Последните дни довършиха всякаква национална гордост, доколкото въобще успяваме да я опазим в това време разделно.
Автор: Валентин Фъртунов
Първо, една парламентарна банда от германско ни оплю отвсякъде, размаха ни едни големи немски пръсти като баварска наденица и стигна до върлото унижение да ни заплаши с активиране на чл. 5 от Лисабонския договор – конституцията на Евросъюза.
Въпросният член, ако се задейства, означава, че ще ни забранят да гласуваме, сиреч, хем сме набутани в ЕС, хем от тоя момент нататък сме безгласна буква и могат да ни сторят всякакви злини или добрини (според мераците им на европейците) и ние не можем да гъкнем. Означава още, че каквито и решения да се взимат, ние не можем да налагаме вето, нито да разискваме, нито да се противим... Ако продължим тая логика, лепнат ли ни го тоя чл. 5 не можем и да поискаме да напуснем ЕС. Не че някой от продажниците в парламента и правителството е хукнал да го прави, ама все пак...
След тия страхотии с баварската наденица, ни емнаха направо в Европарламента – опнаха ги наште евродепутатини да се изправят пред кварталния другарски съд, да се обясняват, да се слюнчат и плюнчат, защо значи, вие, българите, така правите, а!?
„Гледам и не мога да повярвам на ушите си“ – долу-горе в таквоз положение на пълен и закономерен ступор изпаднах, докато гледах и слушах тая кандарма, на която България беше подложена безпардонно и безцеремонно. Ступор такъв, че бръщолевенията на евродепутатините, които и там естествено се вчепкаха за гушите и всеки почна да вади кошовете с мръсното бельо на показ, не можаха и да ме помръднат, камо ли да ме извадят от ступора.
Някак си, нямам ищях да натяквам сега в стил „Аз нали ви казвах какво ще стане!“. За нищо нямам ищях след такива словесни (засега!) европейски шамари. Унижението е чудовищно. Не знам за друго, но на тема чест и достойнство стигнахме дъното.
Единственото, което ме крепи, е една дребнава мисличка, от която още повече ме е срам – поне не ни взеха паричките, както сториха на киприотите. Представяте ли си! А може и да не са го сторили, щото ние вече и парички нямаме – някакви си трийсетина милиарда спестявания – хич не си и струва труда.
Къде ни се покри 1300-годишната история, къде се дяна „балканска Швейцария“, де ги „прусаците на Балканите“, лъвовете в зоологическата градина ли се скриха?
Вече и почти официално сме протекторат, колония, територия.
И какво му се случи на „Господ е българин“?
Е, доживяхме го!
Превърнахме се окончателно в протекторат, колония, територия!
Да ни е честито!
