Две героични съдби от времето на Илинденско-Преображенското въстание
Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история
Берлинският конгрес връща Македония на Турция. Но там, където хората са почувствали дори само дъха на свободата, те вече са други, а не рая, каквато са били близо 500 г.
Когато през март 1878 г. Боян Демевски от Крушево научава, че е подписан Санстефанския договор, според който Македония ще бъде част от България, отива в конака, където турците си стояли, сякаш нищо не се е случило, защото московецът не е стигнал до този край.
„Какво правите тука, бе! – развиква се той. – Не разбрахте ли, че вашата свърши“. И като размахал голямата тояга, с която дошъл, прогонил всички, като им взел оръжието.
Само след 3 месеца обаче турците се връщат. Арестуват Боян Демевски и го държат само на хляб и вода. Той обаче успява да избяга и се укрива в планината. Там има хъшла, в която е занесъл взетото от турците оръжие през март – 30 пушки, 4 пистолета и много патрони. Събира и въоръжава по-будни младежи от Крушево и околните села. С тях напада турски военни части, които се движат в района.
Четата, която създава, наброява повече от 130 души. На няколко пъти турците правят опити да я ликвидират, като изпращат редовна армия от 700-800 души, но се връщат с големи загуби. Страхът от Боян войвода сред тях е толкова силен, че те не смеят да извършват насилия над населението, защото той жестоко отмъщава за всяко от тях.
През 1889 г. се предприема акция за реквизиране на домашни животни и храни за нуждите на аскера. Боян отправя предупреждение до Селим ага, който е началник на крушевската кааза, да не го прави в нея. Въпреки това турците тръгват по къщите на българите и започват да изземват домашни птици, крави, телета, зърно, брашно, плодове и зеленчуци. С голям керван те се отправят към Скопие, откъдето с каяци живата стока и продуктите трябва да бъдат превозени до Солун. Боян войвода го пресреща, унищожава охраната и връща плячкосаното на хората. От този момент неговата воля се зачита безпрекословно по всеки въпрос. Когато турците честват свои празници, искат специално разрешение от него, че по това време няма да ги обезпокоява.
През 1903 г. избухва Илинденското въстание. Преди това Боян се е срещал с Гоце Делчев и Даме Груев, на които е обещал, че с четата си ще се включи в него. Те го свързват с Никола Карев, който е определен за ръководител на бунта в този район. Уговорено е Боян с четата си да влезе в Крушево на 3 август, заедно с тази на Питу Гули, която наброява 160 души, и други по-малки, като същевременно местното население се вдигне на въстание.
Недочакал и зори, Боян Демевски влиза в града и обезоръжава турския гарнизон, който е 300 души. Когато пристига четата на Питу Гули, работата вече е свършена. В това време идват и други чети. Местното население също грабва пушките. Обявена е Крушевска република, на която председател става Никола Карев. Той я нарича свободна българска територия.
Това единодушно се подкрепя и от избрания управителен съвет, в който влизат двама българи, двама гърци и двама власи.
Още на 5 август града е атакуван от два табора редовна турска войска в състав от 10 хил. низами и редифи, които разполагат с 15 оръдия. Неравната битка продължава 5 дни. Привършили и последните си патрони, четниците се втурват в отчаяна атака „на нож“, пробиват турското обкръжение и се изтеглят в планината, където турците не се осмеляват да ги преследват. Когато се преброяват, се оказва, че са останали само към 30 души.
След погрома на въстанието Боян войвода не се отчайва. Той събира нови хора и с тях пази българското население от своеволията на турците.
Когато започва Балканската война, бунтовният българин се включва с четата си в Македонското опълчение. Сражава се в битките за освобождението на Пиринска Македония и Родопската област. Присъден му е чин капитан и е награден с 5 ордена. Сломен от влошено здраве, но най-вече от покрусата за неосъществения национален идеал, смелият войвода умира през 1916 г.
Славен Вайдов като Комит Асенов
Славен Вайдов участва като опълченец в Руско-турската война и стига до чин унтерофицер (сержант). След края на войната се установява в Белово, където е назначен за старши стражар. Взима участие в Съединението. През 1898 г. го уволняват, защото е навършил 50 г. Дават му пенсия, той си купува лозе, но не успява да отгледа реколта. „Тия пусти ръце са свикнали да държат само пушка, а не мотика“, са неговите думи, когато продава лозето.
Решава, че пак оръжието ще го храни. Събира 17 уволнени като него стражари и с подправени паспорти преминават в Македония. Неговият е на името Комит Асенов. Установяват се в Крива паланка и търсят начин да се свържат с някоя чета, за да се присъединят към нея. В този край обаче няма такива. Славен-Комит казва на другарите си, че ще правят своя. „Ама откъде оръжие, войводо?“, го пита един и той се стъписва, защото за първи път го наричат така.
После се опомня и казва, че ще се намери. След време пристига малка турска войскова част от около 20 души. В селището няма казарми и конак и тя се разполага в палатки на поляна край пътя. Два дни и две нощи Комит ги наблюдава, после събира другарите си и им казва, че оръжието е пристигнало, трябва само да си го вземат. На третата нощ нападат с тояги турския лагер, убиват двамата часови и взимат поставените на пирамида пушки. Четата вече е въоръжена. Започват да нападат турски обози и да плячкосват товарите им. За Комит войвода най-важни са оръжието и парите. С тях привличат все повече хора и дружината нараства до над 200 души.
При избухването на Илинденско-Преображенското въстание четата се намира в хълмовете край село Боймица, в долното течение на река Вардар. По пътя се задава турска колона от около 3000 души с 12 оръдия, тръгнала срещу размирните села и градове. Четниците питат войводата какво ще правят. „Как какво, ще се бием разбира се. На всички ви съм осигурил най-хубави пушки и по повече от хиляда патрона. Обучавах ви да улучвате дърво от 300 м, ха сега да ви видя какво сте научили!“
Когато турците наближават на 200 м от прикритите зад скалите четници, Комит заповядва огън по тях. Стотици низами са покосени от точната стрелба. Другите се разбягват и търсят укритие. Нов залп и пак стотици убити. След 2 часа обстрел малцината оцелели турци се спасяват с паническо бягство и оставят на полесражението оръжие и боеприпаси. Сред тях са и 12-те оръдия, от които нито едно не е стреляло. Блестяща победа на 300 четници над 3-хилядна редовна турска войска.
Изпаднали в опиянение, четниците викат „Свобода, свобода!“ и стрелят във въздуха. Отрезвява ги гласът на войводата: „Абе, вие какво си мислите, султанът има още сто пъти толкова войска. Носете пушките и патроните зад скалите и се гответе за нови сражения“.
Взимат със себе си и оръдията. Като опълченец Комит е виждал как руснаците стрелят с тях. Показва и на другите и най-схватливите ги прави артилеристи. Два месеца четата на Комит войвода се сражава срещу все по-многоброен противник. Напуска позициите си на 6 октомври и след 4-дневен преход се добира до българската граница.
За голямо съжаление този героичен подвиг на свободолюбивите българи не е отбелязан до ден днешен никъде в българската история.
В редиците на българите по време на Илинденско-Преображенското въстание като доброволец се сражава и руският журналист от полски благороднически произход Ромуалд Пржевалски. Той е роден през 1870 година в Беларусия (тогава в Русия). Дядо му е запорожки казак и полски болярин.
Пржевалски е сътрудник на няколко руски издания като „Санкт-Петербургские ведомости“, „Рус“, „Известия“, „Славянский век“ и други. По време на въстанието през 1903 г. подкрепя четата на генерал Цончев в Пиринско
