На 20 юли 1903 година избухва Илинденско-Преображенското въстание, бележещо връхната точка в националноосвободителната борба на македонските и тракийски българи.
В българския исторически архив към Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” е запазен оригиналът на Възванието на главния щаб в Битолски революционен окръг, с което се провъзгласява Илинденското въстание. То носи дата 15 юли 1903 г. и съдържа следния текст:
„Братя,
Най-сетне многоочакваният ден за разправа с вековния ни душманин дойде вече.
Кръвта на нашите невинно загинали братя от турската тирания вика високо за отплата.
Погазената чест на нашите майки и сестри иска възстановяването си!
Стига толкова мъки, стига толкова позор!
Хилядо пъти по-добре смърт, отколкото срамен и скотски живот.
Определеният ден, в който народът на цяла Македония и Одринско ще трябва да излезе явно с оръжие в ръка срещу душманите, е 20-й юлий.
Последвайте, братя, вашите началници в този ден и се съберете под знамето на свободата.
Упорствувайте, братя, в борбата! Само в упорство и дълготрайната борба е спасението ни.
Нека Бог благослови правото ни дело и деня на въстанието.
Долу Турция! Долу тираните! Смърт на душманите!
Да живее народът! Да живее свободата! Ура!
Целуваме ви братски. Щабът”
Една седмица след избухване на въстанието на 27 юли 1903 г. за него се появяват дописки в руския вестник „Новое время”, излизащ по това време в Петербург. В тях се отбелязва:
„Днес няма определени сведения за това какво става в Македония... Там съществува пълна анархия: въстаниците бият турците, турците българите...”
„За македонското въстание. Българо-македонските въстаници, както вече съобщи телеграфът, известили Управлението на Източните железници, че се подновяват покушенията срещу железопътните влакове”.
„Пътуване в Македония... Завеждащият железопътните линии на дружеството „Chemins de fer Orientaux”, немец и стар скопски жител, ми разказваше за своите разногласия с турското правителство по този въпрос. „Турците поискаха да уволня целия си български персонал от работници и да ги заменя с патриаршисти. Е, какво, аз посъветвах приятелски моите българи да се престорят на патриаршисти”.
Патриотичен календар
19 юли 1864 г. — В Букурещ е отпечатан единственият брой на в. „Бранител”, редактиран от Георги Раковски
19 юли 1877 г. — Приключва първата Шипченска битка, в резултат на която османските сили се изтеглят и Предният отряд на руската армия, под командването на генерал Гурко, установява контрол над прохода
19 юли 1879 г. — Открити са първите български дипломатически представителства в Цариград, Белград и Букурещ и са назначени първите български дипломатически агенти
19 юли 1880 г. — Учреден е първият български медал „За Освобождението 1877-1878 година”
19 юли 1916 г. — Роден е Димитър Списаревски, български военен летец, свалил вражески бомбардировач над София, жертвайки живота си като камикадзе
20 юли 791 г. — Българската армия, командвана от кан Кардам, побеждава византийската армия, командвана от император Константин VI, в битката при крепостта Маркели (край дн. Карнобат)
20 юли 1877 г. — Начало на Обсадата на Плевен
20 юли 1878 г. — С указ на княз Александър Дондуков-Корсаков се създава Българската армия
20 юли 1903 г. — Избухва Илинденско-Преображенското въстание
21 юли 1921 г. — В Царство България е въведено задължително и безплатно образование до 7-ми клас
21 юли 1789 г. — Роден е големият български просветен деец и книжовник Васил Априлов
