Допускането на грешка или страхът от несправяне със задачите могат да предизвикат у политика-„отличник“ паника или депресия. При Борисов се стигаше до вдигане на кръвното
Желанието на партийните лидери да получават само одобрение и уважение ги кара да жертват не само обществените, но и личните си интереси
Темата за политическата ситуация в страната взема връх над социалната несправедливост и синдрома на празния стомах.
Но нека се спрем на един различен психологически тезис – има ли психологията място в политиката и кой психологически модел на управление можем да изберем.
В областта на политиката най-важни са нейните психологически аспекти и ролята на човешкия фактор в политическия живот.
Психологическите аспекти на политическия живот се отнасят до политическото лидерство и поведението на тълпата, взаимоотношенията в малката група, избора на партийна принадлежност, механизмите на политическа социализация, политическата активност, аполитичността, формирането на политическа идентичност. И точно тази съвкупност от факти води до нашия избор като гражданско общество.
В момента в политическия живот на страната се оформят два лагера с ясно изразени центрове, към които е насочена основната емпатия на обществото, която е определяща при вземането на решение когo да подкрепим и кого не.
От една страна имаме демонстративен стил, изразяващ се с показност (демонстративност), и желание у субекта непрекъснато да привлича вниманието върху себе си и да бъде навсякъде и по всяко време.
Самооценката му зависи основно от това, доколко е харесван, желан, обичан и приет от другите. Той е лесно внушаем и това го прави управляем и предсказуем. Този лидер може да попадне в капана на „случайни“ обстоятелства. Навреме направена похвала или обратно, изказаното неодобрение могат силно да уязвят „артиста“.
В първия случай той губи своята бдителност, а във втория-самообладание. Поради това този политик не може да провежда последователна и стабилна политика. Неговото безкрайно желание да получава само одобрение, признание и уважение, и то на всяка цена, кара този лидер понякога да жертва не само обществените, но и собствените, при това не само абстрактно-политическите, но дори и изцяло лични интереси.
От друга страна имаме компулсивен стил. Личностният профил се характеризира с натрапчив (компулсивен) стремеж всичко да се направи по най-добрия начин (синдром на отличника), независимо от времето, с което се разполага, и от сложността на задачата. От тук произтича и недостатъчната лекота, разкрепостеност и гъвкавост на поведението. „Отличникът“ не е способен на спонтанност, той трудно се отпуска.
Запознаването с когнитивните характеристики на този стил дава обяснение на много от конфликтните ситуации в коридорите на властта. „Отличникът“ е прекалено съсредоточен върху детайлите. Той е дребнав, изпълнен със скрупули, подхожда догматично към инструкции и параграфи. Този човек може да бъде завършен бюрократ, но може да бъде честен човек-например принципен политик или трудолюбив чиновник.
„Отличникът“ изпитва дискомфорт при най-малкото отклонение от планираната в детайли дейност. Допускането на грешка или страхът от несправяне със задачите могат да предизвикат у него съмнения, паника или депресия. Той се придържа неотклонно към зададените принципи. Понякога, като психологическа самозащита, прави малки отстъпки от правилата и компромиси в отношенията си с политическите опоненти.
Този тип политици са надежда и опора на изявените лидери в тежки политически схватки. И те обаче могат внезапно да сменят курса. Тогава важи с пълна сила поговорката, че „няма по-ревностен католик от бившия протестант“.
Да сравняваме два стила на управление е висша форма на демокрация, но истината е една, без значение кой от двата типа лидерство ще изберем, проблемите си остават, а търпението на обществото се изчерпва по-бързо от всякога. Нетърпеливи сме да видим промяната, да почувстваме полъха на българската пролет и да разцъфтим финансово в името на достойното съществуване в собствената ни държава.
За поред път се убеждавам,защо не вярвам на психолози..В тази група не влизат психиатри и невролози.Аз като обикновен читател доста се замислям как да избегна думичката "Тълпа" при моите писаници.Не отричам,че има"Тълпа",но не може да се слага цял един народ под общ знаменател. [spermatozoid]
