Заради липсата на адекватна държавна политика и ясни правила ценни паметници на културата се рушат
Автор: Камен Христов
Лошият закон за културно-историческото наследство и неадекватното му прилагане е причина у нас да се заличават множество ценни паметници на културата. Върху някои направо се строи, а общини и държава водят нескончаеми съдебни дела в спор кой има право на собственост върху терените с археология.
Тъй като е писан в далечната 1969 г., а многократно са му пришивани нескопосани кръпки, Законът за паметниците на културата и музеите (ЗПКМ) не формулира ясни правила, изисквания и последствия за предприемачите, попаднали на културно-исторически пластове по време на строеж. Последните поправки, предложени в края на 2012 г., пък обричат на провал десетки дела срещу иманяри.
Противоречивата нормативна база и недалновидността на общините е причина да се продават на безценица терени с ценни културни паметници. Докато новите им собственици изчакват съдът да реши чия собственост са археологическите останки, те не предприемат нищо за опазването, консервацията и експонирането им.
В България има регистрирани 38 000 паметници на културата. Години наред държавата се грижеше добре за опазването им и имаше последователна политика по отношение на културно-историческото наследство.
Веднага след Освобождението са издадени първите наредби за ограничаване рушенето на културно-историческите ценности и износа им в чужбина. През 1890 г. е приет закон за издирване на старини, а в следващите години Просветното министерство непрекъснато разяснява какви мерки трябва да се предприемат за изпълнението му. Двадесетина години по-късно влиза в сила специален закон с мерки за опазване на културните паметници. Така в началото на ХХ век има ясна и систематизирана нормативна база за опазването на цели улици, площади, градове, крепости, манастири, църкви и т.н.
От 9 септември 1944 до 1952 г. обаче тази дейност замира. Нормативните актове за паметниците на културата са отменени. По-късно с няколко постановления на правителството и със специален закон отново се регламентира издирването, изследването, реставрирането и експонирането на културно-историческото наследство. Още тогава обаче в повечето нормативни актове не са дефинирани основните правни понятия, което води до избирателното им тълкуване и прилагане.
След 10 ноември 1989 г. законовата база остава почти непокътната. ЗПКМ бе изменян десетки пъти, а от 2012 г. експертите от Министерството на културата предложиха промени, които срещнаха силен отпор и от прокуратурата, и от различни обществени групи.
Заради лошия закон и липсата на ясен регламент с бума на строителството и активната търговия с имоти се появиха два нови проблема пред бизнеса и общините. Единият е свързан с множеството бюрократични пречки пред предприемачите, когато те открият археологически останки при започването на строеж. Вторият проблем касае печалните сделки с общински терени, в които има археология – те по правило се оспорват в съда, а през това време предприемачите не правят нищо за опазването на ценностите.
В края на 80-те и началото на 90-те години, ако строителят се натъкнеше на археологически находки, становището на Националния институт за паметниците на културата (НИПК) масово се заобикаляше. В резултат на това бе съсипано ценно културно-историческо наследство.
Така бяха ликвидирани разкопките на Димитър Цончев на най-високия хълм в Пловдив – Джендем тепе, независимо че там бяха разкрити основите на една от най-древните християнски базилики. Тогавашната власт заля руините с бетон, за да направи един неизползваем басейн.
Сринато със земята бе Ясъ тепе, което археологът Петър Детев подробно проучваше като едно от най-старите неолитни поселища. Само за няколко години над 30 археологически обекта са напълно унищожени – няколко е заличило от картата строителството на автомагистрала „Тракия”, други – прокарването на газопроводи, трети са пропаднали в мини „Марица изток”.
Един от най-крещящите примери е от края на 90-те години на ХХ в., когато бизнесменът Емил Тиберов взриви праисторическо светилище, за да разчисти терен за строежа на хотела си в Стария град под тепетата. Според археолога Бистра Колева са унищожени ценни находки, сред които и 4 антропоморфни фигури с височина от 1,5 до 2,5 м.
Преди години бе унищожена и Римската баня с уникална антична система за подподово отопление. Огромната мраморна колона на раннохристиянската базилика в центъра на Пловдив пък бе покрита с асфалт под булеварда.
За разрушаването на паметниците на културата се предвижда от 3 до 7 г. затвор и конфискация, но досега почти никой не е осъден, казва проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей.
От друга страна да строиш на антична земя е действие сложно, изискващо становища от много посоки. Особено ако става дума за трите големи археологически резервата у нас – в София, Варна и Пловдив. В тези градове попадането на археологически ценности е почти неминуемо, тъй като те лежат върху руините на древни селища още от римско и гръцко време – под София е Сердика, под Пловдив – Филипопол, а под Варна – Одесос.
