И политиците с непростими грехове пред народа си имат своите човешки трагедии
Автор: Борис Цветанов
Ние нямаме реална представа за личния живот нито на Хитлер, нито на Георги Димитров. Световната касапница, западното свободно словоблудие, социалистическите агиттабла са наложили представа за Фюрера като за човекоподобно, подскачащо, мустакато, перчемлиесто същество, което необяснимо съжителства с мистично влияние над жените в страната на Гьоте.
Колкото до Димитров, соцреализмът го лъскаше до блясък, а 24 години лумпени политикани и писачи го набутаха в калъпа на „пушач, бияч и ..." (да го кажем културно – женкар).
Съпоставките между фюрера и Вожда на българския народ в случая са важни, за да се добие представа за станалото в сърцето на жената, за която ще разкажем – Марта Дот, дъщеря на американски посланик в Германия по време на възхода на Хитлер.
Петнадесет са жените, които достоверно са делили кревата с Хитлер. Марта Дот е една от петте, които са правили опити да се самоубият заради изневярата на любимия си. За Димитров няма такава статистика, но със самоубийство е свързана първата му жена Любица Ивошевич.
Ще направим и съпоставка за магнетизма на двамата. Уини Вагнер, една от петнадесетте дами, близки до сърцето на фюрера, съпруга на сина на Рихард Вагнер, дъщеря на писател и актриса, казва за Хитлер: „От политика нищо не разбирам, но от мъже предостатъчно. Той беше очарователен". За тия си думи в демократичната ГФР ще я тикнат в панделата за шест години. За Димитров ще дадем думата на един мъж, разбиращ от жени и застрелян заради жена – Семьон Киров: „Аз, дето съм мъж, признавам си: сърцето ми потрепера и бе привлечено като от магнит от очарованието на другаря Димитров. Мога само да гадая какво чувстват жени, като видят този мъж на място!"
За женкарството и на двамата всичко е в областта на митологията. Хитлер е наричан „краля на Мюнхен". А за женкарството на другаря Димитров се съди главно от патологичните излияния в писма на Любица Ивошевич.
Марта Дот, дъщеря на дипломат от кариерата, е вербувана от ФБР за шпионски задачи. Креватът на фюрера е истински извор на жива вода и дамата попада в неизбежния капан, любима тема на писатели и кинаджии – разкъсване между любов и дълг. Възелът става Гордиев, когато фотографката Ева Браун, почувствала се излишна в живота на Хитлер, се прострелва с бащиния си пищов и само по случайност остава жива.
Тогава Хитлер вижда в нея истинската жена, а не поредната шафрантия и демонстративно я завежда на премиера на опера на Вагнер в Националния театър – официално признаване на Ева Браун за спътница в живота му. Марта Дот е в безизходица – от една страна е загубила любовта си, от друга – достъпа до тайните. И търси изхода в разделянето си с този мръсен свят. Но и тя е спасена случайно.
За първи път Марта Дот прекрачва прага на съдебната зала на 4 ноември 1933 г. ФБР иска сведения за Димитров – агент на ГПУ. До този момент тя знае само в най-общи линии това-онова за българина. Достолепният председател на съда д-р Вилхем Бюнгер и върховният прокурор Карл Вернер правят всичко възможно да представят Димитров като банален женкар, свалял хазяйки и спътнички във влакове. След Ана Байер и Еми Макс, посочени от психопата Ото Грос, последната му дружка била Ани Крюгер, зарязала мъжа си заради квартиранта си „тъмен балкански субект". А малко преди да бъде арестуван, флиртувал във влака със спътничката си Ирма Рьослер, спортистка.
Марта Дот знае още, че бил женен, че жена му се самоубила преди половин година. Била параноидна шизофреничка, пишеща истерични писма до шефовете на братски комунистически партии из Европа, в които неизменно присъствало умолителното: „Другарю... тия дни се очаква в града ви да пристигне другаря Димитров, пазете жена си от непоправимия любовник".
Марта очаквала да види някой зализан сваляч или лъскав Дон Жуан, но пред нея се изправя обаятелен мъж. Докато не сваля поглед от него, край ушите й отминават крясъците на Гьоринг: „Вие сте един мошеник, който трябва да бъде обесен!” Самата тя споделя: „Гьоринг произнасяше своите показания, а изправен срещу него аз видях Димитров – тъмнокос човек, необикновено жив и привлекателен, който сякаш излъчваше от себе си удивителна сила и бодрост на духа. Той беше самият живот, огън.
В него гореше сила на убеждение, негодувание, ненавист. Пламенните негови жестове, неговите ръце, неговият великолепен глас... Никога няма да забравя как стоеше спокоен и горд, самоуверен и пълен с живот, мълчаливо слушайки Гьоринг. Не ще забравя неговото лице, изразяващо превъзходство. Това беше истински победител в предварително подготвен неравен двубой... Това обаче го няма и не може да го има в протоколите на съда, там оставаха само думите... Онова, неотразимото, то си остана у мен..."
От другия ден Марта ще е на първия ред в съдебната зала на всички останали заседания.
На 9 ноември прокурорът Вернер за пореден път се опитва да унизи Димитров до нивото на мизерен женкар в момент, в който хитлеристката пропагандна машина е издигнала семейството в култ. Българинът продължава да защитава честта на хазяйката си: „Ана Крюгер е моя приятелка и аз съм й много задължен… Моля веднаж завинаги да се разбере, че не съм нито импотентен, нито педераст, а мъж в истинския смисъл на думата!"
Председателят удря звънчето, заседанието се прекратява, сред неистовия шум в залата една жена от първия ред ръкопляска спонтанно – Марта Дот. Скандалът ще отекне в Москва, откъдето най-сетне са пратили журналисти на процеса. След време Бухарин ще стисне ръката на Димитров. „Поздравявам те за урока, който даде на ония педерасти!" – казва той, намеквайки за сексуалната ориентация на част от хитлеристкото ръководство.
Димитров ще запомни ръкопляскането на жената от първия ред. Погледите им ще се срещнат, той ще й се поклони едва забележимо. Има една негова черта, за която поне аз не съм чел да е отразявана някъде: неговата суетност. Една от причините за конфликта между него и Трайчо Костов е била, че в предизборни плакати Трайчо, поръчал си фотографията и плакатите в Берлин, изглеждал далече по-голям хубавец от Вожда и Учителя.
Марта Дот алармира шефовете си, че Димитров може да бъде освободен поради липса на доказателства, но че нещо може да му се случи на излизане от съда. Доколко е била права – ето едно съобщение от телеграфните агенции: „Никаква специална охрана не пазеше около Върховния съд", датата е 23 декември, последният ден на процеса.
Някъде в края на стъпалата изпратените на помощ на Марта Дот агенти на ФБР виждат съмнителен тип, когото на бърза ръка натикват в предварително чакаща ги камионетка. Случката е видяна от съветските журналисти Лили Кайт и Иван Беспалов. За всеки случай по стъпалата на изхода е и Марта Дот с пищовче в дамската си чантичка. Отново погледите на двамата се срещат, всеки смятайки го за последно...
