Местите жители оцеляват на магия. Туристите по северното ни Черноморие също няма откъде да си вземат хапчета, ако се наложи
Автор: Пламен Николов
В една четвърт от добруджанските села няма магазини и хората трудно се снабдяват с хляб и други храни от първа необходимост. Още по-тежък е проблемът с липсата на аптеки и снабдяването с лекарства. В много добруджански общини дрогерии има само в общинския център. А хората в обезлюдените села преобладаващото болшинство от хората са възрастни е и медикаментите са им жизнено необходими.
Почти не се намират търговци, които са готови да отворят магазин в селищата с до 50-60 жители. Общините отдават срещу символични наеми помещения за бакалии, но и това не помага. Защото потенциалните клиенти са малко, а и с мизерните си доходи едва ли могат да осигурят задоволителна печалба за предприемачите. Хората в малките села разчитат на близки и роднини да им носят насъщния, а по-крепните от местните жители правят извънредни разходи, за да пътуват до общинския център или в най-добрия начин до по-близко населено място, в което има магазин, за да се снабдят с най-необходимите провизии.
Преди години държавата субсидираше районните потребителни кооперации (РПК) да подсигуряват търговското обслужване на населението, но сега тези сдружения са на ръба на оцеляването и не могат да изпълняват функциите си, посочи кметът на Община Генерал Тошево Димитър Михайлов. Той настоя държавата да вземе спешни мерки за преодоляване на проблема.
Държавна намеса е необходима и за разрешаване на дилемата с доставянето на лекарства в селата. До голяма степен невъзможността населените места да бъдат зареждани с жизненоважните за жителите им медикаменти, е обусловена от изискването на закона, според който аптека може да бъде разкрита само от магистър-фармацевт. А такива кадри в малките общини липсват напълно. Така в райони като Шабла например фармацевтичен магазин има само в общинския център, при това той не работи през почивните дни.
Нерядко неприятно изненадани от сложната задача да си купят лекарства остават и туристите, избрали да летуват по най-северното ни крайбрежие. По-рано личните лекари в селата снабдяваха населението с аптекарски стоки. С поправката в закона обаче това им беше забранено. Макар да няма логика докторите, които изписват хапчетата, да се смятат за некомпетентни да ги раздават на хората?
В момента ролята на доставчици на медикаменти влизат шофьорите от обществения транспорт. Срещу комисиона от лев-два те купуват хапчетата от града и ги носят на нуждаещите се в малките добруджански селца. Така на практика в началото на ХХІ век жителите на все по-опустяващите населени места в някогашната житница на България, за да преживеят, се налага сами да си пекат и пекат хляба. Не че домашно произведените самуни не са дори по-вкусни и истински от купешките, но нима това е решение на проблема? Пък и как сам да си направиш лекарства – питат се местните. Защото с билкови чайове и средства от народната медицина не може да се изцелят всичките им болежки.
Така безпомощни и напълно отчаяни, те си припомнят някогашната пословица „Бог – високо, цар – далеко“, често отронвана с горчивина от предците им, живели обаче в един мизерни робски времена. Които след стотици години по нищо не се различават от днешните – само дето сега в ролята на царя се изживява българската държава, предвождана от безотговорни политици, които напълно са забравили да мислят за народа.
