Славослов за Кирил и Методий из страница първа от джобното тефтерче на Васил Левски
„Яко апостолов единонравнии и словенскиих стран учителие Киреле и Методие богомудрии, владику всех молите, вся язики слонския утвердите и православнии и единомислии, умирите и спасти души наша”.
В съвременен превод ще рече:
„Като единонравни на апостолите и учители на славянските страни, богомъдри Кирил и Методий, молете Бога, да утвърди всички славянски народи в православие и единомислие, да умири света и да спаси нашите души”.
Христо Ботев за
Кирил и Методий и за празника на 11 май
публикувано във в. „Знаме“, г. І, бр. 15 от 9 май 1875 г.
„...Днес почти сичкия славянски мир празнува денят 11 майя и днес секи славянин въздава чест и хвала на двамата наши солунски братя Кирила и Методий. Тие са гениите, които са записале знаменитото събитие на нашата бурна история и тие са представителите пред Богът на славянският братски, равноправен и свободен съюз. Така 11 майя стана празник народен, празник, който ни напомня нашето преминало и настояще и празник, който трябва да ни въодушевява с идеята за пълно духовно и политическо освобождение”.
Признание от Запад
На 30 декември 1980 година с Апостолическо послание папа Йоан Павел ІІ провъзгласява светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа, ведно със свети Бенедикт (става дума за Бенедикт Нурийски VІ от Италия, изиграл голяма роля за укрепването на католическата църква и на папството).
По този начин върховният архиерей продължава пътя, очертан от неговите предшественици и по-специално от Лъв ХІІІ, който преди повече от един век, на 30 септември 1880 г., разширява култа на двамата светци върху цялата християнска традиция, като католическата църква ги издига в сан „светци“.
В посланието си папата изтъква: „Главно чрез техните ученици, прокудени от първоначалното им поле на действие, мисията на Кирил и Методий удивително се разраства и процъфтява в България. Тук, наистина благодарение на дейността на свети Климент Охридски, поникнаха динамични центрове на монашески живот, тук особено се разви Кирилската азбука. Оттук също християнството проникна в други страни, като премина през съседна Дакоромъния, то достигна чак в древна Киевска Рус и след това се разпространи от Москва към източните предели“.