Дядото на бивш пловдивски областен управител изтипосан в роман на Вазов
Автор: Камен Христов
Прадядото на бившия областен управител на Пловдив Гьока Хаджипетров е човекът, помогнал на Сопот да се спаси от кървавата съдба на Перущица и Батак при погрома на Априлското въстание. Чорбаджията помогнал на съгражданите си, като платил 500 лири лични пари на страховития Тосун бей, за да откупи мира в подбалканското градче.
На 20 април 1876 г. Бенковски развял знамето на свободата. "Клисура, съседка на Сопот, пламна от огъня на свирепия карловски кръвопиец Тосун бей, чийто ятаган не пощади ни старци и майки, ни невинни девици и деца! Скоро и съседното Стрелча пламна и се от башибозушки пълчища, събрани от околни турски села", пише през 1905 г. биографът на хаджията Серафим Барутчийски.
Тосун бей вече събирал войски в Карлово, за да ги отведе в Сопот. Разчуло се, хората се уплашили. Хаджи Гьока Павлов, заедно с няколко по-будни люде, започнал да утешава и насърчава съгражданите си.
По същото време в Сопот пристигнал калоферският учител Спас Сейков. Минавайки през Карлово, той видял, че Тосун бей готви погром. Веднага при пристигането си в Сопот разказал всичко на хаджи Гьока.
Той успял да убеди съратниците си, че всякаква съпротива ще е безсмислена. Решили да търсят помощ от европейските консули в Пловдив и да се помъчат да откупят с пари милостта на бея.
Същата нощ сопотненци написали молбите до дипломатите да се застъпят за градчето. Самият Тосун бей пък поискал 500 лири, за да даде снизхождение за Сопот. В сделката, по негово настояване, влязъл и прочутият кон на хаджи Гьока.
Сопотненци пак се събрали и решили кой по колко пари ще отдели, за да се изплатят на бея. Някои обаче в момента нямали възможност да отделят средства, други се забавили и в крайна сметка съдбата на Сопот останала в ръцете на хаджията. Наложило се сам да плати откупа на Тосун бей.
Тръгнал за Карлово с черния си ат и с два персийски килима. Решил да не изпълни докрай хатъра на бея и вместо 500 лири му дал 499 - с 1 по-малко. Турският първенец попитал защо не се спазва уговорката, а хаджи Гьока Павлов хитро се измъкнал като казал, че сторената добрина е толкова голяма, че не може да се изплати нито със 100, нито с 10000 лири.
Беят обаче не падал по гръб и решил да си прихване едната лира от двата килима. „Ама думата е, че и към мен сега си показвате вашия гяурски инат!", рекъл на изпроводяк. Хаджи Гьока се разделил по-лесно с парите си, отколкото с коня. Но пък успял да спаси съгражданите си от кланета и гаври.
Макар да бил богаташ и чорбаджия, хаджията винаги защитавал бедните и бил на тяхна страна.
Домът му бил луксозен – често пътувал по търговски дела до Букурещ и оттам носел скъпи мебели и европейски дрехи за членовете на семейството си.
Един ден обаче страшно се ядосал, когато видял как две от децата му се хвалят с новите одежди пред децата на съседското семейство сиромаси. Тогава чорбаджията веднага наредил всички модерни премени да се скрият и заключат по сандъците, а децата му занапред да се обличат с дрехи, ушити от шаяк и домашно тъкано платно. По време на пътуванията си до Румъния, хаджията се запознал с най-видните водачи на революционното движение – Каравелов, Раковски, Ботев. Често подпомагал със средства комитетската класа в Букурещ, неведнъж давал пари и на българските хъшове.
"Един очевидец ме увери, че в негово присъствие веднъж хаджи Гьока дарил Хаджи Димитър с 15 наполеона", пише Серафим Барутчийски.
Виден гост на чорбаджията бил самият Васил Левски, който, когато идвал в Сопот, често отсядал в къщата или кантората на прочутия търговец. Гьока Павлов през цялото време го насърчавал в делото, помагал му и с пари.
Въпреки добрините си, хаджи Гьока Павлов се оказал прототип за един от нелицеприятните герои на съгражданина си и съсед Иван Вазов. Патриархът на българската литература го описал като зъл, дребнав и свиреп в образа на Гъчо Шамура от романа „Нова Земя”. Това било отмъщението на Вазов заради стар конфликт, който имал баща му Минчо с чорбаджията. Всичко тръгнало от щерката на хаджи Гьока Павлов.
Вазов харесал много напетата мома и я поискал за жена, но чорбаджията отказал да я даде. Бил първи братовчед на майката на Вазов - Съба Хаджиниколова, и не искал кръвосмешения.
Честолюбивият поет обаче трудно приел отказа и цял живот имал зъб на съгражданина си. След време хаджията пък се скарал с Минчо Вазов заради един обор. Двамата делели една ограда. Бащата на писателя си купил кон, но нямал обор и решил да построи един в двора си.
Помолил хаджи Гьока да му позволи да направи конюшнята в неговия двор. Комшията приел, но поставил условие постройката да е на един етаж, за да не хвърля дебела сянка в двора. Хаджи Гьока заминал за чужбина по търговски дела, а през това време Минчо Вазов вдигнал не само обор, но и плевня до него. Ядосал се чорбаджията, стигнало се до съд.
Местните първенци обаче се застъпили пред кадията за Минчо Вазов и чорбаджията изгубил делото. Друг съдия пак отсъдил в полза на бащата на Вазов, та се наложило хаджи Гьока да ходи чак в Истанбул, за да намери справедливост.
За отмъщение Иван Вазов го обрисувал в „Нова Земя”. Героят му Гъчо бил наречен от автора „голтака Гъчо, малограмотния хаджия, вагабонтина Шамуров”. Сопотненци почнали да подиграват чорбаджията и той решил да даде изявление в своя защита за местния вестник.
Пред свой приятел разказал, че не може да понесе ,,това черно петно", което Вазов чрез Гъчо Шамуров нанесъл на него и семейството му. Накрая се намесил и сопотненски учител, който научно обяснил на чорбаджията, че романът не е история, а художествена измислица.
Преди да почине, в завещанието си хаджията дарил някогашния хотел "България" в центъра на Пловдив на пловдивското сиропиталище, сега дом "Рада Киркович". По думите на правнука Гьока Хаджипетров обаче преди 53 години местната община сринала сградата до основи.