Когато строителните екипи се натъкнат на археологически находки, за тях настава истински кошмар. Те са длъжни да преустановят работата и да съобщят на компетентните органи. В резултат на това се стига до забавяне на строежите, непредвидени разходи за собствениците на земята и понякога до спиране на строителството.
Тъкмо такъв случай имаше в София, където за неопределен срок беше спрян строежът на четиризвездeн хотел на ул. „Будапеща". Причината бе, че по време на изкопните работи строителите попаднаха на част от римски театър, построен около ІІ-ІІІ в. Законът изисква всички разходи, свързани с археологическото проучване, да се поемат от инвеститора.
Той като нормативният акт обаче е стар, под инвеститор се има предвид държавата. Излиза, че тя може да кредитира този, който извършва разкопките, когато средствата не са достатъчни. От друга страна държавните органи в лицето на НИПК и БАН тълкуват закона така, че частникът е длъжен да поеме разходите. Затова фирмата инвеститор в хотела плати за разкопките, но без да й се гарантира, че ще получи разрешение за строителството на хотела.
Друг случай, в който находка забави строеж на сграда и частните инвеститори поеха разходите по археологическите разкопки, бе през 2000 г. при строежа на жилищна сграда в района на Южния парк. Там бе открит раннохристянски култов комплекс с ограден зид от IV век.
Със същите трудности и проблеми се сблъска и пловдивска фирма по времето, когато строеше търговски център на мястото на бившето кино „Ботев”. Там бе разкрита част от Римския стадион, който засега се вижда само на пл. „Джумаята”. Находките в момента са експонирани зад въжета в подземния етаж на търговския център.
Средствата за разкриването им също бяха за сметка на инвеститорите. Подобни случаи има и в Стара Загора, в Несебър и Варна.
„След 1989 г. по време на първия бум в предприемачеството хората започваха строителство без изобщо да известят археолозите", казва Александър Минчев от Археологическия музей във Варна. Затова преди десетина години археолозите и общината в морската столица решават да искат писменото съгласие на инвеститорите или собствениците, че теренът им ще бъде проучен, както и че са готови да финансират самото проучване.
Но ако археолозите във Варна все още имат повод за оптимизъм, то колегите им в Пловдив отдавна са оставили всякаква надежда. Администрацията тук реши, че ще е най-добре да продава терени с находки на частни фирми. Почти няма обаче такава сделка, която да не е обект на проверка или да не е била спряна от областния управител. Проблемът винаги е в собствеността – дали археологическите находки принадлежат на общината, или на държавата. В резултат на това, новите собственици изчакват окончателното решение на съда, с години не предприемат нищо и терените с археология се рушат и запустяват.
Така бе продаден терен от близо 6 дка до Централна поща, върху който лежи старинният Римски форум. Имотът беше купен през 2003 г. за 1,24 млн. лв. от софийска фирма, която смяташе да строи бизнес и търговски център. Депутати пратиха сигнал до прокуратурата. Бившият министър на регионалното развитие Валентин Церовски също заведе и спечели на първа инстанция дело срещу общината, като настоя сделката с форума да се обяви за нищожна. Междувременно фирмата купувач препродаде античния форум на други три частни пловдивски фирми. Отделно от това държавата оспори акта за собственост.
През април 2005 г. тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) обяви комплекса за държавен, но по-късно петчленен състав отсъди в полза на общината.
През това време Римският форум обрасна с дървета и храсти и бе засипан с отпадъци. Сега местната администрация смята да го превърне в част от пешеходната зона в центъра на Пловдив.
Подобна е съдбата и на раннохристиянската базилика от ІІІ-ІV в., която лежи върху общински терен от 3 дка до Католическата църква „Свети Лудвиг”. Реликвата продължава да е опасана с ламаринена ограда, тъй като около нея все още се водят дела. Според един текст в закона културно-исторически паметници трябва да се „адаптират”, като се осъвременят по нови начини. Точно по тази схема обаче през 70-те години е била „адаптирана” църквата „Св. Петка Самарджийска” сред саркофаг от груб бетон в центъра на София. Затова от прокуратурата предлагат да се помисли как подобни сгради са интегрирани в съвременната архитектура на градове като Венеция и Рим.
В момента промените в закона за културно-историческото наследство за съжаление не са на дневен ред. И с всеки изминат ден България продължава да губи ценни паметници, оцелели иначе до днес векове наред.
