„Като ми пееш, Пенке ле, кой ли ми те слуша?!”

Около десетина участват, ако им дадат да прочетат нещо или да предложат удължаване на работното време до изчерпване на дневния ред.
Останалите са мъртва маса - те пият кафета, ядат кюфтета и чакат да им се нареди как и за какво да гласуват. През останалото време много активно работят за своето благосъстояние.
Тук има хора още от Великото народно събрание. Някои влизат в изпълнителната власт. След изтичане на мандата се връщат като опозиция, след това влизат в коалиция и пак са на власт и т.н...

От парламента влязоха във властта тези, които разрушиха селското стопанство, обезлюдиха селата и сега едно по едно ги заличават от картата на България. Тези, които разпродадоха фабрики и заводи, а по-късно ги разпарчетосаха за скрап и накрая ги изравниха със земята.
Същите раздават щедро подземните и надземните богатства, енергийните ни източници на чужденци, унищожават малкия и средния бизнес, прогонват кадърните и работоспособните българи.

От девет милиона останахме седем. Успяха да ни доведат до първо място по бедност в целия Европейски съюз и т.н.
Ако членовете на Народното събрание се намалят наполовина, от икономиите на заплатите им ще се паднат 5-6 лв. на пенсионер.
Количеството им не е най-голямото зло. Злото е в качеството на състава. Затова целият състав трябва да отпадне. Да дойдат нови хора, некорумпирани.

Това може да се постигне много лесно и бързо с въвеждане на мандатност. Никъде в Конституцията не пише, че народен представител трябва да бъдеш до края на живота си.
Президентът на републиката има право на два мандата. Защо да не се въведе това и за народните представители. Два мандата и край, колкото крал – крал.

Мандатността трябва да се отнася и за бъдещите кандидати, защото „Властта хаби човека“. Колко лесно и хубаво, нали?!
Да, ама не! Нали същите тези хора ще трябва да предложат този закон и да гласуват за него. Кой ще каже: „Ела мечко, изяж ме“! Кучето ,като налапа кокала, ръмжи и не го дава никому.

А сега най-важното: След като един човек го избираш, трябва и да можеш да го отзоваваш. Когато кандидатът за народен представител знае, че може да бъде отзован, ще се замисли дали може да изпълни това, което обещава.
След като го изберат ще трябва да осъществява обещаното – ако ли не – ще си ходи у дома.
Надявай се, бай Лальо, и вярвай, че ще дойдат по-добри дни и за българския народ. Нали надеждата крепи човека, пък в светото писание пише: „Блажени са вярващите...“


В категории: Горещи новини , Трибуна