Срещу пари ломски цигани се правят на убийци и попадат в затвора
Автор: Борис Цветанов
На 20 май 1933 година в малка къщичка край спирка Белотинци близо до Бойчиновци пристига Георги Шишков, работник от близката каменна кариера. В къщичката живее Антонио Череза – най-добрият каменоделец. Той обаче не е идвал на работа вече два дни. Шишков дълго време чука по вратата и прозорците, обикаля двора, но никой не се обажда. След което отива до кмета. Двамата разбиват вратата и влизат. Пред очите им се открива ужасяваща картина.
Антонио Череза лежи по гръб в средата на стаята с пробито от куршум чело. Съпругата му Антония е застреляна в леглото през възглавница, поставена върху лицето й. Жилището е разхвърляно.
Веднага е извикана полицията. На местопрестъплението пристига Никола Найденов, началник на Врачанската полицейска инспекция. По време на обиска в къщичката са открити 20 000 лева – добра сума за онова време, когато заплатата на един добър работник е около 700 лева. Парите не били кой знае колко добре укрити. Трудно е да се повярва, че не били намерени.
Но Никола Найденов не обръща внимание на този факт. Той е полицай традиционалист, предпочита класическите полицейски акции, отдавна е изградил в района си мрежа от информатори сред престъпния контингент.
Уведомява Дирекцията на полицията в София, само защото такъв е редът, когато се касае за убийство на чужденец. Семейство Череза се е заселило в това забравено от бога селце от преди десетина години. През 1933 година Антонио е на 68 години, а Антония пет години по-млада. В Белотинци и в Бойчиновци двамата са известни като добродушни, скромни и пестеливи хора. Смятало се е, че имат много пари.
От София пристига Атанас Деянов, амбициозен детектив, завършил полицейска школа, ентусиазиран почитател на Конан Дойл и Едгар Уолъс.
Деянов веднага забелязва онова, което е убягнало от погледа на Найденов. При такова ровене из къщата двадесетте хиляди лева не биха могли да останат неоткрити. Изводът е, че убийството не е имало за цел грабеж. Начинът, по който е извършено престъплението, е по-скоро метод на американската мафия. Найденов снизходително изчаква „големите приказки" на софийския Шерлок Холмс и само казва: това е Бойчиновци, не е София, още по-малко Ню Йорк... Той вече е по дирите, посочени от информаторите.
На 20 май тук са забелязани трима съмнителни мъже. В кръчмата на гара Бойчиновци те разпитвали кои са богатите хора от околността. Докато Атанас Деянов развива теорията си за специфичните за всеки престъпник или престъпна организация почерци, в малката къщичка пристига полицай от Враца и съобщава, че са идентифицирани тримата съмнителни.
Александър Игнатов Иванов от Мездране, Берковско, 57-годишен, стар пандизчия, четири пъти лежал из затворите, живее в Бойчиновци. Той бил този, който говорил в кръчмата, че Антонио Череза държал много пари в къщата си. Другите двама са Цветан Първанов Трифонов, на 28 години, и Борис Атанасов Георгиев, на 19 години от близкото до Лом село Голинци (сега квартал на Лом – Младеново). Тримата се познават от затвора.
Найденов тържествуващ нарежда ареста им.
Деянов не се предава. Той изказва съмнение за това, че арестуваните тутакси правят пълни признания. Нещо, доста далече от психологията на етноса. Ломските цигани се надпреварват кой да даде по-пълни сведения – подлъгани от Александър Игнатов, че италианецът имал много пари, те убиват и него и жена му, но колкото и да търсили, открили само 1500 лева. Детективите отиват в домовете на престъпниците. В дома на Борис Георгиев е намерена назованата сума, а Цветан Трифонов сам посочва къде е укрил револвера – на много тайно място под миндера.
Найденов тържествува. Атанас Деянов свива знамената и запрашва за София. Там в Дирекцията на полицията при началника на криминалния отдел Никола Манолов прави обстоен доклад, в който изтъква: убийството е извършено по модел, практикуван от американските мафиоти: няма как да им хрумне на полуграмотните цигани от Голинци да застрелят жената като поставят върху лицето й възглавница; 20 000 лева не са намерени, защото не са били търсени; невъзможно е уж задигнатите, както сами признават двамата убийци, 1500 лева да останат непокътнати цели 5 дни до арестуването им. „В циганин – кисело мляко!” – подкрепя с пословица тезата си Деянов.
И тримата са крадци на дребно, а такива не се впускат в „мокри дела".
Най-сетне прекалено странен е фактът, че със защитата им веднага се ангажира един от най-добрите адвокати в Лом.
Вместо зелена светлина за ново разследване, Атанас Деянов е извикан при директора на полицията Петър Тодоров. Той му връчва награда за предишни успехи и допълва: „И без това сме претрупани от работа, хайде да не се правим на шерлокхолмсовци. Имаме престъпление, имаме заловени убийци, имаме пълни техни самопризнания. Точка!"
Деянов бие отбой.
И само в кръчмата „Соколец" близо до Подуене, където живее, многократно на чашка споделя с приятели, че ако България е била станала член на Интерпол, той щял да разплете тази видимо международна афера, свързана най-вероятно с тъмни истории около контрабандните доставки на алкохол в САЩ.
Единадесет години след тази история случайността отново среща Атанас Деянов с един от героите на загадката. На 12 септември 1944 година по радиото са призовани да се явят на работните си места всички полицейски служители. Деянов отива и в двора на полицията вижда познайника си от бойчиновската мисия Цветан Трифонов с червена лента на ръкава – знак, че е от новосформираната народна милиция. Отвежда го в близката кръчма, черпи го щедро и го моли да сложи картите на масата. Да му каже истината за убийството на италианеца. Иначе той ще каже на шефовете му що за птица е.
И Трифонов изпява истината. На излизане от кръчмата на гара Бойчиновци вечерта на 19 май 1933 година те са спрени от двама елегантни господа, които говорели някакъв едва разбираем българо-руски. Предложили им 100 000 и един револвер.
През 1948 година за пореден път на България е направено предложение от Интерпол за членство в организацията. Атанас Деянов, един от полицейските инспектори от царска България, запазен като ценен кадър в Народната милиция, прави обстоятелствено предложение страната ни да приеме поканата, като добавя историята с убийството на Антонио и Антония Череза, пътят към разкриване на истината за която е чрез Интерпол. Народното правителство отказва предложението.
Деянов за пореден път не погребва случая. Установява неофициални контакти с колеги от Виена, Париж и Ню Йорк. Търси съдействие и на емигрирали негови колеги. През шестдесетте години най-сетне той успява да сглоби мозайката от тайни.
Антонио Череза и заради него и жена му стават жертва на битка от 1921-23 години на двата най-могъщи клана на американската мафия: Салваторе Марандзано и Лъки Лучано.
В една от битките Марандзано губи осем милиона контрабанден алкохол: в долари - колосална сума, губи още пазара на забранените удоволствия на 5-о и 6-о авеню и 52-ра улица. След уникалната акция на Лъки Лучано трима души от бандата на Марандзано изчезват яко дим. Следите им водят към Стария континент. Явно това са дезертиралите от неговия в противниковия лагер мафиоти.
След години журналисти от популярната френска поредица „Големите разследвания" разкриват, че двама от мафиотите, укрили се във Франция, водели вече почтен живот с нови лични документи и с променен външен вид, след пластични операции. Третият – Антонио Череза, потънал вдън земя. С това сведение Атанас Деянов спокойно затваря страницата на една своя лична полицейска акция, траяла цели 30 години.
