Най-силно засегнат сектор от корупция в България е съдебната система.
Това сочи проучване за тази година на Световния корупционен барометър. Сравнението с предишни издания на Барометъра показва негативна тенденция в оценката – в последното изследване на Световния корупционен барометър стойността на оценката на съдебната система е 4,3, а сега е 4,4.
При максимална стойност от 5, която е показател за изключително сериозен проблем с корупцията в този сектор, и минимална стойност от 0 – показател за липса на корупция.
Изследването на Световния корупционен барометър - 2013, проведено по инициатива на "Трансперънси Интернешънъл", обхваща 114 хиляди респонденти от 107 държави, сред които и България.
Водещи места в изследването за България имат също здравеопазването (с оценка 4,2) и политическите партии (също с оценка 4,2), оповести Калин Славов от “Прозрачност без граници”.
Докато политическите партии "традиционно" се намират в челните позиции на класацията, то
секторът на здравеопазването е включен за първи път и получава силно негативна оценка.
Най-добра оценка получават образованието (3,4), неправителствените организации (3,2) и въоръжените сили (2,9).
Докато за целия ЕС водещо място в негативната класация заемат политическите партии, в България (както и в Словакия) институциите от съдебната власт са оценени като най-силно натоварени с корупционен риск.
Изследването потвърждава тенденцията, установена и в предходни проучвания, че в България продължава да бъде най-сериозен корупционният риск в съдебната система и в дейността на политическите партии.
Изследването предоставя информация от непосредствения опит на гражданите при сблъсък с корупция – 8% от гражданите, които са имали контакт в институции, са платили подкуп.
При изследване на причините за плащане на подкуп се открояват две основни: за 38% от гражданите това е било необходимо, за да бъде ускорена дейността на институциите, а за 30% от тях това е била единствената възможност да получат адекватно административно обслужване.
Тези резултати показват, че водещ фактор за разпространение на корупцията е неефективната работа на публичните институции.
На трето място следва да бъде отбелязана специфичната обществена култура, която толерира корупция – 27% от гражданите са заплатили подкуп в израз на благодарност.
Причините, поради които гражданите не са готови да сигнализират за корупция, са следните: според 59% от тях няма смисъл от подаване на сигнал, защото това действие няма да има резултат; 28% се страхуват от последиците, а 13% не знаят къде да подадат сигнал.
Изследването предоставя информация за институциите, на които гражданите най-често са платили подкуп: през 2013 година 17% от тях са платили подкуп на полицията, 13% - на институции от съдебната система, 7% - за здравеопазване. При сравнение с данните от предходното изследване се забелязва увеличение на дела на гражданите, които са платили подкуп на полицията (15,4%), на институции от съдебната система (10,4%), здравеопазване (5,5%) и регистрационни служби.
Намалява делът на гражданите, които са платили подкуп за образование, данъчни служби и битови услуги. При сравнение на данните в общоевропейски мащаб прави впечатление по-високият дял на платилите подкуп в България именно за институции от съдебната система и полицията.
Изследването показва и нарастване на критичните оценки на българските граждани относно усилията на институциите за противодействие на корупцията – докато през 2010 година общо 42% от гражданите са оценявали като много ефективни или относително ефективни тези действия, то през 2013 г. само 16% от гражданите оценяват антикорупционните действия на правителството като ефективни.
С 39% са нараснали случаите на контролиран вот на последните избори спрямо 2011 г., се казва в доклада от наблюдението на вота на 12 май т. г. , изготвен от Асоциацията.
Над половината хора в света са на мнение, че корупцията се засилва от две години насам
27% от участниците в световно проучване на неправителствената организация заявяват, че през последните 12 месеца им се е наложило поне веднъж да дадат подкуп, за да получат някаква услуга от държавно учреждение или друга институция.
"Държавите трябва да погледнат сериозно на надигащите се гласове срещу корупцията и да вземат конкретни мерки, осигуряващи прозрачност и подотчетност на администрацията пред гражданите", предупреждава Югет Лабел, председател на "Трансперънси интернешънъл", в комюнике, разпространено в Берлин.
Анкетата "Световен барометър за корупцията" сред 114 хиляди души от 107 страни сочи и криза на доверие към политическата класа.
В 51 държави политическите партии са смятани за най-корумпираната институция; според 55% от запитаните правителствата обслужват с дейността си частни интереси.
"Трансперънси интернешънъл" препоръчва на политиците по-специално да публикуват и своите данъчни декларации, и тези на семействата си.
