Преди 139 години
На 31 май 1874 г. Христо Ботев публикува в брой 33 на в. „Независимост” статия,
озаглавена „Свободата на печата”. И днес, 139 години по-късно, четейки тези редове, се убеждаваме, че неговите думи не са изгубили своята актуалност. Затова публикуваме част от тази публикация на прозорливия голям наш поет и революционер.
„В цариградския вестник „Тюрки” е поместена една твърде дълга и доста многоречива статия „за вестникарството и за неговите права и обязаности”, из която всеки може да се увери, че старовременният морал на Насрадин ходжа и до днес още има свои последователи и че из мъдростите на г-на Фенелона (известен френски писател, б. р.) и до днес още се вади овчо масло. Така например в тая статия се говори, че ако „някои разпалени патриоти и да желаят да се даде на пресата пълна свобода, то правителството от своя страна е обязано да ограничи техните искания, защото тия искания са неблагоразумни и глупави.”
По-напред от всичко ние би желали да помолиме гореказания вестник да ни яви що е правителство? — „Правителството изпълнява волята на народа и старае се за обществената безопасност” ще да ни отговори г. Фенелон. — В тоя отговор се заключава безсъвестна лъжа, казваме ние. Правителството представлява не народа, а няколко души дембели, които се гоят от народната кръв и които убиват щастието на цели милиони нещастни същества. Ние твърде добре знаем, че главното правителствено лице управлява, или, да кажеме по правилно, угнетява няколко милиона сиромаси работници само затова, защото това лице се е родило от друг угнетител, т. е. защото то е имало щастие да се роди не на полето и не в някоя рибарска колиба.
Второстепенните чиновници се избират от високорожденото лице, което им дава ограничена власт да му подражават, да изпълняват буквално волята му и да намират колкото се може повече пари за разкошествата на двора му и за егоистичните капризи на „самодържеца”. Ако някое от тия лица направи нещо криво или ако това лице се не хареса на харем-кехаите, то самодържецът го сваля и назначава на мястото му другиго... Третостепенните чиновници са до такава степен безцветни и нищожни, щото за тях не е вредно ни да се говори. По-голямата част от тия чиновници не умеят ни да четат, ни да пишат. Може ли, кажете ни сега, един жив, енергичен и разумен народ да бъде сляпо оръдие на подобна сбирщина и да остави своето благосъстояние, своя напредък и своето щастие под нейната контрола?
Да се попитаме сега, в състояние ли е което и да е правителство да ограничи мисълта и да ѝ тури деспотическа юзда? Цели милиони исторически факти ни доказват, че колкото една мисъл се преследва повече, толкова тя се и разпространява по-лесно и по-бързо. Християнството се преследваше от деспотическите правителства със зверско ожесточение, милиони християнски души се разпънаха на кръстове и хвърляха се за храна на дивите животни, християнските проповедници бяха принудени да проповядват своето учение по тъмниците и по пустините; а евангелието се е разпространило по всичкия свят и неговите последователи са се увеличили до баснословни цифри;
западноевропейската инквизиция, германските императори, французките крале, непогрешимите папи и пр. преследваха естествените науки и здравия разум още с по-голямо ожесточение, а умственото развитие на човечеството из ден на ден добива по-голяма сила, по-определен характер и по-яко основание; най-после духовенствата, правителствените контроли, дивият деспотизъм, артилерийските оръдия, многочислените армии, метрилиезите и белоглавите генерали и до днес още употребяват всичките свои усилия да утвърдят своята власт, да продължат своя дембеллък, да подрежат крилата на съвременните идеи и да запрат движението на човешкия напредък, но усилията им ще да останат напразни, защото човешките мозъци са захванали вече да се очистват от дългогодишната плесен, от грубите суеверия и от убийствената ръжда, които са препятствували на човека да гледа просто на всяко едно обществено постановление и които са го накарвали да си създава идоли и да оставя на техния произвол и душата си, и тялото си”.
Патриотичен календар
31 май 2001 г. — Маршът „Велик е нашият войник” е обявен официално за химн на Българската армия
1 юни — Международен ден на детето
1 юни 1850 г. — В Северозападна България избухва масово въстание срещу османския поробител
1 юни 1876 г. — Христо Ботев е прострелян смъртоносно във Врачанския Балкан. Почит към поета-революционер се отдава официално на 2 юни
2 юни — Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България
3 юни 1773 г. — Умира Паисий Хилендарски – първият наш народен будител, поставил с написването на своята „История славянобългарска” началото на българското Възраждане
4 юни 1880 г. — Второто Обикновено Народно събрание приема Закон за правото на резание монети в Княжеството, с който се създава националната валута лев, равен на 100 стотинки и на 1 френски франк
