Телеграма от Временното правителство в Пловдив до княз Александър І за провъзгласяване на Съединението
11 Септември 2013, Сряда
Преди 128 години
От пролетта на 1885 сформираният в Пловдив
под ръководството на Захари Стоянов БТЦРК се заема с активно пропагандиране на обединението чрез публикации в пресата и публични демонстрации. На 29 август Сава Муткуров и членът на БТЦРК Димитър Ризов се срещат в Шумен с княз Александър I, провеждащ военни маневри в района на града. Той им дава уверения за подкрепата си, но не уведомява за това скептично настроения към Съединението министър-председател Петко Каравелов.
Първоначалното намерение на БТЦРК е Съединението да се обяви на 15 септември, но на 2 септември в Панагюрище започва бунт, овладян още на същия ден от полицията. Пред опасността страната да бъде обхваната от разпокъсани спорадични бунтове, а ръководителите на заговора да бъдат арестувани, комитетът решава да ускори начинанието. Още същия ден представители на БТЦРК са изпратени в различни градове на областта, откъдето трябва да поведат бунтовнически групи към Пловдив, където да ги поставят под командването на майор Данаил Николаев. На 4 септември бунтовници, под ръководството на Чардафон, обявяват Съединението и установяват контрол над село Голямо Конаре.
На следващия ден правителството, начело с Иван Ст. Гешов, провежда консултации с руското представителство в Пловдив с намерението, ако получи подкрепа от Русия, самото то да обяви Съединението. Руският представител категорично отказва. На 5 септември няколкостотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре се придвижват към Пловдив. През нощта срещу 6 септември частите, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич.
„Народе! Часът удари и светото дело на Съединението е почнато. Няма колебания. Всякой българин е длъжен да даде ръка на общото дело. Напред и... на оръжие, Братя! Опълченци! В тая важна минута за светото дело – Освобождението, за което сте полагали гърдите си срещу неприятеля, призовавате ся да подадете ръката си. Бърже и спретнато, както сте били през 1877 и 1878 година, пригответе ся. Сега е минутата, в която с народните мишци и Божията воля ще ся осъществи идеята на опълчението.Напред, Братя! Опълченци! Да изпълним клетвата си!” – зоват на 6 септември от Централното опълченско дружество в Пловдив.
Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски и е обявена обща мобилизация. След като княз Александър I подкрепя Съединението и след края на последвалата Сръбско-българска война, България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до Обявяването на независимостта на България през 1908 г., е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.
Патриотичен календар
6 септември 1885 г. — Съединението на България. През нощта срещу 6 септември военни части, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над Пловдив. Ден на Съединението
7 септември 1897 г. — Поетът Иван Вазов става министър на образованието
7 септември 1913 г. — Избухва Охридското въстание на българското и албанското население срещу сръбската власт в Македония
8 септември 1885 г. — Княз Александър Батенберг издава указ, с който признава Съединението на България
8 септември 1898 г. — Екзарх Йосиф I заедно с митрополитите на Княжество България освещава българската църква „Свети Стефан” (Желязната църква) в Цариград
8 септември 1944 г. — Правителството на Константин Муравиев обявява война на Хитлеристка Германия, въпреки това войски на Трети украински фронт на Червената армия навлизат същия ден на територията на Царство България
9 септември 1883 г. — Родена е българската ясновидка и лечителка Преподобна Стойна
9 септември 1885 г. — Назначено е княжеско комисарство за Източна Румелия. Съпроводен от 2-ри конен Шуменски полк, княз Александър Батенберг влиза в Пловдив като княз на Северна и Южна България
10 септември 1872 г. — Васил Левски създава първия революционен окръг в България с център село Голям Извор
10 септември 1940 г. — Умира генерал Никола Иванов, началник на Щаба на войската (1894-96г.), командвал превземането на Одрин по време на Балканската война
11 септември 1930 г. — Роден е първият български олимпийски шампион – борецът Никола Станчев
11 септември 1978 г. — Умира българският писател и дисидент Георги Марков, отровен 4 дни по-рано на моста Ватерло в Лондон с изстреляна от чадър сачма, напоена с рицин
