При учредяването си през 1909 г. това е най-високото отличие . През Третото българско царство негови кавалери стават само шестима нашенци
Автор: Йордан Георгиев, краевед
На 22 септември 1908 г. в старопрестолнината на българските царе Велико Търново е провъзгласена независимостта на България, а Фердинанд – за цар на българите. Още следващата 1909 г. на 18 май (по стар стил) цар Фердинанд І основава ордена „Св. св. равноапостоли Кирил и Методий”.
Веднага възниква въпросът дали тази дата не е сгрешена – би следвало да е 11 май, когато по църковния календар е празникът на двамата братя? Не! Не е сгрешена. На 18 май е именният ден на НВ Царя. И тъкмо по този случай Фердинанд основава ордена. В бр. 32 от 11 февруари 1910 г. в „Държавен вестник” е публикуван указ, с който ХІV обикновено народно събрание утвърждава закона за най-високото държавно отличие.
Съгласно указа орденът „заема на вечни времена първо място между всички ордени в Българското царство” и с него „се ознаменува и увековечава славното и велико събитие – провъзгласяване на България в независимо царство”.
На следващата година с указ (ДВ, бр. 36 от 17 февруари 1911 г.) е утвърден нов Закон за празниците и неделните почивки, където Денят на независимостта 22 септември е обявен за официален. Така орденът „Св. св. равноапостоли Кирил и Методий”, създаден през 1909 г., се явява и като последен от петте ордена на Царство България („За храброст” – 1880, „Св. Александър” – 1881 – към него и „За заслуга” – 1881, „Народен орден за гражданска заслуга” – 1891 и „Народен орден за военна заслуга” – 1900).
Тогава той има само една степен – кавалер. Царят е велик магистър. По право негови носители са княз Борис и принц Кирил. Съгласно статута броят на живите български кавалери на ордена не може да надхвърля 15 души. С него се награждават лица, достигнали най-високо място в държавната йерархия и получили най-високи степени от другите български ордени, както и чужди владетели и князе от християнско вероизповедание. Награждават се и чуждестранни държавници, които имат важни заслуги към България, българи и чужденци, които имат големи заслуги към човечеството.
През времето на Третото българско царство с ордена „Св. св. равноапостоли Кирил и Методий” са наградени само шестима българи: от духовниците – Екзарх Йосиф и митрополит Симеон; от премиер-министрите – Иван Е. Гешов и д-р Васил Радославов; от военните – генерал Данаил Николаев; от гражданските лица – Иван Вазов, получил ордена в своя дом в деня на 70-годишния си юбилей, връчен лично от цар Борис ІІІ. Между удостоените с него чужди владетели са руският император Николай ІІ, германският кайзер Вилхелм ІІ, австроунгарският император Франц Йосиф, английският крал Георг VІ, италианският крал Виктор Емануил ІІІ, югославският крал Александър І, полският президент Игнаций Мойчицки и др.
Орденът „Св. св. равноапостоли Кирил и Методий” е истинско изящно произведение на изкуството.
Изработен е във Виена по проект на известния специалист по ордените Хайер фон Розенфелд. Състои се от кръст и звезда. Кръстът е детелинообразен, със светлосин емайл и златен кант. На аверса, между рамената на кръста, има стилизирани пламъци от червен емайл и върху тях четири бурбонски златни лилии. В медальона на ордена са изобразени фигурите на братята Кирил и Методий, а в позлатения пръстен около него е изписан девизът: Ex Оriente Lux („Светлината е от изток”). На реверса на медальона от червен емайл е поставен златният вензел на учредителя на ордена, а в пръстена около него със сини букви е изписана датата на учредяването.
Звездата на ордена е сребърен малтийски кръст с червени пламъци между рамената и сребърни бурбонски лилии. В средата е монтиран образ на ангел-серафим от червен емайл. Орденът се носи на лента с портокалов цвят през лявото рамо. Има също голямо и малко огърлие. Голямото е за царя, Великият магистър. То представлява 28 стилизирани пламъка с нанесени върху тях вензелът на учредителя на ордена, бурбонската лилия и българският лъв, държащ в лапите си саксонски щит. Свързано е с помощта на верижка с ангел-серафим.
След Втората световна война с разпореждане на МС 1945 г. се въвежда т. нар. по-късно републиканска емисия на съществуващите царски ордени, в които короните са заменени с венци, царският вензел на аверса – с българския лъв, а на реверса е поставен по диагонал националният трикольор.
От 1950 г. с указ на Президиума на Народното събрание се регламентира правно системата на държавните награди на НРБ. От старите ордени, но с видоизменена форма и име, се запазват само „За храброст” и „Кирил и Методий”.
Новият орден „Кирил и Методий” е изработен през 1952 г. и има три степени, всяка от които е с еднаква кръгла форма с диаметър 35 см. Различават се по разцветките на фона и образите на двамата братя, както и тези на лентите. До септември 1981 г. с него са наградени 37 065 граждани и колективи.
Отличието днес
Орден „Св. св. Кирил и Методий“, който се връчва в момента, е приемник на ордените „Св. св. равноапостоли Кирил и Методий“ и на „Кирил и Методий“. Той е втори по старшинство в наградната система на Република България, след орден „Стара планина”. Учреден е със Закона за ордените и медалите на 13 юни 2003 г. и бива връчван от президента. С него се награждават български и чужди граждани, които имат значим принос за развитието на културата, изкуството, образованието и науката.
В момента отличието има следните степени: огърлие; първа степен – златен с оранжева лента и втора степен – сребърен с оранжева лента, който се дава на дейци на образованието, културата и читалищното дело.
Откъм лицевата си страна огърлието представлява златен кръст, покрит с емайл, а медальонът в средата на кръста е с изображение на Св. св. Кирил и Методий и надпис „Св. св. Кирил и Методий“. На обратната страна върху медальона е българският национален трибагреник и надпис „Република България“, пламъци между раменете на кръста. То се носи на шията.
Звезда на ордена с огърлие пък представлява поставен върху златни лъчи златен кръст, покрит с емайл, и медальон в средата на кръста с изображение на Св. св. Кирил и Методий и надпис „Св. св. Кирил и Методий". Тя се носи закачена на гърдите. На тях се окачват и едноименните ордени от първа и втора степен.
