Чърчил забърква люта супа за Сталин на българска територия

Автор: Борис Цветанов

Осем агенти изпраща при българските партизани в края на 1943 година Бюрото за специални операции в Кайро. Още в свое време мисията е загадка. Цола Драгойчева откровеничи: „В ръководството на Партията само гадаехме за истинската цел на мисията". Официалното оказване на помощ с дрехи и оръжие е несериозно.

Специалният агент Джон Маккълън Уокър, кавалер на няколко английски военни ордени и на един съветски, не е момче за увеселителни разходки. Английски историци пишат за план на правителството за разгръщане на партизанско движение в България под английско ръководство, който е изоставен по-късно. Недомислие или наивност.
Британските правителства не обичат да говорят за тайни агенти и тайни мисии. За разузнаване, особено военно – да, но не и за специални тайни агенти, което означавало задкулисни машинации. А мисията на Балканите е точно такава.

Истинската й същност няма да се намери дори в професионално написаната книга на близкия до тайните служби на Острова Струърс Джонсън „Необикновени разузнавачи", излязла скоро след войната и посветена на мисията. Тя никога не е превеждана на български. На въпрос на автора към Славчо Трънски каква е причината, отговорът е, че в последната глава поставил под съмнение честността и чистотата на някои от българите, участници в събитията.

Стоуърс Джонсън е добросъвестен автор, но мисията е от особена секретност. Любопитно е и, че той популяризира в англоезичния свят знаменития полицай Никола Гешев. Сетън Уатсън, шеф на Бюрото за специални операции, е изумен: „Не може да бъде! Такъв човек не е съществувал! Невъзможен е! Измислен!" – това е неговата реакция.

На 15 септември 1943 година в Албанските планини са хвърлени с парашути шестима агенти: майор Мостин Дейвис, канадецът Ник Монро – преводач, Шейн, Джек Уот и Джон Уокър. След двумесечен преход те пристигат в Църна трава, където, освен югославски, действа и българският Трънски отряд на Денчо Знеполски и Славчо Трънски. „Църна трава – Бъркова държава" – пеят сърбите, а българите припяват: „А у чета два войвода – млади Денчо и млад Славчо”...Само след пет години тази песен – „Горице ле, лилянова, лилякова", ще продължи да шества по тържества и концерти 40 години осакатена – без имената на легендарните партизански командири.

Мисията е посрещната радушно. В пряк контакт с англичаните влизат Владо Тричков от щаба на НОВА, който говори английски, и Боян Българанов от Политбюро. Агентите са настанени в удобни къщи. Майор Дейвис говори за благородната цел на мисията, но от Кайро не идва ни оръжие, ни дрехи. Лошо време, оправдава се майорът. Той е потомствен аристократ, суров воин и не търпи възражения. Другите оправдания са: проблеми в Африка, липсва подходящо оръжие и т. н. Докато един ден Славчо и Денчо притискат благородника до стената: или още другата нощ да пристигне транспорт с оръжие и дрехи, или действаме по военновременните закони – смятаме ви за провокатори и ще бъдете разстреляни.

Сам майор Дейвис застава до радиостанцията и още през другата нощ на голяма поляна в 22 часа са запалени огньове във формата на буквата П за ориентир на транспортите, които хвърлят десетки сандъци с дрехи и оръжие. Гафът е загладен. Временно. Защото Дейвис и другарите му продължават да се държат съмнително: разпитват за броя на партизаните, за това колко отряда има в България и пр.

За да сме коректни в твърденията си, че благородната мисия е камуфлаж, ще цитираме политика и историк Джордж Ерман. В „Голямата стратегия" той обнародва меморандум на британското правителство от август 1943 година, в който се планира „да се усили снабдяването на партизаните в Гърция, Югославия, Румъния и Албания”, при това с настояване да се ограничи изпращането на оръжие, и се препоръчва партизаните да преминат към действия на малки отряди от командоси. В търсене на тайната мисия, не можем да пренебрегнем нейното наименование. Хората от специалните служби винаги са се отличавали с хитроумни кодирания на тайни замисли в наименованията на операциите – в нашия случай: „Малигатони". Така преди три-четири века са наричали на Острова една особено люта супа. Никакви асоциации не свързват чорбата с пращането на дрехи и оръжия.

