Великите личности за Солунските братя


Великите личности за Солунските братя
24 Май 2013, Петък


Славослов за Кирил и Методий из страница първа от джобното тефтерче на Васил Левски


„Яко апостолов единонравнии и словенскиих стран учителие Киреле и Методие богомудрии, владику всех молите, вся язики слонския утвердите и православнии и единомислии, умирите и спасти души наша”.
В съвременен превод ще рече:
„Като единонравни на апостолите и учители на славянските страни, богомъдри Кирил и Методий, молете Бога, да утвърди всички славянски народи в православие и единомислие, да умири света и да спаси нашите души”.

Христо Ботев за
Кирил и Методий и за празника на 11 май
публикувано във в. „Знаме“, г. І, бр. 15 от 9 май 1875 г.

„...Днес почти сичкия славянски мир празнува денят 11 майя и днес секи славянин въздава чест и хвала на двамата наши солунски братя Кирила и Методий. Тие са гениите, които са записале знаменитото събитие на нашата бурна история и тие са представителите пред Богът на славянският братски, равноправен и свободен съюз. Така 11 майя стана празник народен, празник, който ни напомня нашето преминало и настояще и празник, който трябва да ни въодушевява с идеята за пълно духовно и политическо освобождение”.


Признание от Запад

На 30 декември 1980 година с Апостолическо послание папа Йоан Павел ІІ провъзгласява светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа, ведно със свети Бенедикт (става дума за Бенедикт Нурийски VІ от Италия, изиграл голяма роля за укрепването на католическата църква и на папството).
По този начин върховният архиерей продължава пътя, очертан от неговите предшественици и по-специално от Лъв ХІІІ, който преди повече от един век, на 30 септември 1880 г., разширява култа на двамата светци върху цялата християнска традиция, като католическата църква ги издига в сан „светци“.
В посланието си папата изтъква: „Главно чрез техните ученици, прокудени от първоначалното им поле на действие, мисията на Кирил и Методий удивително се разраства и процъфтява в България. Тук, наистина благодарение на дейността на свети Климент Охридски, поникнаха динамични центрове на монашески живот, тук особено се разви Кирилската азбука. Оттук също християнството проникна в други страни, като премина през съседна Дакоромъния, то достигна чак в древна Киевска Рус и след това се разпространи от Москва към източните предели“.


В категории: История , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки