Ислямистки лидери остават без пари, Гърция стачкува, а Анкара получи присъда заради дискриминационен закон
Замразиха авоарите на лидери на "Мюсюлмански братя"
Съд в Кайро потвърди разпореждането на главния прокурор на Египет да се замразят авоарите на 14 ислямистки водачи, дадени на съд след свалянето на бившия президент Мохамед Морси на 3 юли.
Сред засегнатите от мярката са ръководителят на ислямистката организация "Мюсюлмански братя" Мохамед Бадия, заместникът му - богатият бизнесмен Хайрат аш Шатер, и лидерът на политическата формация на "Мюсюлмански братя" – Партия за свобода и справедливост – Саад ал Кататни.
Разпореждането включва също твърдолинейните проповедници Сафуат Хегази и Хазем Салах Абу Исмаил.
Ислямистките ръководители са изправени пред съда с различни обвинения, включително съпротива на властите и подтикване към убийство при няколко сблъсъка между поддръжници и противници на Братята.
Турция бе осъдена от Европейския съд за нарушаване правата на човека
Тези дни Турция бе осъдена от Европейския съд за правата на човека заради закон, лишаващ автоматично затворниците от право на гласуване, предаде АФП.
Съдебният случай, разгледан от съдиите, засяга турския бизнесмен Ахмет Сьойлер, осъден през 2007 г. на близо пет години престой зад решетките за издаване на чекове без покритие, който е бил лишен от право на глас по време на изтърпяване на наказанието му.
Турското законодателство предвижда забрана за упражняване на правото на гласуване за всяко лице, осъдено на затвор след извършване на умишлено нарушение.
Така Сьойлер не е могъл да гласува на изборите през 2007 г., по време на които е бил в затвора.
Въпреки че е бил освободен условно през 2009 г., той не е могъл да гласува и на парламентарните избори през 2011 г., тъй като първоначалният срок на присъдата му не е бил изтекъл.
Европейският съд за правата на човека е посочил, че забраната за гласуване в Турция се прилага дори за лица, получили условна присъда затвор.
Съдът не оспорва, че затворници могат да бъдат лишени от право на гласуване, но отхвърля автоматичния характер на забраната, без да се отчита характерът и тежестта на нарушението.
Съдът изтъква в решението си, че турският закон излиза извън границите на всяка допустима свобода на държавата да взима решение по въпроси като избирателните права на осъдени затворници.
Това съдебно решение обаче не е окончателно: всяка от страните разполага с три месеца, за да поиска евентуално преразглеждане на решението от Голямата камара на Европейския съд за правата на човека. Други държави като Австрия и Великобритания вече са били осъждани по същия въпрос.
Във Великобритания решението на съдиите в Страсбург, възприето като намеса във вътрешните работи, предизвиква от години остра полемика.
Великобритания още не е променила своя закон, който лишава от право на гласуване всички затворници, въпреки искане, формулирано от Европейския съд за правата на човека през 2005 г.
48-часова стачка на публичния сектор в Гърция
Публичният сектор в Гърция от сряда е парализиран, тъй като Федерацията на държавните служители АДЕДИ е обявила 48-часова стачка, в която ще участват и учителите.
Спряха работа и служителите в медиите.
Междувременно продължава стачката на преподавателите от държавните и частни учебни заведения, както и на работещите в застрахователните и осигурителни фондове. Гръцките ректори излязоха с резолюция, в която алармират за недостиг на 2500 университетски служители и призовават академичната общност да застане зад бъдещето на държавните университети.
В резултат на стачките някои училища в гръцката столица са под обсада. От началото на седмицата средните училища в Атина са затворени, а студентите учат с намалени часове.
В стачката, организирана от синдиката на държавните служители, ще се включат и съдебните служители.
Лекарите в южната ни съседка вече са в тридневна стачка в знак на протест срещу съкращенията, а от сряда 48-часова стачка започнаха и другите работещи в държавните болници, предаде радио “Атина”.
Спряха работа и служителите в железопътна компания (ОСЕ) в знак на протест срещу продажбата на железопътния оператор ТРЕНОСЕ.
Съкращенията на служители е чувствителен проблем в дълбоко засегнатата от кризата Гърция, където безработицата достига близо 28 %, а нивото на бедността рязко нарасна през последните години на рецесия.
Правителството в Атина планира до края на годината да освободи от длъжност около 12 500 държавни служители като част от усилията за решаване на проблемите в раздутия държавен сектор и като условие за получаване на помощ от международните кредитори за спасяване на гръцката икономика.
Образователният министър заяви, че реформите в сектора на образованието ще спестят милиони евро на данъкоплатците. Гърция трябва да постави хиляди учители и други служители в системата на образованието в „схемата за мобилност" (или т. нар. „трудов резерв") до края на този месец, където те ще бъдат оценени и прехвърлени на други работни места или уволнени.