И като сме в кухнята, нека сложим край на един любим на българските демократи мит, в който в ролята на официален документ влиза една салфетка, която Чърчил и Сталин уж си разменили под масата по време на вечерята след известното Московско съвещание. И с това си поделили парчетата баница, наречена сфери на влияние. Тази трапезна историйка е добре позната и няма да въртим изтърканата плоча. Само ще ударим по масата: Измишльотина! Един от неизброимите мръсни номера на любителя на уискито.

Прочее Нобеловият лауреат за литература непрекъснато измисля и плагиатства. „Желязната завеса" например – фраза, приписвана на Чърчил, си има истински автор и това е Гьобелс, който я употребява за първи път в „Дас Райх" през 1942 година. Никаква подялба на Балканите на сфери на влияние не е имало на Московското съвещание. Чърчил предлага нещо от този род, но като официално предложение, което още по-официално рязко е отхвърлено от съветската делегация. Всичко е документирано.

Иначе опит за това четири години по-рано прави посланикът на Великобритания в Москва сър Стафорд Крипс. Той предлага през юли 1940 година СССР да влезе във война с Германия, като на Сталин се гарантира бъдещото господство на Балканите и Източна Европа. Сталин не намира за необходимо да отговори на джентълмена дипломат.
Сега ще разрушим още един мит за добрия чичко Чърчил. Ако трябва да му дадем някаква нашенска титла, тя би следвало да е „Пръв гробокопач на България". „Правителството на Негово Величество – пише той в меморандум от 13 август 1943 година до Рузвелт – никак не се счита за ангажирано за запазване на България като независима държава".

В края на август 1943 година агенти на „Сикрет сървиз”, пуснали паяжините си в самия Кремъл, съобщават в Лондон: Според Сталин в България, някъде в Балкана, трябва да се оформи свободна зона и в нея – Отечественофронтовско правителство. Избран е и бъдещият премиер – Кимон Георгиев.

Това се превръща в един от най-големите кошмари за Чърчил. Такова правителство, признато веднага от СССР, обезмисля всичките му борби и зачерква мечтите му по откриване Втори фронт на Балканите и влизане на Турция във войната. И най-сетне разпарчетосване на конюшнята България между победителите – Гърция, Турция и Югославия. Едно такова правителство по силата на международните споразумения може да поиска военна помощ от Червената армия, а стъпването на съветския ботуш в България означава запазване на нейната цялост, преустановяване положението на война между България и Англия и Щатите и какво ли още не...

Именно предотвратяване на създаването на Отечественофронтовско правителство в Балкана е лютата супа, която забърква в кухнята си Чърчил. Вероятно в свръхтайната са посветени единствено суровият благородник Мостин Дейвис и суперменът Джон Уокър. Мисия с най-високо ниво на секретност, за която не се съставят документи – нито официални, нито каквито и да било.

Че единствената възможна свободна зона може да бъде отвоювана единствено в района на Трънския отряд на Славчо Трънски и Денчо Знеполски е повече от ясно. Остава да се научи повече за Кимон Георгиев. Психоаналитичен портрет на политика го представя като изключителен въжеиграч, германофоб, чиято първа задача ще бъде правителството му да обяви война на Германия, което е още един кошмар за Чърчил. Веднага след Девети септември видният английски политик многократно повдига въпроса България да не взема участие във войната срещу Германия.

За Лондон става ясно още и че Кимон Георгиев е единственият от възможните български държавници, който може безкористно да работи с комунистите (ОФ е само фасада), а и за самите комунисти той е единственият държавник, с когото те биха работили без традиционната си подозрителност. Най-важното, разбира се, е, че Кимон Георгиев е крайно необходим, тъй като комунистите имат кадри за командване, щом зад тях ще са руските щикове, но държавници нямат.


В категории: История , Горещи новини