Един млад поручик, обявен за заместник на Захари Стоянов в събитията по Съединението, умира в забвение , а депутатите от тогавашния парламент
дори забравят да отпечатат негов некролог. Въльо Стефов дори не е споменат в енциклопедичните справочници покрай събитието от 6 септември 1885 г., макар да е действителният ръководител на бунта.
Стефов се слави като един от най-начетените военни в цяла Източна Румелия. През 1885 г. се включва в подготовката на Съединението. Бързо печели доверие и го определят за заместник на Захари Стоянов. В решителния момент младият поручик дори се оказва ръководител на събитията, тъй като Стоянов не е в Пловдив по това време.
Стефов обикаля цяла България, за да проповядва каузата на Съединението. В една военна палатка подписва възвание за народно въстание. Оглавява акцията за превземане на източнорумелийската столица. Веднага след това тръгва да брани родината си, нападната от Сърбия.
След края на войната се връща в дома си, но веднага го пращат в Русе. Там се влюбва в местната певица Мария Пипи – гъркиня с румънски паспорт. Но Военното министерство не одобрява този негов избор, тъй като по онова време певиците са приравнявани с шантонерките и проститутките.
Началниците местят Стефов в Казанлък, а през 1891 г. напуска армията с чин полковник. Умира на 44 г. Единственият знак за героичната му съдба е паметна плоча върху къщата му в Пловдив. Тя обаче е премахната след поредна продажба на къщата.
