Кан Омуртаг – строител и воин, но и дипломат

Автор: Доц. Йордан Василев, д-р по история

на изток до Панония на запад. По приблизителни изчисления това е било площ от 570 хил. кв. км. След като се възкачва на престола през 811 г., кан Омуртаг сключва 30-годишен мирен договор с Византия. Той му е  необходим, за да укрепи държавата и да утвърди българското присъствие в Тракия. И двете страни спазват договора, а владетелите им поддържат лоялни отношения.

Когато през 821 г. в Югоизточна Македония избухва въстание срещу византийската власт, предвождано от Тома Славянина, по молба на император Михаил ІІ Омуртаг изпраща 12-хиляден военен отряд, който изиграва основна роля за смазване на въстанието. За благодарност император Михаил му отстъпва земите по средното и горното течение на река Вардар.

На запад България граничи с Франкската империя. Император Карл иска да разшири своите владения на изток за сметка на българската държава, но се страхува да започне война, защото знае, че българите са неустрашими воини. Затова той изпраща брат си принц Фридман при старейшините на племената тимочани, обордити и браничевци, които населяват най-западните погранични области на България. Величеството се движи с обоз от 80 волски впряга, натоварени със злато, скъпоценности, разкошни облекла и оръжия. Тимочанският старейшина Браян и обордитският Карвас са омаяни от това невиждано богатство и веднага се съгласяват да се присъединят към Франкската империя.

Старейшината на браничевци Йоман обаче иска да му се дадат и 40 волски впряга. Водят се тридневни преговори и накрая принц Фридман му ги отстъпва.
През юни 824 г. франките преместват граничните знаци на 250 км на изток в доскорошните предели на българската държава. Като узнава за това, Омуртаг изпраща своя довереник Савул в двора на император Карл, за да изрази протеста на българския владетел.

Посрещнат е с уважение, но му казват, че такава е волята на хората, които населяват тези места. На връщане Савул се среща със старейшините на трите племена и им показва договор, който предшествениците им са подписали с кан Крум. Според него им се предоставя широка автономия, но те се задължават да са поданици на българското ханство и да бранят западните му граници. Старейшините Браян и Карвас се оплакват, че обеднели заради неплодородните години и затова се съгласили да преминат към франките, отрупали ги с богати дарове.

Йоман обаче искрено съжалил за това, че не е останал верен на българите – той лично се бил срещал с хан Крум, който му е подарил меч със сребърна ръкохватка, и заявява  на Савул, че българският кан може да разчита на него.
След завръщането си в Плиска пратеникът на Омуртаг поискал от кана  да му даде 6000 конници и 3000 пешаци, за да накаже изменниците. Българският владетел обаче решава, че трябва да направи още един опит за помирение. Отива в Ломанс (селище, съществувало в околностите на днешния град Кула), където било седалището на главния жрец на славянския бог Ярило, и се среща с него. Убеждава го да отиде при тимочаните и обордитите и да ги склони да се върнат към славянобългарската държава, защото и те са славяни, а не франки.

Мисията на жреца Куктус обаче била безрезултатна. Едва тогава Омургаг изпраща Савул с исканите от него войници. Като преминава през земите на браничевци, към него се присъединява и Йоман с 1500 бойци. При приближаването на обединения отряд към техните земи тимочаните и обордитите се сдружават и правят опит да го спрат при р. Сава. Там са разбити и се оттеглят. Българите ги сразяват и при р. Драва. Бегълците се срещат с изпратения им на помощ от Карл отряд в Горна Панония – 3000 рицари с тежки брони и 6 хил. пешаци с леки кираси. В завързалата се битка отрядът на Савул разгромява франките и съюзниците им – тимочани и обордити. През 829 г. се сключва договор между България и Франкската империя, с който се възстановява статуквото от 824 г., но с преместването на границата само на 70 км на запад в полза на българите.


Патриотичен календар

4 октомври 1903 г. — Роден е Джон Атанасов

5 октомври 1878 г. — Избухва Кресненско-Разложкото въстание

5 октомври 1912 г. — Балканският съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) обявява война на Османската империя, като отговор на навлизането на турски войски в Черна гора в края на септември (стар стил)

5 октомври 1944 г.— В Крайова е сключено споразумение между България и представители на съпротивата от окупирана Югославия за участие на български войски във военни действия срещу Германия на югославска територия

6 октомври 1014 г. — В Преспа умира българският цар Самуил

8 октомври 927 г. —Българската църква е обявена за автокефална и за първи български патриарх е избран Дамян — архиепископ на Дръстър (дн. Силистра)

8 октомври 1958 г. — Умира големият български детски писател и преводач Ран Босилек

9 октомври 1849 г. — В Цариград е осветен българският параклис, на чието място по-късно е построена така наречената Желязна църква

В категории: История , Горещи новини