Целта на мисията в България така и остава загадка до днес
Автор: Борис Цветанов
Продължение от миналия брой
Не знаем дали Чърчил се е опитвал да разбере защо Сталин се е спрял на Кимон Георгиев. Ние ще се опитаме. Смятаме, че предложението е дадено от цар Борис ІІІ по време на тайната им среща на 11 август 1943 година, за която в "Десант" вече сме писали.
Предположението ни идва от безспорния факт, че е държавническо решение в интерес на страната. Иначе Циклопът, както му е дал прякор монархът, не е бил от любимците му. Другият факт е, че предложението Кимон Георгиев получава две седмици след смъртта на цар Борис ІІІ – от пратеник на Кремъл. И старият превратаджия го приема.
Още един факт в наша полза: един неизвестен радиопредавател излъчва няколкоминутно предаване на 16 септември 1943 година от името на „Комитет за организиране на народен съд по внезапната и неизвестна смърт на цар Борис Трети". Снабдяването на бъдещото правителство с най-мощното средство за пропаганда по онова време – радиото, е важно условие и види се – изпълнено успешно. В това също си личи ръката на Москва.Това е нашата строго охранявана тайна.
В големите шпионски игри задължително трябва да присъства и заблуждаваща мисия. За прикриване на лютата супа Бюрото подготвя друга секретна операция – на пръв поглед доста важна: да бъде отвлечен от Югославия националмонархистът Дража Михайлович. Допреди година той е бил любимец на Лондон. Кралят в изгнание Петър го е произвел в „генерал и военен министър и единствен наместник на двора". Но в края на 1942 година Дража Михайлович е отрязал квитанциите на мъгливия Албион. „Не ни смятайте за негри!" е ударил по масата пред пратениците на Британия – майорите Марко и Остойк. В същото време Москва анатемосва Дража като оръдие на оста.
Потвърждение за мисията дава и офицерът от Бюрото за секретни операции, по-късно писател и историк Питър Райт: „Мисията бе изпратена в България във времето, в което Лондон прехвърли своята подкрепа за Дража Михайлович към Тито. Монархистът обаче продължаваше да бъде легенда за народа и само едно отвличане можеше да избие из ръцете му козовете, които държеше”.
В играта Лондон включва живеещия живота си в Кайро политически шарлатанин Геме Димитров, представящ се за заговорник срещу цар Борис. Лондон отдавна му няма доверие, но интересите са над всичко и не е правен намек на Геме, че е бита карта. Казват му част от истината и той се хваща на въдицата, че Британия ще помага двамата да дойдат на власт. И пише сърцераздирателни писма до Дража Михайлович, с когото са си другарчета от времето, в което последният е бил военен аташе в София, а Геме е обслужвал сръбското разузнаване. И чешкото, прочее. И Дража се хваща на въдицата и от своя страна пише писма до генерал Асен Николов, командващ българските войски в Източна Сърбия, решавайки че Лондон му е гласувал особено доверие. Започват кроежи за бъдеща Балканска федерация и дори щабът му изработва карта.
В уречен час един от специалните агенти от мисията на майор Дейвис е трябвало да се представи за доверения човек на д-р Димитров. Останалото е мълчание.
Само че през пролетта на 1944 г. подозрително в едно и също време на разглежданата от нас територия започват две офанзиви. НОВА взема решение партизанските сили да се съсредоточат навътре в България в поход към Пловдив, определен за център на въстанието. А пък българското правителство започва безпрецедентна масирана офанзива под командване на генерал Димитров за пълно унищожаване на партизанските сили и стигане до Църна трава. Безпощадността на настъпващите войски, жандармерия и полиция слага край на надеждата за установяване правителство на свободна територия в Балкана.
Че лютата супа е била сервирана говори и фактът, че новата мисия, която ще оглави новият пратеник на Бюрото за специални операции майор Франк Томпсън, ще носи друго наименование – „Клариджис". С Томпсън в отряда на Славчо Трънски , който става основа на Втора софийска бригада, пристига и радистът Кенет Скот.
В това време на все по-затягащи се сражения със смъртта на храбрите падат майор Дейвис, Джек, Уот и Шейк. На 18 май край Батулия загива и Мак Монро. На 10 юни край Литаково са заловени ранените Франк Томпсън и Кенет Скот. Радистът е откаран в София, където Абверът се надява на радиоигра с Кайро, но Скот споделя по-късно: „Изпратих сигнал, от който Бюрото разбра, че работя под диктовка". В едно от все по-ожесточените сражения Денчо Знеполски и Джон Уокър успяват да се измъкнат от обкръжение, но след няколко дни англичанинът ще загине заедно с шестима партизани в друга битка.
Приведохме всичко това, за да подчертаем необичайността на настъплението на властта. Както и още по-странното отказване, въпреки неколкократните радиограми на Скот с настояването на майор Томпсън за подкрепа от Кайро с помощ от въздуха или от какъвто и да било друг характер. Бюрото не си помръдва пръста да подпомогне българските партизани и своите агенти.
Партизанката Вера Начева години наред е изказвала предположения за пряка връзка между настъплението на войската, взетото по това време решение от английското правителство да се прекратят доставките за българските партизани, както и решението на НОВА да се напусне Църна трава и отрядът да се придвижи към Пловдив.
Истинската задача на мисията така и не се разкрива. Казахме вече, че в тия операции от свръхсекретност няма документи, както и че по правило Лондон мълчи за тайни мисии. Необяснимо е обаче защо до края на живота си през 1969 г. Кимон Георгиев не обелва зъб за идеята на Москва. Споделил го е само със зетя си, добре познатия ни общественик Гиньо Ганев, като неговото мълчание през 23-те уж демократични години е още по-необяснимо. Едва сега в подготвяна от него книга за живота на баш превратаджията читателят ще може да прочете в няколко реда непълното му признание.
Страхове от неудобни за властимащите тълкувания на фактите, сянка върху Девети септември или върху Георги Димитров, който само след малко повече от сто дни след завръщането си от СССР измества Кимон Георгиев от премиерското кресло?! Бог знае. Нека читателят сам си прави изводи. Ще приведем още малко познати факти.
Сталин не е имал кой знае какво високо мнение за българските партизани.
Бащата на народите е държал остро конско на пратениците на Тито Кардел и Милован Джилас затова, че югославските борци носили петолъчки на шапките си. Веднага след това тоя символ на Червената армия бил премахнат. Сталин така и не си направил труда да поиска същото от българските народни синове, които къде-къде повече от югославяните се кипрели с петолъчките. А употребата на чужди военни униформи и символи по международните споразумения причислявало употребяващите ги в категорията на разбойниците.
Най-известният от специалните агенти от английската мисия Франк Томпсън обаче недоволствал, че българските партизани носили петолъчки. Вероятно те са го дразнели, защото подсъзнанието му е подсказало, че и самият той ще бъде зачислен към категорията на разбойниците.
