Родината на езика на Кирил и Методий

Автор: Никола Гигов

Ако вярваме на древните писания, майката на Кирил и Методий е имала 7 деца. Седмо дете е Кирил. Сакрално е числото седем – белязано. „Всичко е числото седем“ – бе казал Орфей. Това е число на Спасителя.
Двамата братя учат в Магнаурската школа. Тогава – през ІХ век, тя е била цял университет. „Мagna aula” означава „Велик дворец“. Магнаурската школа означава Великата дворцова школа в Цариград, където са се учили царе и най-даровитите деца. Кирил и Методий са се учели заедно с бъдещи византийски императори и патриарси.

Меценат на Магнаурската школа е бил императорският сродник Варда. По-късно Варда става съимператор. Най-прочут учен е бил Лъв Математик. Комета преподава граматика. Кирил Философ изучава диалектика при Лъв и при Фотий.
Първата новобългарска книга „Абагар“ от Филип Станиславов, отпечатана в Рим през 1651 г., е на кирилица. Още със заглавието си възхвалява Азбуката. Един екземпляр от нея има и в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ - Сифия.

До ХV век България постоянно снабдява Русия с преведени християнски книги. Русия приема старобългарския църковен напев – запазен и до днес в руските черкви. Русия става християнска страна през 988 г. – при цар Владимир. Той е внук на Олга – българка от Плиска, омъжена за руския цар Игор, сама управлявала Русия от 912 до 969 г. Тя е била проводник на българската култура, християнството и българските напеви.

Напевите на Орфей

Затова заслугата на българите пред целия славянски свят е много голяма. В дългия им низ се редят напевите на Орфей, делото на Кирил и Методий и техните ученици, поредицата от български  свещеници, писатели, художници, певци, пръснати из славянските държави. Голям е по-късно обратният поток – от Русия към България. 

Фотий в Цариград имал 10 000 книги и резюмета за книги. Той ги предоставил на Кирил да ги ползва. Кирил и Методий са знаели за Родопското седалище на Орфей и спомените за него, отбелязани в тези книги. Освен това двамата братя говорят на Солунски диалект – най-близък до родопските говори. Това е светът на бесите. Изборът им е – към родовия корен, към родния говор, към най-свидното. Езиковото родство затвърждава кирилицата. Това е мъзга за Европа и за Русия. Неоценим дар.

В VІ век езикът на траките угасва. Отначало, до ІХ в., официалният писмен език в България е бил гръцкият. Но после – чрез кирилицата – той се отделя от това русло, за да поеме пътя на родната българска култура и родната писменост. Така започва Златният български век.
Навярно са прави онези, които смятат, че Черноризец Храбър е псевдоним на цар Симеон. Тъкмо той заменя официалния чужд писмен език с кирилица. Подобна блестяща защита на старобългарския език е изразена в „За буквите“ на Черноризец Храбър.

Доц. Стайко Кабасанов – най-добрият познавач на родопските диалекти, пише: „Родопите са фронтови сектори от българската езикова територия. Вълните на чужди езикови влияния са се разбивали в твърдите езикови скали. По думите на поета „тук звучи език старинен, кристален“. Родопските говори повече от всички други пазят старинен вид. Един съвременник – езиковед, като изтъква старинния характер на родопските говори, озаглави статия „Кирил и Методий са говорели на родопски диалект“.

И Ягич потвърждава това: „Родината на Кирило-Методиевия език е на изток от Солун до Цариград, и от Смолян до Бялото море“. Не случайно Аристотел е признал: „Много реки водят началото си от Родопа планина“. И на гръцки език е отпечатано, че от Родопите към Гърция са слезли музиката, поезията и свещените изкуства. Едно от обясненията на думата „беси“ е вяра. Но има и по-дълбоко обяснение – „беси“ означава „говорещите с боговете“. Това са гадалците, предсказателите, ясновидците. А „Говорещите с боговете“ са оставили своите знаци не само за боговете, но и за нас, хората.

Двамата братя са превели на Солунски диалект първите богослужебни книги. Те са близки до родопските говори и за това още в І век сл. Хр. в Родопите има християни. В 414 г. бесите приемат официално християнството – това е 451 години по-рано от покръстването на България (865 г.).

Каменният надпис от село Гела

Как прилягат думите, изречени в Евангелието на Йоан още в първото изречение: „В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото“. Приблизително така започва и Орфеевото писмо на каменния надпис от село Гела.
Кирил Философ показва блестящи дарби в Магнаурската школа. Той става любимец на цариградския патриарх Фотий. И Фотий му предоставя своя „Мириобиблион“ от 10 000 книги. Тук е имало различни издания и от по-старите духовни центрове: Египет, Александрия, Троя, Родопите.

