Едва четирима младежи издържали изпита за офицери в школата в Пловдив
Автор: Камен Костов
Първият град, в който е било отворено военно училище у нас след Освобождението, не е бил Велико Търново, нито пък София. Малко известен факт в историята е, че първият випуск офицери получават нашивките си в Пловдив.
Това става в един горещ ден на 30 август 1878 г., на хълма Джамбаз тепе, където въпреки жегата се насъбрало хилядно множество. От железопътната гара се появили група конници, водени от самия княз Александър Дондуков-Корсаков.
Заедно със свитата си, той дошъл не за да празнува именния си ден, който се чествал на същата дата, а за да произведе в звание първите български офицери.
На практика, още преди да са известни решенията и постановленията на Берлинския конгрес за бъдещата съдба на току-що учреденото според Сан-Стефанския договор Българско княжество, императорският комисар княз Дондуков-Корсаков, опасявайки се от политически изненади по въпроса с окупационния период на руските войски, решава като временна мярка да формира в Пловдив учебна военна част от български младежи, които имат поне четирикласно образование.
Целта на това формирование била да подготвя младежите във военни умения и те да бъдат произведени в офицери, в случай че се наложи да попълват новосъздадената българска армия.
Военната част, наречена първоначално „команда на волноопределящите се”, е била създадена през юни 1878 г., а три месеца по-късно вече наброява 80 души. Тогава се преименува в „рота на волноопределящите се”, а към датата на откриването на военното училище в нея се обучават вече 106 човека.
Това са доброволци, повечето участници в Българското опълчение, натрупали практика и боен опит в борбите за национално освобождение и Руско-турската война. Висшият контрол и занятията на младежите са поверени на капитана от императорската армия Николай Николаевич Флейшер - високоинтелигентен и много инициативен офицер. Капитан Строжевски е командир на ротата, помагат му подпоручик Любавски и българинът на руска служба Бонев.
В подофицерския състав влизат един фелдфебел и четирима старши подофицери. Занятията текат усилено, тъй като не е ясно дали няма да се наложи по-ранно произвеждане на възпитаниците в офицерски чин.
Освен строевите занятия, 3-4 пъти седмично се четат лекции по топография и фортификация.
Когато след подписването на Берлинския договор става ясно, че руските войски ще останат 9 месеца в Северна и Южна България, занятията се съсредоточават основно върху строевата подготовка, за да се представят младите военни добре пред княз Дондуков-Корсаков.
Тренировките са много усърдни, а изпитите – толкова тежки, че от всички курсисти само четирима успяват да покрият изискванията и да станат офицери. Прегледът на войската е определен за 30 август, 17 часа.
В него се включват освен руските войски, които в този момент се намират в Пловдив, но и лагеруващите край града 11 дружини с български войски, начело с "ротата на волноопределящите се".
Княз Александър Дондуков-Корсаков приема парада, поздравява войниците и тогава започва най-същественото – церемонията по производството на първите български офицери. Ротата преминава в разгънат строй, а след церемониалния марш князът прочита императорската заповед и произвежда в офицерски чин четири български момчета – Рачо Петров, Христо Попов, Стефан Александров и Петър Тантилов. Още на другия ден се провежда бойно учение само с частите на българските пехотинци и „ротата на волноопределящите се”. Едните са разположени на хълма Бунарджика, а другите настъпват от запад и атакуват противника. В първите дни на септември пехотинците са разквартирувани, а ротата е преместена в училището „Света Троица”.
По това време то се намира на 200 метра от Понеделник пазара, на първата пряка на ул. „Петко Славейков” в Стария град. Сградата е паметна още от 1834 г. , когато е построена със средствата на Вълко Куртович. По-късно училището е ремонтирано с помощта на родолюбивия българин Душо Хаджидеков, а през 1946 г. е съборено.
Така на практика Националният военен университет “Васил Левски” води началото си от есента на 1878 г., когато на 1 септември в Пловдив генерал-адютант княз Дондуков-Корсаков подписва заповед №14 по Военното управление на Българската земска войска, с която назначава първия команден състав на Софийското военно училище от 6 души.
Училището се нарича Софийско, тъй като е предвидено то да е там, където ще бъде седалището на бъдещия български княз. От тази дата започва летоброенето не само на военното училище, но и на цялата българска военнообразователна система.
Практическото преместване на казармата от училището „Света Троица” в София става от 14 до 19 ноември - до Пазарджик с влак, а от там пеша. На 26 ноември в столицата военното училище е официално открито. То е разположено в сградата на турската военна болница, където днес се намира Централният военен клуб.
Първият випуск е от 165 юнкери. Произведени са в първи офицерски чин на 10 май 1879 г. „Тези офицери участват в защитата на Отечеството по време на Сръбско-българската война като капитани, а впоследствие изнасят на плещите си подготовката и участието на българската армия във войните за национално обединение и прославят българското оръжие по бойните полета на Тракия, Македония и Добруджа.
До 1913 г. 83 души от тях командват полкове, 42 – бригади, 15 – дивизии, а 8 – армии”, се казва в Юбилейната книга по случай 50-годишнината на първия випуск на училището.
„Освен това петима са началници на военното училище, трима са инспектори на артилерията, двама – на кавалерията. Петима офицери достигат до поста началник на щаба на армията, а шестима се изкачват до върха на военната пирамида и са военни министри.”
През 1892 г. школото се мести в специално построена сграда в югоизточния край на града, в която днес се намира Военната академия „Г. С. Раковски”. През 1945 г. то е преименувано на Народно военно училище „Васил Левски”, а през 1958 г. е преместено във Велико Търново, където днес функционира като Национален военен университет.
