад за полуготова дрога в Радомир, обособен в складовите помещения на индустриалеца Методи Лазов. Засечено е изграждане на нова фабрика в Самоков. Летящият трафикант е проследен до Лом, където организира нов канал.
Следи се кореспонденцията на Неанай с шефовете в Прага. Отзоваването на централата на молбите на Неанай за пари навежда Костадинов на мисълта да се подмогне полицията, като се изпращат фалшиви искания за средства до Прага от името на Неанай. Така на адреса на трафиканта са изпратени, но всъщност стигат само до ръцете на полицията, фантастичните за онова време 60 000 долара. Залавят се и пратките, които Неанай изпраща като проби до чешката столица, за да се уверят там, че наистина е организирано производство на висококачествен хероин.
Трансферът се извършва с ловък трик. На адреси в Прага се изпращат рула български вестници, като в тях се слагат малки пликчета с наркотик. Неанай дори се доверява на Костадинов в избора на периодичните издания. Разбира се, те така и не стигат до Прага, пътуват само от Централната поща до Лъвов мост, където е Дирекцията на полицията.
Така се стига до решението, че играта вече е приключила.
В „Учителска каса" нашият топ полицаи дава последен урок на трафиканта четвърто поколение. Отново пиейки кафето си, след обичайните реплики за времето и новините, той разтваря ръце: „Е, господин Хюсеин ел Неанай, да ви се представя с истинското име и професия – Иван Костадинов, полицейски инспектор. Сега ви арестувам..."
След съда Неанай признава на нашия детектив: „Надигравал съм години наред полицаи със световна слава. Успех като твоя нямаха и ченгетата на Виена, за които се говори, че са знаменити..."