Методий е монах в един манастир до Витинския Олимп (близо до град Бурса – с изглед към Мраморно и Черно море). Тук двамата братя създават кирилицата. В Орфеевия надпис от село Гела с кирилицата се забелязват удивителни сходства на буквите.
За Кирил пишат: „Велик в езическата философия, а още по-велик в християнската“. Което означава, че Кирил и Методий са познавали езическите книги и философията на Орфей.
Възможно ли е Кирил и Методий да са притежавали „Библия Бесика“? Тя е била написана на езика на траките – на „бески език“ – свещеният език на Орфей.

Споменава се, че в манастира „Св. Полихрон“ до Витинския Олимп е имало много прогонени учени люде, приютени там и  станали монаси: славяни, българи, траки, арменци, грузинци и други. Макар и в този манастир богослуженията да се извършват на гръцки език, всеки от тези монаси знае своята си народност и мечтае богослуженията да се извършват на съответния майчин език. И да се служат със своята си писменост.

Извън манастира и литургиите монасите си говорят на своя роден език. Кирил и Методий също си говорят на своето си  наречие. До Витинския Олимп има 20 манастира с различни по народност монаси. Те притежават различни свитъци и книги. Кирил разсъждава така: „Щом словото е от Бога, тогава всеки език е благословен. И всички народи са негови чеда. Хвалете Бога!“. Това разчупва триезичната догма и въвежда демократичния принцип за народите.

Че двамата братя са се докосвали до Родопите говори и следният разказ:
„Веднъж край Места върху едно дърво видях издълбани три кръга“. Когато един от братята попитал какво означава това, отговорът бил: „Щом на пладне ги докоснат слънчевите лъчи, тогава ще настъпи денят на пролетния славянски празник Русалии!”. Тракийският култ бил жив – той се трансформирал в знаци и обреди и се прераждал  чрез славяните. А това документира още, че двамата свети братя са бродели към Родопите.
Кирил и Методий са имали своите стари извори за Орфей, Лин, Музей, Кадъм, Паламед. Кирил казва на Методий: „Помни, потребни са много усилия за Азбуката!” Точно в този дух е и първото изречение от Каменния надпис от село Гела.

Двамата братя са имали Евангелието на Лука. А Лука не е само евангелист, но и художник. Лука е бил в град Филипи (до река Места) и е рисувал Родопите. Кирил и Методий са знаели: за да се създаде нещо ново, трябва да се облегнем на старото – там е коренът. Всяка къща се гради върху здрави и невидими основи.
Братята Кирил и Методий не посочват авторството на „една книга, в която пише как финикийската азбука е пренесена“. (Дали това е книга за Орфеевата диря?). Но и двамата братя посочват, че в манастира „Писанидон“ до Витинския Олимп са намерили  древни извори, където бил създаден „алфавитът на стария арамейски език, а от него – алфавитите на индуски, еврейски, арабски, арменски и грузински“.

В Родопите, в района около Перелик, има неразчетени мраморни плочи с други писмености. Шест каменни плочи с писмености са открити в този район и държавата ни не си е помръднала пръста да ги съхрани.
Двамата братя Кирил и Методий, връщайки се към древността, признават: „Не само езиците, но и алфавитите им са свързани един с друг“. Така те съставят старобългарската азбука от 38 букви. Съставят и глаголицата (855 и 865 г.). На Витинския Олимп са били и трима техни ученици – Климент, Наум и Ангеларий. В Араповския манастир край Асеновград има фреска как „Константин-Кирил проповядва сред народа“.

Човек, говорещ непознат език

На Витинския Олимп Кирил срещнал човек, който говорел на непознат език. Този човек имал съставена библия и написаното било с непознати знаци. Понеже философът знаел Библията наизуст, пожелал да отгатне този език. Двамата – Константин–Кирил и този непознат човек с Библията, сядали вечер на раздумка. Кирил пишел непонятните писмена. Изричал ги и ги запаметявал. Така Константин-Кирил съставил речник на този език. След седмици двамата вече разговаряли на него.

Аз вярвам, че човекът с Библията е бил трак. Трак от племето на бесите, а библията е била „Библия Бесика“. Кирил е направил речник и по този начин – като билингва – преходът от езика на траките към старобългарския език е станал естествено, съхранявайки културното наследство. Всеки, който сравни Орфеевото писмо с Кирилицата ще се убеди, че съвпаденията са над 70 на сто. Библията е била с един и същи текст, но на два езика.


В категории: История , Горещи новини