На 16 юни 1913 г. цар Фердинанд нарежда незабавно настъпление срещу Сърбия и Гърция, но оголва границата с Турция и Румъния
Автор: Доц. Йордан Василев, д-р по история
След подписването на Лондонския договор на 17 май 1913 г. на Балканите се създава сложна обстановка. Още преди това, на 5 май, Сърбия и Гърция сключват споразумение, според което трябва да съществува обща граница между тях. На 19 май се подписва договор между двете страни за общи военни действия срещу България, ако тя се опита да завземе определената й безспорна зона в Македония, съгласно договора между нея и Сърбия от 29 февруари 1912 г.
Румъния предявява открити претенции към Южна Добруджа. Турция трупа войски на границата Мидия-Енос. Великите сили, които са съставили Лондонския договор, проявяват дезангажираност за неговото спазване, а разпределянето на териториите е оставено на съюзниците.
Но според Българо-сръбския договор, ако се стигне до спорове, арбитър по тях трябва да бъде руският император. Българският посланик в Петербург му предава молбата на нашето правителство да произнесе решението си по арбитража, но отговор не се получава. Императорът със семейството си отива на почивка в Царско село, която се очертава да продължи около месец.
Какво прави България в тази обстановка
Цар Фердинанд и правителството на Васил Радославов са скептично настроени относно арбитража на руския император. По това време вече са създадени двата големи съюза – Антантата (между Англия, Франция и Русия) и Тройното съглашение (между Германия, Австро-Унгария и Италия), които се стремят да привлекат нови съюзници. Сърбия клони към Антантата, а България – към Тройното съглашение.
Поради това управляващите у нас смятат, че руският император в своя арбитраж ще бъде благосклонен към Сърбия, като с това ще ощети нашата страна. При това положение ще се наложи спорните въпроси да се решават чрез военна сила. За целта всички български армии са дислоцирани по границите със Сърбия и Гърция, докато пограничните ни райони с Румъния и Турция са напълно оголени.
Настъпва фаталният 16 юни 1913 г. На този ден Фердинанд се вдига от леглото си в ранни зори, защото цялата нощ не е спал поради киселини и болки в корема. Личният му лекар д-р Миленков му дава лекарства, които понижават киселините и притъпяват коремните болки. В 10 ч. величеството приема посланика на Австро-Унгария Фон Берхолд, който го агитира за присъединяване към Тройното съглашение и освен това му обещава подкрепа при евентуален военен конфликт със Сърбия, защото тя е общ враг и на двете страни.
У Фердинанд се създава илюзия, че Австро-Унгария ще се намеси и с военна сила на страната на България. Това допълнително подхранва зреещата мисъл у него – без да се чака арбитража на руския император, спорните въпроси да се уредят с дулата на пушките и оръдията. В 13 ч. вика ген. Михаил Савов, който е действащ главнокомандващ българската войска, но от позицията на цар и върховен главнокомандващ Фердинанд му заповядва да започне незабавно настъпление срещу Сърбия и Гърция.
Успех по всички линии
Още същия ден българските военни части настъпват на запад и на юг. До вечерта навлизат на 10-20 км в завладените от сърби и гърци територии. На 17 юни пробивът се разширява до 30-40 км. Въпреки ожесточената съпротива, която срещат, българите достигат до линията по реките Морава и Вардар. Активират се и българските чети, които нанасят успешни удари на сръбските четаши и гръцките андреоти. В Щип, Велес, Кочани, Кукуш и на други места населението се вдига на въоръжен бунт и ги обявява за присъединени към България.
Но това не е война. Такава има право да обяви само Народното събрание. Фердинанд е заповядал настъпление, за да сплаши бившите съюзници и да ги накара да бъдат отстъпчиви при разпределянето на Македония. Смятайки че е постигнал целта си, на 18 юни заповядва да се преустановят военните действия.
Това е голяма грешка! Трябвало е да се помисли преди да се каже А, но след като е то е произнесено, неминуемо е да последва и Б. Въпреки че са изтощени и в голяма степен обезкръвени от Балканската война, защото са водели най-тежките битки с турците, българските войски са запазили своята боеспособност и дух. Напълно възможно е било дори за една седмица, а най-много за 10 дни сръбската и гръцката армии да бъдат разгромени. Моментът обаче е пропуснат.
