„Голямата касапница” – така отначало журналистите, а след това политици, военни и всички хора наричали войната, която впоследствие става известна като Първа световна.
Автор: Доц. Йордан Василев, д-р по история
В началото тя е европейска и се води между Антантата (Великобритания, Русия и Франция) и Съглашението (Германия и Австро-Унгария).
Италия отначало е в Съглашението, но след това преминава към Антантата. Сателити на Антантата са Сърбия, Румъния и Гърция, а на Съглашението – Турция. Испания, Португалия, Швейцария, Белгия, Холандия и скандинавските страни обявяват неутралитет. Такава политика отначало води и България, но и двете воюващи групировки се стремят да я привлекат на своя страна, като й обещават териториални придобивки. Антантата предлага границата Мидия-Енос с Турция, а дори и Чаталджа, както и връщането на Южна Добруджа. Предложевието на Съглашението е Македония и цяла Добруджа до устието на Дунав.
Всъщност, което и да избере, България няма да го получи наготово, а трябва да воюва за него. По-старият генералитет (Савов, Фичев, Димитриев, братята Вазови и други) застъпва стратегията за война с Турция, защото тогава България ще воюва само на един фронт.
Направеният разчет показва, че може да се повтори победоносният ход в Одринска Тракия от Балканската война, при това с още по-голяма перспектива за успех. Какво се има предвид? Турция вече е във война с Антантата. Основните й сили са в Близкия изток, където трябва да брани азиатските и африканските си владения (Сирия, Ирак, Йордания, Саудитска Арабия, Египет, Либия), както и кавказките си територии. В европейската част на империята е останала 80-хилядна войска, при това не най-боеспособната.
А според разчетите България е в състояние да мобилизира между 810 и 830 хиляди годни да носят оръжие. Братята генерали Георги и Владимир Вазови съставят стратегически план за превземането на Цариград и овладяването на Проливите, което е било напълно възможно с оглед на силите и военната ситуация. По този начин Турция ще бъде напълно изтласкана от Европа, а вековната българска мечта страната ни да стане наследница на Византия на Балканите да се осъществи.
Този план е представен на цар Фердинанд и той дълго умува над него. Голяма част от българските политици обаче са с македонско потекло. За тях най-важното е да завладеем Македония. Това се подсилва и от факта, че там живее население с българско самосъзнание, което иска да се присъедини към родината-майка.
И така жребият е хвърлен. На 6 септември по нов стил (по стар на 24 август) 1915 г. България подписва договори с Германия и Турция. Според първия й се дава право да завладее Македония до Албанските планини, а с втория се уреждат малки териториални спорове с Турция по долното течение на река Марица в наша полза. Това на практика означава включването на България в „Голямата касапница”, която вече бушува близо година и е отнела живота на милиони хора не само във военна униформа, но и на цивилно население.
Старите оръжия са усъвършенствани, а са изобретени и нови. Има самозарядни пушки и пистолети, тежки картечници, голямокалибрени и дългобойни оръдия и чудото, невиждано дотогава – танковете. От използваните за първи път от италианци и българи самолети като бойни средства, вместо ръчни гранати се изсипват многокилограмови бомби.
Подготвена ли е България за такава война? Отчасти да. На 2 октомври се обявява всеобща мобилизация и под знамената се стичат 837 хиляди души. Повечето от тях са въоръжени с най-модерната тогава пушка „Манлихер“ с пълнител от 6 патрона. Артилерията разполага с 1200 оръдия „Шнайдер“ и „Круп“. На въоръжение са 570 картечници. Кавалерията е в състав от 130 хиляди души. Осигурени са достатъчно муниции за водене на боевете. Войската е облечена и обута. Обозите са снабдени с необходимото за прехраната и подвозването на боеприпасите. Наборният и запасният състав е обучен за водене на бойни действия.
А какви са негативите? Според договора от 6 септември българската войска е поставена под германско командване, което обстоятелство по-нататък ще доведе до много неблагоприятни последици за нас. Снабдяването с боеприпаси изцяло зависи от Германия, защото у нас има само две фабрики за патрони (в София и Казанлък) с малка производителност.
Смята се, че войната ще продължи най-много още една година и затова всички разчети са съобразени с този срок. България разполага само с 12 самолета за бойни цели, което е крайно недостатъчно. Тя няма боен флот и въпреки това влиза във войната в съюз със само три държави (Германия, Австро-Унгария и Турция), които впоследствие воюват срещу целия свят.
В резултат на мобилизацията са създадени три армии с командващи генералите Георги Тодоров, Стефан Тошев и Климент Бояджиев. Главнокомандващ е ген. Никола Жеков. Първа и Втора армия са дислоцирани на сръбската граница, Трета е в резерв край Плевен, а малки съединения се намират по границата с Гърция.
