Двама българи сътворяват легендарния договор, трети се опитва да го провали
Автор: Борис Цветанов
За кой ли път чужденец, а не български историци, в случая – дипломатът от кариерата и бивш посланик в България Джордж Рендел, ни отваря очите за близка до ума тайна: „Ако Германия и Русия не бяха станали фактически съюзници, България щеше да бъде дълбоко разделена. Договорът Рибентроп - Молотов обедини всички българи в едно мълчаливо съгласие. Сътрудничеството между германците и руснаците беше това, което направи изключително впечатление на народа и му хареса..."
Близо до ума е въпросът: нямало ли е тук българска ръка, която да е подала писалката на Молотов и Рибентроп. Имало е.
Двама души, за които България е над всичко, знаещи отдавна, че страната ни се развива добре само когато Германия и Русия вървят заедно, са бащите на пакта. Единият е Кръстьо Раковски, фанатичен марксист, изтъкнат функционер на Съветска Русия, години наред – трети човек след Ленин и Троцки. Другият – Първан Драганов, познат на читателите от наши публикации, по онова време посланик на България в Райха. Близо до разбиранията на двамата е бил и цар Борис ІІІ. „Моето верую – казвал многократно той – е винаги с Германия, никога против Русия".
Кръстьо Раковски е роден преди 140 години в Котел и е от рода на Георги Сава Раковски. Троцки пише за него: „Най-заслужилият и най-интернационалната фигура на социалдемократическото движение в Европа". За инакомислие през 1927 година е изключен от редиците на болшевишката партия, реабилитиран е през 1934 година. През 1938 година е подсъдим в един от големите московски процеси. Осъден на 20 години затвор, направо от съдебната зала е скрит за света в малко поселище, където му е дадена възможност под чужда самоличност за теоретическа работа и да е таен съветник на Сталин. Бащата на народите е впечатлен още през 1934 г. от смелостта му да разкрие истината за Октомврийската революция като дело на Световната конспирация на свръхбогатите около Ротшилд.
През 1938 година Раковски развива теорията си за завладяване на света от финансовия интернационал, съсредоточаващ световния паричен поток в ръцете си. Капитализмът вече не е класическият, това е капитализъм без капитали, капитализъм, в който парите произвеждат пари, което е престъпление. Конспирацията подготвя перманентна световна криза. Внимателният читател е направил аналогия със случващото се от няколко години насам.
Пророчеството на Раковски детайлно е описано в книгата „Червената симфония" от Йосиф Ландовски и в нея в разпита на Раковски от следователя Кузмин (Габриел Рене Дювал) се дават и оценки за строителството на социализма в СССР.
Според Раковски, финансовата олигархия рано или късно ще насочи Хитлер към сблъсък със Съветите. „Какво да се прави?" – пита Сталин.
А българинът отсича: съюз с Хитлер и подготовка за неизбежната война. По това време, независимо от него, същото върши в Берлин и Първан Драганов. Близък със съветския дипломат Деканозов – професионален разузнавач, близък с Берия, което означава влияние над Сталин, той му съобщава, че Райхът е готов за договор с СССР за ненападение, което да даде възможност на двете велики държави да се занимават със своите си работи и да се накара Америка с еврейското обкръжение около Рузвелт да не мисли за влизане във войната.
Пред Рибентроп Драганов слага картите на масата: двете държави ще могат да не се занимават с ежби една към друга. А ако някога все пак финансовата олигархия успее да ги настрои една срещу друга – първо, връзките между Гестапо и НКВД да не се прекъсват и второ, дори по време на война германските интереси трябва да бъдат представлявани от някого. И в Москва това ще бъде българският посланик Иван Стаменов, а в Берлин съветските интереси ще представлява той – Драганов.
Когато „нечестивият пакт" (както го определя Рендел) става факт, българските комунисти временно са дезорганизирани, но скоро послушанието си казва думата.
И в световен мащаб дезорганизацията е внушителна. Само благодарение на пакта, смятат западни историци, стана възможно светът да легне в краката на Хитлер в края на 1940 г.
Тогава фактически на планетата има само две капиталистически държави – Англия и САЩ. Между тях обаче възниква спор в битка за вземане на България под своя сфера на влияние. И в това Чърчил вижда шанса на Англия. „Сикрет сървиз” получава за задача да се забие клин в пакта. Английският агент в София Трайчо Костов получава спешна задача от особена важност.
През август 1940 г. в София се разпространява позив на БРП, който, след като Би Би Си излъчва коментар, се превръща в световна сензация. „По всичко личи, че Съветска Русия възнамерява да скъса Съветско-германския договор – обявява британската медия. – Не може да се тълкува по друг начин позивът, разпространен от партията на българските комунисти. Очевидно Москва твърдо е решила чрез тях да демонстрира действителните си намерения към Германия”.
Сър Страфорд Крипс, завърнал се от Москва, съобщава изводите си за софийския позив: Сталин е сключил пакта, за да подготви зад гърба му война с Хитлер.
Бащата на народите е бесен. Между Берлин и Москва се развихря дипломатически скандал. Диктаторът вика в Кремъл Георги Димитров и позивът е разгледан дума по дума. Съдържанието му е насочено изключително срещу Германо-съветския пакт. Заклеймява се и прохитлеристката политика на българското правителство.
Но не е само това. Позивът е един вид продължение на статия в „Работническо дело" от 8 юли 1940 г. Връх на всичко е, че самият позив става достояние на Лондон 24 часа преди да е стигнал до българските комунисти.
По ежедневната радиовръзка, поддържана в София от Зелма Алмалех, Димитров разпорежда член на ЦК веднага да се яви в Москва. За там заминава Цола Драгойчева с личен параф на Никола Гешев. „Този документ – започва конското си Димитров – предизвика сериозни дипломатически усложнения на съветското ръководство”.
В мемоарите си Цола Драгойчева описва разговора като труден и отбелязва, че накрая се е стигнало до извода, че е английска провокация. Но и че в средите на ЦК има враг с партиен билет. Така че и този популярен термин от времето на предреалния социализъм като че ли има български произход. Той ще влезе в масова употреба девет години по-късно с филма „Партийният билет".
Тъй като Сталин настоява за разкриванена автора, се стига до извода, че това е Трайчо Костов, в ръцете на който е целият партиен печат. Много от броевете на „Работническо дело" и списанията „Пропагандист" и „Напред" се пишат изключително от него. Стилът на позива, както и отличното познаване на международната обстановка, се оказват характерни за неговото перо.
Ще минат осем години и Сталин отново ще вдигне мерника на Трайчо Костов. Но дотогава ще мине много време. Официално Раковски ще бъде разстрелян заедно с другите затворници по време на настъпление на немски части през декември 1941 г. Но американски историци твърдят, че е бил жив поне до 1958 г. Първан Драганов е разстрелян след присъда на Народния съд.
Малките държави обикновено са жертви в игрите на големите. Германия винаги е била някакъв модел за подражание на руските политици, особено когато е управлявана от недемократични, авторитарни ръководители. За нас като малка страна остава да се държим коректно и с достойнство, само така можем да поддържаме някаква симпатия към себе си в дългосрочен план.
Не е лошо да се публикува и картата с очертаните "зони на влияние" в Полша и Източна Европа, приложена към секретния протокол.
