Чест прави на пловдивчани, че в празничната програма за честванията на светлата годишнина от Съединението, покрай останалите мероприятия
Автор: Георги Ваташки
са предвидили и поднасяне на венци и цветя пред паметната плоча на майор Райчо Николов, чието име остава в историята като единствена жертва при извършването на съдбовния акт в Пловдив на 6 септември 1885 г.
Още като невръстно момче той извършва един подвиг, който се оказва решаващ за началото на една от поредните Руско-турски войни. Тогава той, останал кръгъл сирак, е взет за чирак от русенския търговец Васил Кожухарина. На долния етаж в къщата му има кръчма, където Райчо случайно дочува разговор между турски офицери, които обсъждат подготвяно нападение през Дунава срещу руските войски, разположени на отсрещния бряг в Гюргево, и хуква да съобщи на руснаците плана на турците.
За целта му се налага да премине голямата река, но не умее да плува. Затова той си завързва под мишниците празни кратунки, които да му помагат да не потъне в реката. На няколко пъти едва не се удавя заради мрака и тинята, но достига успешно отсрещния бряг, макар и премръзнал и силно изтощен. Там е посрещнат от руски разузнавачи, на които предава ценните сведения. За смелостта му император Николай І го награждава с дворянско звание и с шанса да учи във Втори кадетски корпус в Петербург, а княз Горчаков го награждава с медал „За усърдие“.
След завършване на военното си обучение през 1859 г. той служи в Кексхолмския гренадирски полк на Трета гвардейска пехотна дивизия и получава първото си офицерско звание – прапоршчик в руската армия. През 1871 г. вече е назначен за отряден офицер в Кубейската бригада, а през 1872 г. е произведен в чин капитан.
В своите писма свидетелства, че се запознава с Христо Ботев през юни 1875, само месец преди женитбата му с Венета. Заедно с Ботев и Филип Тотю се включва в подготовката на Априлското въстание. След неговото потушаване, използвайки познанството си с брата на руския император, Райчо Николов се среща с Александър II и му разказва за извършените в отечеството зверства.
По-късно той взима участие като доброволец в Сръбско-турската война. А по време на Руско-турската освободителна война Райчо набира и обучава доброволци и бива назначен за командир на Първа рота от Четвърта дружина на Българското опълчение. За проявен героизъм при защитата на Шипка е отличен с орден „Св Ана“, І-ва степен.
Неоценим е приносът му в създаването на войската ни след Освобождението. Негово дело е и първият български военен устав, известен като „Закон за българските войници“.
Като кадрови офицер в новата българска войска през 1882-1885 г. става командир на Пловдивската окръжна жандармерия, като полага усилия за утвърждаването на българския характер на Източна Румелия. Бидейки голям патриот, той се включва в образувания през февруари 1885 г. таен революционен македонски комитет, в чиито редици активно участва в подготовката на Съединението.
Със своята рота Райчо Николов е сред участниците в свалянето на главния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич на съдбоносния 6 септември. Неслучайно той влиза в избраното временно правителство, като е назначен за комендант на Пловдив. В деня на великото дело обаче, докато отива да съобщи по телеграфа новината, майорът е прострелян смъртоносно от началника на Пловдивската пощенска станция Костадин Тодоров. Предполага се, че пощаджията се е страхувал от арест или пък чрез нелепото убийство се е опитвал да демонстрира лоялност към правителството на Източна Румелия.
