Небето предупреждава величеството за срещата му със Сатаната и предстоящата му кончина
Автор: Борис Цветанов
Дума не вярваме на пренаселилите земята като една човешка длан магове, гадатели, чудотворци, пророци, но на Айнщайн се доверяваме: „Неразгадаемото винаги съществува. Зад тайните на природата винаги става нещо неуловимо, неосезаемо, нещо надхвърлящо възможностите на нашия разум" – казва геният.
На всекиго се е случвало нещо трудно обяснимо, но дребно, като живота ни на дребно, наложен ни от ония, дето ни лъжат на едро. Друго са си историите с държавници. Техните окултни мистерии са нещо като Окото на бурята.
Увлеченията по метафизиката на цар Борис ІІІ и близостта му с безспорния феномен Любомир Лулчев са били поводи за сума ти спекулации. Но Лулчев не е българският Разпутин, а царят е бил много по-земен от руския император. И от баща си, за окултизма на който кой знае защо още не е написан някой многотомник.
Цар Борис ІІІ е на светлинни години от Петър Дънов и никога не се е срещал с него – за сведение на писачи и сценаристи на филми от серията тъпи. Понякога за свое удобство Негово Величество се е правил на суеверен, както преди време писахме как отклонява една среща с Хитлер, оправдавайки се, че е петък 13-и. Но има момент в живота на монарха, в който думите на Айнщайн, с които започнахме, като че ли са писани точно за случая.
Свилен Николов, камердинер на Борис ІІІ, верен човек, негова сянка още от деня на пълнолетието му, безхитростен селски човек, разказва, че в петък, 27 август, царят бил в безсъзнание през целия ден: „Само следобеда си повдигна главата и ме попита: „Свилене, колко е часът ?". Аз му казах: „Четири и двадесет". А той каза: „Утре по това време..." И се отметна възнак на възглавницата. Това добре помня".
Ето още един източник, който няма защо да си измисля – царица Йоана. В четвъртък, 26 август, тя била при царя. Той дошъл в съзнание и попитал какво прави в двореца (трябвало да е в Царска Бистрица), а тя, за да не го тревожи, казала, че имала работа по Червения кръст. После царят запитал кой ден е, тя отвърнала: „26-и". Царят кимнал разбиращо и повторил два пъти: „На 28-ми... На 28-ми..."
Всичко започва обаче седмица по-рано. На 17 август 1943 г. Борис ІІІ заминава на лов, любимото му занимание, както пише биографът му Стефан Груев. На 19 август изкачва Мусала. С него са брат му, адютантът – полковник Бърдаров, верният Свилен и секретарят му Станислав Балан. На коне стигат до седмото рилско езеро.
През всичките тия дни царят е вглъбен в себе си. Той все търси отговор на въпроса: защо му е трябвало на Хитлер да иска среща с него на 15 август. Никаква необходимост не е имало. Разисквали са рутинни въпроси, които са могли да бъдат решени на по-ниско ниво...
Ние сме писали за тази най-известна среща между царя и фюрера, обект на какви ли не приумици, сред които най-голямата простотия е, че фюрерът поискал от царя войска за Източния фронт, а той отказал, ядосал се Хитлер и дал нареждане да отровят отметналия се от вечната дружба монарх.
Вечерта на 19-и, на слизане от седмото рилско езеро, царят поискал да остане сам. Другите продължили, но любопитният Балан се върнал и станал свидетел как Борис ІІІ прави три поклона към Мусала, как свалил шапка и я размахал, после дълго време гледал втренчен в някаква пропаст...
Събрали се всички до седмото езеро. То се нарича Сълзата. Смята се за най-свещеното. Сълзата на Христос. То било място, където се фокусират енергийно-информационни потоци от Космоса. И тогава царят отправил поглед към Саръгьол (известната ловна хижа близо до Боровец). Прехласнат, той посочил върха с думите: „Вижте там един козел!” Балан твърди, че колкото и да напрягали поглед, не виждали нищо, освен някаква мъглява точка. Но Борис ІІІ продължавал: „Не е от нашите"… Необяснимо било не само дето виждал козела, но и че го различавал. Но гласът му не търпял възражения: „Не е тукашен. Не съм го виждал. Дошъл е от някъде. Чужд е..” И въздъхнал: „Дошъл е за мен!"
Като се прибрали в резиденцията в Бистрица, извикал към полунощ Балан и до 3 часа заранта работили над обемистата поща. Докато преглеждал доклади и диктувал, няколко пъти казвал: „Не ми излиза из ума оня козел... За мен е дошъл”. И уж си легнал, но в 5 часа вече бил в колата си с новата австрийска пушка, донесена му от Виена от Бърдаров. „С майсторството на опитен ловец – пише Стефан Груев – царят откри козела и го застреля... Когато отиде да прибере трофея, намери само локвичка кръв..."
Това става в 8,20 часа. Върнал се и изпратил Свилен да открие раненото животно, който го намира умиращо в един храсталак. Часът е 16 и двадесет минути.
В Бистрица царят не можел да си намери място: „От разстоянието, което стрелях, не е могло да не улуча сърцето” – повтаря той няколко пъти.
Следобед приел пълномощния министър в Берлин Светослав Загоров. Между другото му казал, че се опасява за живота си и ще подготви ново завещание, старото се основавало на предишното отношение към Германия.
На 21 август казал, че пак отива на лов, но всъщност се отправил за София. Отишъл първо в дома на Лулчев, който го изгледал под вежди. „Казах ти още на 10-и, че вече трябва да се оправяш сам!" – рекъл му той, а царят отвърнал: „Аз това и правя. Дошъл съм само да ми кажеш правилно ли подреждам мислите си. Видях Сатаната... Видях Бафомет... Беше дошъл за мене!" И му разказал за козела, за необяснимото неулучване на сърцето, за смъртта му след цели осем часа.
После споделил, че винаги когато пътувал със самолет, си носел в куфарчето книга за четене. И в тая, която взел на 14 август, пишело за Бафомет –лъжеформулата на Антихриста. На илюстрацията той бил изобразен като козел с женски гърди и кръстосани копита, седящ върху поробеното от него земно кълбо. „Сатаната ме вика при себе си – добавил Борис ІІІ и продължил за разсъждава: – Осем часа след изстрела ми козелът умира. Това означава, че ми остават осем дни – от вчерашния ден”. Царят млъкнал, а Лулчев само промълвил: „Останалото е мълчание!”
Царят тръгва към двореца. Там го чака майор от СС, чиято черна униформа му навява асоциация за погребален агент. Той му казва, че трябва веднага да тръгне с него за свръхтайна среща с фюрера. Вече сме разказвали за нея – същата, която не съществува за българските историци, но за която има документ в Централния исторически архив. Но на него не пише в прав текст: тайната среща на 21 срещу 22 август, на която цар Борис получи инфаркт и му бе дадена първа помощ от личния лекар на фюрера Бранд...
