105 г. от обявяването на Независимостта на България
Посрещането на Техни Величества цар Фердинанд и царица Елеонора в двора на църквата “Св. Четиридесет мъченици” в Търново
22 Септември 2013, Неделя
Паметният ден 22 септември влиза в календара на националните празници, а началото му е поставено в Търново през 1908 г.
Автор: Здравка Христова
На 22 септември 1908 г., при изключително тържествена обстановка в историческата Иван-Асенова църква “Св. Четиридесет мъченици” и на старопрестолния Царевец в Търново е обявена независимостта на България. Пред развълнуваното множество кънтят мощно камбаните и ехти топовният салют.
Прокламацията за българската независимост е естествен и успешен завършек на продължителен период на българските борби за независимост, за самостоятелно държавно съществуване.
С провъзгласяването й княз Фердинанд приема титлата “цар на българите”, а България се превръща в равноправна на другите европейски държави. Турция, а след нея и Великите сили признават независимото Българско царство през пролетта на 1909 година.
Как обаче се развиват събитията в Търново около 22 септември 1908 г. извън прочитането на манифеста в църквата “Св. 40 мъченици”? Ето няколко любопитни факти, разказани от историците в Регионалния исторически музей в старата столица.
Търновската общественост е тази, която полага основите на честването, непосредствено след 22 септември 1908 година, осъзнавайки изключителната значимост на събитието и водена от основателно самочувствие за мястото и ролята на града в него, коментира Тодорка Недева, историк в отдела “Нова и най-нова история” към РИМ във Велико Търново. Това е и единственият празник, който получава своята адекватна оценка още по време на самия акт.
Любопитен и малко известен е фактът, че само три дни след провъзгласяването на Прокламацията, на редовната си сесия Градският общински съвет на Търново, начело с кмета Иван Виделов, одобрява и гласува предложението на общинските съветници Евстати Мартинов и Никола Георгиев живописните улици “Фердинанд”, “Съборна” и “Митрополска” да се преименуват на “Цар Фердинанд I”, а улица-булевард на улица “22 септември”.
Това на практика е първата проява не само в старата столица, а и в България, ознаменуваща събитието 22 септември.
Търновци остават удовлетворени от местното общинско начинание, но считат, че то съвсем не е достатъчно за увековечаването на датата 22 септември. Затова главният лесничей от това време предлага да се избере подходящо място за залесяване в града, което да напомня на българите за станалото във Велико Търново.
Така в извънредна сесия на 1 декември 1908 година Общинският съвет одобрява предложението и преценява, че най-подходящ за това е хълмът Трапезица, тъй като е не само в непосредствена близост до града за разходка, но е и неразривно свързан с историята на средновековния град, разказва Недева.
На 22 и 23 септември 1909 година в Търново се провеждат първите тържества в България, посветени на Независимостта. Те се отличават с изключителна пищност, отговаряща на значимостта на събитието. За да бъде тържеството бляскаво, общинските съветници гласуват сумата от тогавашни 1800 лева. От тях се предвиждат по 200 лева за направа на арка и павилион на Царевец, 800 лева за купуване на флагове, гирлянди, осветление, 200 файтона са предназначени за официалните лица и други 400 лева разходи за празничното отбелязване за събитието. Рекапитулацията сочи, че в крайна сметка търновци са изразходвали средства в размер на 3500 лева.
За първото честване в града пристигат цар Фердинанд I, царица Елеонора, принцовете Борис Търновски и Кирил Преславски, както и членовете на Министерския съвет. Тържественото отпразнуване включва молебен в националната светиня “Св. 40 мъченици”, празненства на Царевец и посещения на височайшите гости на Преображенския манастир.
Малцина знаят любопитния факт, че в чест на царската двойка в най-старата и авторитетна културна институция в града – читалище “Надежда”, Общината дава пищен банкет.
За спомен от събитието Общинският съвет подарява на царицата килим на стойност 350 лева, изработен от ученичките в държавното килимарско училище в града. Трогната от жеста, тя упълномощава адютанта си полк. Савов да благодари от нейно име на кметството със специално писмо, разкрива още неизвестни за широката общественост данни историкът Тодорка Недева.
Вероятно като оценка на национално значимото събитие и като признание за отношението на търновци към него, както и за организацията на първото честване на Независимостта, по инициатива на царица Елеонора около 1910 г. в града се основава Дружество за реставриране на старините. При поредното си гостуване в старата столица царицата се среща с неговите най-активни дейци и изразява желание да даде 60 000 лева лични средства, при условие че църквата “Св. 40 мъченици”, където е четен манифестът за Независимостта, бъде сред първите реставрирани обекти.
Така, изхождайки от мястото и ролята, която Търново играе в новата история на България, на 4 ноември 1909 г. Градският общински съвет отправя към Обикновеното народно събрание искане за отпускане на ежегодна субсидия в размер на 30 000 лева, която да се използва за организиране на националните тържества, като сред тях изпъкват честванията на българската независимост.
Така още веднага търновци отдават нужното уважение на станалото на 22 септември 1908 година и заявяват, че това е събитието, което трябва да бъде винаги достойно отбелязвано.
