Източната римска империя трепери пред Страшния Крум
Автор: Пламен Николов
Дванадесет века изминаха от онзи горещ юнски ден на 813 година, когато страшният български кан Крум се изправя пред стените на Константинопол – градът на градовете, столицата на тогавашната цивилизация. Спори се дали българският владетел е имал за цел да превземе Константиновия град или просто е искал да застави империята да се откаже, ако не завинаги, то поне задълго от намеренията си да завладее България.
Своите походи срещу Източната римска империя Крум започва след като разгромява напълно Аварския каганат. През 809 г. българите превземат Сердика. А година по-рано български отреди нахлуват по течението на река Струма. Тези действия показват стремежа на българския владетел да разшири държавата си в югозападна посока. Както е известно, в земите на днешна Македония в края на VІІ в. се заселват българите на Аспаруховия брат Кубер и сключват съюз с тамошните славянски племена.
Там текат същите процеси на формиране на българската народност като в Дунавска България. Затова е напълно естествен стремежът на българския владетел към обединение с едноплеменниците.
Развоят на събитията обаче ще подтикне Крум да промени външнополитическите си задачи и да отправи поглед към столицата на Източната Римска империя и към нейния престол.
Както е добре известно, през 811 г. император Никифор І Геник навлиза в България, опожарява всичко по пътя си, избива мирното население и разрушава столицата Плиска.
На връщане ромейската армия е причакана от българите в теснините на Върбишкия проход и унищожена, като самият император загива в боя, а черепът му е превърнат в ритуална чаша на българския владетел.
И след разгрома на ромеите Крум предлага мир, като настоява да се поднови договорът от 717 г. Някои историци предполагат, че мирът е бил нужен на българския владетел, за да насочи отново усилията си на югозапад. Но тамошните земи били в границите на империята и една интервенция на българите в тази посока също би довела до война.
Мирът е бил нужен на Крум, за да възстанови пораженията от похода на Никифор и да събере сили за решаваща атака. През 812 г. българската армия обсажда Месемврия (дн. Несебър).
Крум проводил пратеничество в Константинопол и отново искал мир. Заплашил, че в противен случай ще превземе Месемврия. Синклитът на империята отказал, а Крум изпълнил заканата си.
На 4 ноември 812 г. българите без особени усилия влезли в Месемврия. В града намерили изобилна плячка и 36 медни сифона за изстрелване на гръцки огън (самовъзпламеняваща се негасима смес, чийто състав не е известен и до днес).
За броени дни Крум превзел и Дебелт, но трябвало да се оттегли заради приближаващата зима. Чувствайки безсилието си, Михаил Рангаве бил склонен да сключи мир. Синклитът обаче го заставил да продължи войната. Императорът бил принуден да се готви за поход. Той свикал войски от всички провинции на империята и разпоредил през пролетта да навлязат в Тракия.
Страхът от българите бил толкова силен, че сред войниците почнало брожение, което хронистите се опитват да обяснят със суеверен страх заради станало на 4 май слънчево затъмнение.
Установилите се на стан край Адрианопол (Одрин) ромеи бездействали. В началото на лятото на 813 г. Крум се отправил в поход и в първите дни на юни двете армии били една срещу друга край крепостта Версиникия.
Императорът продължил да трепери при мисълта за евентуално поражение и не влизал в бой. Пълководците Иван Аплакис и Лъв – стратег на Анатолия, в крайна сметка взели инициативата и повели войниците. Армията на империята обаче не удържала още първия български удар. Ромеите побягнали презглава от бойното поле, като захвърляли оръжието си.
Самият император се прибрал с позорно бягство в Константинопол, където бил свален от престола и сменил пурпурната мантия с калугерско расо. На трона се възкачил доскорошният стратег Лъв V Арменец. А страшният за ромеите български кан Крум наближавал неудържимо към столицата на Източната Римска империя.
Братът на българския владетел (чието име е неизвестно) обсадил Адрианопол (Одрин). В столицата царяла паника и се наложило императорът лично да окуражава войниците.