И започва истинската война. На 19 юни Сърбия и Гърция обявяват договора между тях от 19 май за задействан, което на практика означава обявяване на война, а на 20 май към тях се присъединява и Черна гора. Впрочем акт за обявяване на война на България Сърбия е подготвила още на 12 юни, но в него не е посочена дата.
На 21 юни започва общо контранастъпление на обединените войски на Сърбия, Гърция и Черна гора срещу българските. Трите наши армии са с обща численост от 410 хил. души, а общият брой на бившите съюзници е 430 хил., но те имат огромно превъзходство в артилерия – 1220 срещу 730 дула. Овен това разполагат и с много повече боеприпаси – по 1800 снаряда на оръдие срещу 800. Имат превес и в картечници – 620 срещу 410. Въпреки това в периода 20-27 юни българите не отстъпват нито крачка от позициите си, а даже на места заемат и по-предни. Нанасят голямо поражение на гръцките войски в Кресненското дефиле и те са изправени пред пълен разгром, но обстановката се променя.
Войната се превръща в общобалканска
На 27 юни 1913 г. Румъния обявява война на България. От Северна Добруджа тръгва 180-хилядна колона, а при Лом Дунав преминава 140-хилядна войска. В цяла Северна България няма наши военни части, освен комендантства в по-големите градове с един офицер и по 10-12 войника. На 30 юни ген. Стойнеску, който оглавява колоната от Северна Добруджа, е достигнал Плевен и изпраща рапорт до военния министър, че напредва успешно.
В отговор министърът пита има ли насреща си български военни части и като получава отговор, че няма, нарежда да се атакува. Понеже наистина няма наша войска, румънските войници „атакуват“ мирните граждани и селяни, грабят и насилват. Двете румънски колони се срещат при Враждебна, тогава село близо до София.
На 30 юни във войната срещу България се включва и Турция. В Одринска Тракия положението е както в Северна България. Всички български войски са изтеглени оттам. Граничните застави в Мидия и Енос се командват от подофицери (сержанти) с по 6 войника. В Одрин комендантството е поверено на поручик с 15 войника. В Люлебургаз, Бунархисар и Лозенград коменданти са запасни подпоручици с по 7-8 войника.
А турците настъпват с 280-хилядна войска. Те извършват истински погром над българското население в Одринска Тракия. Опожарени и разграбени са 1300 селища, убити са 17 хиляди души, а още 85 хиляди са принудени да се спасяват с бягство и достигат в пределите на Стара България само с дрехите на гърба си.
Намеренията на Турция са били да се настъпи и да се завладее Бургас, но тогава се намесва руският император, който отправя ултиматум, че ако армията на султана премине Странджа планина, руските войски ще настъпят в Мала Азия.
Печалният резултат
Само в Междусъюзническата война, известна в историята още и като Втора Балканска война, българите дават 47 убити и 60 хиляди ранени. Губим Южна Добруджа, а от Македония получаваме само Струмишко, Пиринска Македония, също така Северно-родопска област и Малкотърновско.
Поредният опит за постигане на обединение в етническите граници се оказва неуспешен.
Вината не е на генералите, офицерите и войниците, които се сражават с неописуема храброст и мъжество, печелейки битки и блестящи победи. Виновни са Фердинанд, обкръжението му и некадърните ни политици и дипломати.
След покрусата България свива своите бойни знамена, нито едно от които не е пленено, за по-добри времена. За съжаление и следващите опити за национално обединение завършват неуспешно.
истината е ,че министъра на войната си подава оставката на мушморока -педи Фердо ,който е обещал на австрийския император още при назначаването му за княз на Б-я 1 ден , в бъдеще , да изпълни едно негово искане - и то е нападение над Сърбия , на 16 юни , защото на 17 юни Австрия напада Босна и Херцеговина , и ги присъединява към империята - поробва ги ,демек !! С това нападение над Сърбия освен ,че си вкарваме автогол , гръмва Европейската преса , че има война на Балканите , и на другия ден новината за нападението на АвсТрия остава незабелязано !! Това са номерата на " ГОЛЕМИТЕ СИЛИ"
