В днешната „демократична“ България изучаването на историята българска е натикано в „задния двор“ на родното ни образование. Освен това в нея историческата правда е изманипулирана и нагодена според интересите на обезбългарени „българи“ – било то управляващи или някои „историци“ - самозванци, накичили се кой знае как с академични и професорски титли, но с пръкнали се из главите им извратени теории за българите и тяхната история!
Целта е ясна: младите българи да не знаят за някогашната силна българска държава с нейните велики владетели като Крум, Борис І – Михаил, Симеон Велики, Калоян и ред други. Да не знаят, че България е била на три морета; че е по-велика от някогашната силна империя на Карл Велики. Че България е съществувала тук, на Балканския полуостров, когато на запад не е имало държави и дори когато не е имало още... Европа!
Горчив факт е, че по-голямата част от българските „младоци“ не знаят и не се интересуват от най-важни моменти от българската история и от личностите на нашите видни революционери дейци, дали живота си, за да живеем днес ние. И ако Паисий Хилендарски можеше да възкръсне, той пак би извикал гневно: „О, неразумни и юроде“ български! Ти би трябвало да се срамуваш да се наричаш българин не за друго, а затова, че не знаеш и не искаш да знаеш за „своя род и език“ и се отричаш от славното минало на своя народ и от „Историята българска“, която за теб събрах и написах.
Не си българин ти, защото не знаеш нито за нея, нито за мене, нито за смелите ни войводи и хайдуткини – войводи като Бойка, Сирма, Румена и др. Не знаеш кой е Раковски, Левски, Хаджи Димитър и Караджата, Бачо Киро, Христо Ботев, нито коя е Райна Княгиня, нито Ирина Бачо Кирова, не знаеш за агарянските кланета в Кръвеник, Ново село, Батак и Перущица, Клисура... Смяташ се за гражданин на Европа, но всъщност ти си... никой“!
Разказът на една клисурка
В нашата история има много незнайни герои-мъже и жени, за които са останали само предания, народни песни и легенди, запазени в паметта българска... Историците на Априлското въстание от 1876 г. ги подминават, но „бегом“ са споменали името на жената, за която искам да разкажа тук. Наричали я с различни имена Цана, Танка, Анка... От нейния образ не е останала ни снимка, ни рисунка!
За Цана Козинарова от Клисура научих от разказаното ми от една възрастна жена, нейна съгражданка. Срещнах я преди години във влака за Пловдив. И каквото узнах от нея, записах.
Тази млада клисурка – Цана, по предположения била родена около 1837-1840 г. Не се помни от кой род е, кои са родителите й, учила ли е и т.н. Знае се повече за съпруга й – Никола Петров Козинаров, роден около 1835 г. Той се занимавал с производство на розово масло, което после ходел по пазарите да продава.
Цана и Никола Козинарови живеели в махалата „Гнойно махлеси“ в Клисура. Цана била хубавица, работна стопанка, пъргава и умна, добра майка и съпруга. Имали са три невръстни дечица, а по-малко от месец преди избухването на Априлското въстание им се родило и четвъртото момченце.
Клисура била селище с население от 6000 души – само българи. Къщите наброявали 820. Привидното „тихо“ население тайно и бурно се раздвижило, когато през януари 1876 г. тук пристигнали Панайот Волов и Георги Бенковски, които учредили таен революционен комитет. Неговите членове Петър Павурджиев, Стефан Почеков, Христо Попов, Христо Драганов, Христо Трувчев се отдали на трескава революционна дейност, като подготвили почти цялото клисурско население за предстоящата борба с петвековния тиранин. В организацията активно се включил и Никола Козинаров.
"На оръжие, братя!"
И когато на 20 април 1876 г. в Копривщица гръмнала първата пушка, Клисура първа я последвала, а след нея и Панагюрище. Разнесли се викове: „На бунт! „На оръжие, братя!“
Но радостта била за кратко, за кратко се развели бунтовните байряци. Клисура останала почти сама срещу врага, тъй като селата на изток, север и запад от нея така и не успели да се вдигнат. Клисурските въстаници били изтласкани от турците далеч от града. Част от клисурци избягали, но мнозина останали в градчето. Съдбата на населеното място останала в ръцете на турците, които, главно башибозуци, подложили всичко на огън и сеч.
Цана Козинарова, притихнала сама в дома си, напразно чакала Никола да дойде и я изведе с четирите им дечица. Защото преди да хване пътя към Балкана, той й бил заръчал: „Прощавай, невясто! Ако народът хукне да бяга, не скланяй да тръгнеш без мене! Ето го де е Зли дол, ще се върна да ви взема”. Но юначният българин бил погълнат от боя за спасяването на града и нямало как да помогне на близките си.
Съдбовното решение
И когато турците заблъскали по портата, за да влязат у тях, съпругата на бунтовника взела страшното решение – да не се остави да се гаврят с нея и рожбите й, а да запази чистата си вяра българска и едничката женска чест неопетнена.
Тя ясно осъзнавала, че така или иначе ги очаква грозна и мъчителна смърт. Смелата клисурка прегърнала невръстните си дечица и носейки пеленачето на ръце, тичешком стигнала до дълбокия кладенец насред двора. За миг, без никакво колебание, тя се хвърлила в герана заедно с четирите си свидни рожби...
Турците подпалили къщата й. Пожар обхванал и целия град...
Никола Козинаров бил заловен от заптиите и прекарал в зандана 40 дни. След като бил освободен, той се върнал в Клисура и заварил останките от опожарения си дом. Извадил от зловещия кладенец обезобразените вече трупове на съпругата и децата си и ги погребал. Мъка свивала сърцето му, но той знаел защо жена му приела доброволна смърт – да се опази от гавра, мъки и посичането си от главорезите на Тосун бей.
Една година по-късно Клисура била освободена от руските войски. След Освобождението Никола Козинаров взел активно участие в обществения живот на града. Той бил избран за общински съветник. В спомените на съгражданите си останал като скромен и уважаван човек. Починал около 1900 година.
В паметта на потомците
За мъченическата смърт на Цана и децата й полека-лека се забравило. За нея кратко споменава Димитър Страшимиров в тритомната си „История на Априлското въстание“ и Христо Попов в книгата си за Клисура. Името й се среща и в брошурата „Пустите клисурци“ от Христо Енчев.
Преди доста години най-после все пак бе поставена паметна плоча върху дома, където е живял Никола Козинаров и семейството му – родната къща на Цана.
Нейното име остава редом с това на мнозина други мъже и жени, които в драматичните дни на кървавото потушаване на Априлското въстание са предпочели сами да сложат край на живота си – на своя и на най-любимите си същества, но да опазят родовата си чест. Техният пример за силата на българския дух и безстрашие е жив и до днес и неизменно кара днешните потомци на юначното ни племе да свеждат глава в знак на преклонение пред доблесната и решителна саможертва на априлци.