На 17 юли 813 г. Крум се разположил пред стените на Константинопол. Това е първият в историята опит на българите да превземат столицата на Източната Римска империя.
Блокирани били всички изходи на Константинопол към континента – от Влахерните до Златните врати. Но българският владетел не бил уверен в успеха на щурм срещу Константиновия град. Затова отново предложил мир при условията на договора от 717 г. Освен това поискал много злато и скъпи дрехи, няколко отбрани моми за наложници и правото да забие копието си в Златните врати.
Какво го е подтикнало да предложи мир отново, въпреки многобройните победи и очевидната слабост на империята, чиято войска изпитва панически ужас от българите?
Крум бил отлично запознат с непристъпността на имперската столица. Освен това, промяната на престола, където вместо страхливия Михаил Рангаве вече стоял решителният и опитен във военното дело доскорошен стратег Лъв Арменец, затвърдили убеждението на кана, че все още не е време да щурмува Константинопол.
Затова българският владетел предпочел да си тръгне като победител и да продиктува условията на мира. Сега ромеите решили да вкарат в действие своето изпитано оръжие – коварството. Те привидно приели условията, но замислили вероломно да убият страшния български кан от засада.
Уговорили среща край Златния рог, на която Крум дошъл със своя логотет (вероятно става дума за кавкана) и зет си Константин Пацик – ромей по произход, женен за сестрата на българския владетел. Сред ромейската делегация не бил императорът.
Подаден бил знак към чакащите в засада стрелци. Българите прозрели коварния капан и наобиколили кана, за да го предпазят с телата си. Крум се метнал връз коня и препуснал. Ромеите го обсипали със стрели, като били сигурни, че са го ранили.
От стените на Константинопол се разнесли тържествуващи викове: „Кръстът победи!”. Тримата чиготи и кавханът били убити на място, а Константин Пацик и сина му – заловени живи.
Крум оцелял след засадата. Коварното покушение и посегателство върху неприкосновеността на преговарящите изпълнили българския владетел с гняв и ярост. Той решил жестоко да отмъсти на ромеите.
Българите опустошили околностите на Константинопол. Ограбили и превърнали в развалини дворци, къщи, църкви и предградия извън градските стени. Пленените ромейски войници били избивани, както и мнозина от цивилните граждани.
Войските на кана преминали по цялото крайбрежие на Златния рог, изгорили всички магазини със стока там и се сдобили с богата плячка. След това български отреди нахлули по северния бряг на Мраморно море, като „предавали всичко на огън”.
Разрушени били крепостите Атира, Силиврия, Даноис, Редесто (дн. Родосто), Априс и много други твърдини навътре в страната, пише хронистът. След това българите отишли на планината Ган (дн. Текирдаг, която върви паралелно със западния бряг на Мраморно море и свършва с Галиполския полуостров).
Тук се криело побягналото от Тракия многобройно население. Българите избили мъжете, а жените и децата заедно с добитъка откарали в плен. Войската на Крум се върнала назад по течението на р. Хебър (Марица) като по пътя си разрушавала всички крепости – малки и големи, и се спряла под Одрин, който бил обсаден от брата на Крум.
След устремен щурм градът паднал – за пръв път в историята в български ръце.
Наближаващата зима станала причина Крум да се прибере у дома. Но той се готвел за нов поход, привлякъл на своя страна „всички славини” и покорените от него авари.
Българският владетел вече се чувствал уверен в силите си да превземе столицата на Източната Римска империя. Фактът, че през 812 и 813 г. българските войски са нахлули в Тракия, а не в Македония показва, че разширението на югозапад е било вече второстепенна цел на Крум.
Освен това не се споменава в исканията за условия на мирния договор той да е настоявал за признаване на царската му титла и достойнство. Защото е възнамерявал да си ги вземе сам. Дори нещо повече...
Мечтата на Крум е била да превземе Константиновия град и да седне на трона като василевс на Източната Римска империя. Уви, съдбата, или Божието провидение, както пишат хронистите, не са отредили това да се случи.
