Съоръжението е сред най-старите в цяла Европа и служи за модел на кулите в Трявна, Карлово и Карнобат
Автор: Камен Колев
Часовниковата кула на пловдивското Сахат тепе е сред най-старите в Европа, а на Балканите изпреварва дори градове като Солун, Цариград и Одрин. Мястото й на тепето е още от времето на Римската империя.
Кулата се издига на възвишението, официално наричано Данов хълм на името на големия възрожденски деец Христо Г. Данов. Всички пловдивчани обаче наричат мястото Сахат тепе, което в превод от турски език означава Хълм на часовника.
То обединява две тепета: Саха и Топлар. На южния през 50-те години на ХХ век е построена радио-телевизионна станция, а на северния е старата часовникова кула.
В първия модерен градоустройствен план, изготвен от Йосиф Шнитер, хълмът е наименован Часовия хълм. Мястото е било познато с това име още на древните византийци и римляни.
По това време на източните склонове имало воден часовник, построен в някогашен храм на Венера, на върха на хълма. Имало е и слънчев часовник, а доказателства за историческото им съществуване са открити през 1920 г. при изкопни работи в района. Такива водни и слънчеви съоръжения за отмерване на времето са открити в границите на ранна Византия, с тях древните хора определяли времето за църковна служба.
Върху някогашния храм на богинята Венера е намерен надпис от управлението на Септимий Север (193–211), по време на чието управление провинциалната периферия добива преимущество пред центъра Рим и започва да доминира във всички сфери на обществения и стопански живот.
Първата часовникова кула под формата на дървена конструкция с часовников механизъм е вдигната на хълма още в периода 1578–1611 година. Тя е играла ролята на градска наблюдателница на пожарната команда, пазена от страж, който следял дали някъде в града не е пламнал пожар.
За целта до часовниковата кула имало топ, вързан за верига и халка, забита дълбоко в скалата. С топа гърмели, когато някъде лумнат пламъци. По същото време на върха на тепето е имало масивна сграда с цилиндрична форма. В нея била барутчийницата и тя била строго охранявана, затворена с масивна врата.
Часовниковият механизъм бил изработен от италианския конструктор Антонио Барбаджелата. Времето се отмервало не с циферблат, а с камбанен звън, който огласял града всеки ден по обяд. В дневника си пътешественикът Льо Февър, който минава през Пловдив през 1618 година, пише: „На едно от градските тепета има часовник, който отмерва часовете по френски”.
Модата да се строят часовникови кули всъщност идва от Западна Европа поради необходимостта времето да се измерва със съвременни технически средства. Това е в хармония с предприемчивостта на търговците и занаятчиите, която измества азиатската леност.
Така много народи започват да ценят времето. Доста след Пловдив, проспериращите в икономическо отношение български градове също решават да си построят свои часовникови кули. Пловдивският образец служи за модел на градове като Карнобат, Трявна, Карлово.
В началото на XIX век дървената конструкция на кулата била напълно унищожена от пожар. През 1809 г. пловдивчани построяват наново съоръжението, но този път от камък.
То е конусовидно и е високо повече от 17 метра. Името на майстора не е известно, но като модел са били използвани морските фарове. На входа е бил оставен надпис: „В 1227 г. от егира (т.е. 1809 г.) да бъде благословен от Бога този часовник и се възобнови, но да се направи без грешка, положиха се много грижи и труд. Браво и на майстора, стократно браво! Тази красиво оформена и съвършена часовникова кула е градена 1227 г. Гледайте я и се възхищавайте!“
Тринадесет години по-късно пловдивските властници поръчват от Виена нов часовников механизъм, а през 1909 г. каменният градеж е ремонтиран с труда на бригада майстори от Брацигово.
През смутните 40-те години на ХХ век механизмът спира да работи и грижовни пловдивчани го демонтират и прибират в склада на противопожарната служба. По-късно го предават на Етнографския музей, а след това следите на уникалния часовников механизъм изчезват.
Тогава властите възлагат на стар майстор от Карнобат да направи копие на часовника само по запазените от 1882 г. чертежи. След дълга и деликатна работа механикът успява да изпълни задачата.
Новият механизъм изисква ръчно навиване един или два пъти седмично, като за целта е нужна огромна физическа сила – тежестите на часовника са над 100 килограма.
В първите години след Милениума сградата на часовниковата кула е разбита, но през 2004 г. механизмът е ремонтиран от майстора Георги Долчинков. В началото на лятото през 2013 г. пловдивските управляващи решиха да се заемат с древното пловдивско тепе, да го почистят от диворастящите храсти и лиани и да го залесят с типични за Пловдив дървета.
Хълмът беше осветен, направени бях парапети, бордюри, пешеходни зони, монтирани бяха 20 пейки и кошчета за отпадъци.
