Мая Вапцарова разпространява във филм „жълти” клевети за топполицая
Автор: Борис Цветанов
Никола Гешев отдавна се е превърнал в мит, за да е необходимо да обясняваме кой е. И всичко писано от философи за подобна митология важи с пълна сила за кошмара на комунистите – „Съюз на измамата и невежеството" (в епохата на Просвещението), „Продукт на въображението" (през Романтизма), „Условност, приемана на вяра, илюзия, лъжа, пропаганда” (през ХХ век), „Машина за унищожаване историческото време, спасение от страха пред историята" (Любомира Парпулова), „Оръжие на политическата демагогия" (Р. Барт).
Тая митология покой не дава на някои наследници на Никола Вапцаров. И те не пропускат възможността да кажат това-онова за Гешев. Никола Вапцаров, племенник на поета, и неговият син издадоха наскоро книга с безценна документация, плод на задълбочени изследвания. Но в нея се е прокраднал синдромът на омразата към някогашния началник на отдел А в Дирекцията на полицията. Един недостатъчно проучен факт просто е потвърдил формулата на Йосиф Джугашвили, известен повече като Сталин, че „Фактът е нищо. Коментарът е всичко".
Става дума за едни пари, дадени от англичаните за въоръжена съпротива в България. Бързаме да предупредим, че няма да се спираме на глупостите на една публицистка, чието име не искаме и да споменаваме, която дрънка из жълти многотиражки за някакви стотици милиони долари, ако не и милиарди, които били дадени на Вапцаров, той пък дал шифъра на Швейцарската банка, където били внесени на името на любовницата му от Народния театър, че това журналистическо недоразумение го била научила от архива на Велко Палин, до който тя единствена в света получила достъп – явно този архив съществува само в развинтената й фантазия.
Занимаваме се със сериозни неща, а син и баща Вапцарови са сериозни, но очевидно в този страничен епизод са стигнали до достоверни само на пръв поглед аргументи. Предоверили са се на получена информация. Иначе би трябвало да са наясно, че Лондон никога не се е интересувал от съпротивителното движение в България (дори от имитациите на Геме). Английските интереси са стигали само до Белград.
В специални меморандуми до Рузвелт любимият на българските демократи (?) Чърчил пише, че правителството на Негово Величество не се интересува от това дали България ще съществува като самостоятелна държава след победата. По радио Би Би Си той нееднократно заявява, че България е конюшня, че цар Борис е невеж коняр, че България до Карлово трябва да бъде дадена на Гърция, а на юг от линията Кърджали-Русе – на Турция, Видин и Софийско – на Югославия и какво ли още не.
Номерата на Лондон си личат и от операциите със специалните агенти на Балканите, хвърлени с парашут за тоя дето духа в отряда на Славчо Трънски. Иначе цялото ръководство на Югославската комунистическа партия още от 1940 година било на хранилка на „Сикрет сървиз”. В България интелигентната служба се задоволила само с Трайчо Костов.
В тоя смисъл, ако все пак ингилизите са се бръкнали в джоба, то те би трябвало да дадат парите не на Павел Шатев, а той кой знае защо на Вапцаров, а той пък направо да си ги връчи на шпионина Трайчо Костов. Тия работи малко ни интересуват, по-важното е, че баща и син Вапцарови, както стана ясно от едно предаване на БНТ, пред Кеворк Кеворкян казват, че тия пари – има-няма два милиона тогавашни лева (при министерска заплата 20 000 лева, полицейска – 5 000), били иззети от поета и турени в касата на Никола Гешев.
Когато съдът ги поискал като веществено доказателство за дейност в полза на чужда държава, оказало се, че Гешев вече ги бил прибрал в бездънния си джоб. Държим да отбележим, че легендарният топполицай е бил човек на честта. И от оная категория хора, на които казват безсребърници. Достатъчно е баща и син Вапцарови да бяха прочели по-внимателно показанията на съпругата му, дадени на 18 септември 1944 година, за да е ясно, че човек като Никола Гешев няма да пипне тия пари.
Дуетът Вапцарови грешат и в друго – англичаните били поставили условие на Москва: ще дадат тия пари, ама да видят дейност. И оттам веднага пратили в страната парашутисти и подводничари да развеят байрака. Което е абсолютна лъжа и цялата работа е свързана с неподражаема подлост на московския агент Георги Димитров, но сега няма да се занимаваме с тази история.
Докато обаче баща и син Вапцарови грешат от предоверяване, племенницата – поетесата от соцреализма, кинодокументалистката Мая Вапцарова, прибягва до клеветническа недобросъвестност.
Госпожата е заснела някакъв филм, прожектиран и из пуста чужбина, в който историята с разстрела на поета надхвърля всякакви рамки на приличие. И тъй като й е малко, Мая Вапцарова охотно дава интервюта, но не на жълтите страници на историята, а на жълтите многотиражки. За да не сме голословни, ще цитираме напосоки едно от тия писания:
„Бай Любен беше портиер в кафенето на писателите дълги години... Все ме гледаше странно и казваше, че има да разкаже важни неща за Никола Вапцаров. И един ден го поканих вкъщи да се срещне с баща ми Борис. Тогава бай Любо призна, че като войник е участвал в разстрела срещу Вапцаров. След стрелбата куршумът попаднал в лявото рамо на чичо ми над сърцето. Изтекла много кръв, но Вапцаров бил жив. Според международните закони присъдата била изпълнена и би трябвало да го оставят да живее. Но човекът каза, че лично Никола Гешев бил на разстрела. След като зам.-прокурорът Стоманяков се убедил, че Вапцаров е жив, Гешев собственоръчно го застрелял с пистолет в главата..."
Има и още незаслужаващи внимание подробности като уведомяването на цар Борис за случая, че как сам този цар казал да бъде застрелян поета, че разказвайки бай Любен получил инфаркт, че и баща й Борис Вапцаров, слушайки и той получил инфаркт (в други интервюта инфарктът на Борис Вапцаров бил в друго време) и какви ли не глупости.
Мисля, че Мая Вапцарова достатъчно време си е развявала роклята из военната киностудия и би трябвало да знае как са ставали разстрелите в Гарнизонното стрелбище. И че ако този бай Любен ги е наприказвал тия глупости, е било от старческо изкуфяване (един такъв пък разправял разни измишльотини на Евтим Евтимов за обесването на Трайчо Костов).
И да е наясно тая Мая Вапцарова, че такива международни закони, за каквито приказва, няма. Пък и колко му е да научи, че царят след 19 май 1934 година е бил лишен от правата си да подписва смъртни присъди или да прави помилвания, а след като деветнадесетомайци се сбогуват с властта, се направил на ударен и хич не искал да си върне правата.
И още, че след като полицията предаде арестуваните и техните показания на прокурора в съда, вече няма никаква работа. Така че никакво присъствие на Никола Гешев на разстрела не е имало. Може да се вярва за този факт на брата на един от разстреляните Петър Богданов – Стефан Богданов, за който сме разказвали в „Десант".
Странно е и защо Мая Вапцарова разправя това едва сега, след като уж го била научила през 1979 година. Така че очевидно само омраза необяснима към Никола Гешев е движила „документалистката” в иначе добронамерения й стремеж да каже нещо повече в защита на Никола Вапцаров.
Важно е, особено сега, когато новият министър на културата, явно със съмнителна култура, нарече Вапцаров в едно свое дацзибао във „Фейсбук” абсолютен терорист. Пропуснал е да напише само, че Бен Ладен се е учил от него.
