Заради изпълнението на „Шуми Марица” Аргир Манасиев е изгонен от френския колеж в Солун и става революционер
Автор: Диана Славчева
Несъмнено една от най-легендарните български киноленти е „Мера според мера” – първият наш филм, чийто сюжет разказва за борбата на македонските българи по време на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. Той пресъздава на екрана цяла плеяда реални исторически личности, сред които и войводата Илия Дилберов, който е прототип на главния герой във филмовата продукция.
Революционерът, известен още и като Дилбер Илия, след като се измъква с дружината си от тежка 15-дневна обсада, се присъединява към четата на Аргир Манасиев. През миналата година в Благоевград бе отбелязана 80-годишнината от смъртта на този войвода, чието име носи и една от улиците в някогашната Горна Джумая., където известният български революционер, учител и общественик се заселва през 1919 г.
Аргир Манасиев е един от първите пионери и ратници в македонското освободително движение, както и в отстояването на българските позиции в Гевгелийско срещу явните и тайни нападения на гръцката пропаганда, отбелязва сп. „Илюстрация Илинден” в броя си от ноември 1932 г., в който отделя няколко страници по повод кончината на славния комита.
Той е роден през 1872 г. в село Сехово (дн. Идомени, Гърция), откъдето е родом и баща му Нако Манасиев. Майка му Стана Танева също е от Гевгелийския край, но от с. Шлопинци. По това време Сехово е българско село. То попада в границите на Гърция през 1913 г. и тогава голяма част от българските семейства се изселват в България, а в него се настаняват гръцки бежанци.
Когато Аргир е 8-годишен, заедно с трима свои братовчеди постъпва във френския колеж „Зейтинлъка” в Солун, където с успех завършва средното си образование. Ръководството на учебното заведение възнамерявало да го изпрати да продължи да учи в някой западен университет, но тъй като бил доста слабичък, остава да преподава в колежа.
Отличавайки се с добри музикални заложби, Аргир създава училищна духова музика. Но през 1893 г. училищната власт не разрешава на музикантите да посрещнат с български песни и националния химн „Шуми Марица” пристигналия от Рим българо-униатски владика Лазар Младенов и той се принуждава да напусне школото. Последват го още 25 ученици от горните класове. Те се разотиват по родните си места, а музикалният им ръководител остава в Солун и постъпва в градската музика.
На следващата година се запознава с Гоце Делчев, който го посвещава в революционното дело и Манасиев бързо става един от най-активните членове на ВМОРО.
Междувременно успява да основе в Ново село българско училище, в което се записват около 35 деца. Въпреки че местните гръкомани често пишат доноси срещу него и дори на няколко пъти бива арестуван и викан на разпити в Солун, през 1895 г. успява да приключи учебната година. После учителства и в друго солунско село – Негован. Тук той организира революционен комитет, в който влиза „всичко българско, годно за борба”.
През 1897 г. заминава заедно с Васил Чекаларов за селата в Паяк планина, където се представят за търговци на добитък. Под това прикритие те сварват да положат основите на революционни организации в много от тукашните населени места и създават първата чета в Гевгелийско. Докато преподава в с. Смоквица, му е възложена задачата да организира канал за пренос на оръжие от Гевгелийския и Битолския край. Ставайки учител в Гевгели, по нареждане на Централния комитет поема ръководството на цялата тукашна революционна околия.
В началото на 1901 г. се състои т. нар. Баялска афера. Тя се разразява, след като на 4 февруари четата на Христо Чернопеев бива разкрита и оградена от редовна войска, башибозук и албански овчари в с. Баялци. След кървавото сражение край селото, още на следващия ден започват масови арести на видни дейци на ВМОРО, които са подложени на тежки инквизиции и голяма част от тях са заточени в Бодрум кале. Общо аферата засяга около 2000 души.
Аргир Манасиев се принуждава да мине в нелегалност, като първоначално се присъединява към четата на Кръстьо Българията и Михаил Герджиков.
Когато настъпва бунтовната 1903 г. той, заедно със Сава Михайлов и ениджевардарския войвода Апостол Петков нападат турски отряди и правят опити за разрушаване на мостове по железопътната линия Солун-Скопие. На 28 юли (10 август стар стил) те минират два моста, единият от които е при Демир капия, но акцията им пропада заради предателство.
По време на Илинденско-Преображенското въстание Аргир Манасиев е член на главния въстанически щаб на втори революционен окръг „Кожух”. Четата му действа в гърба на армията на Назър паша, осуетявайки напредването й към Крушево, където е създадена Крушевската република.
И през следващите години войводата продължава нелегалната си борба с турския аскер и гръцките партизани, популярни като андрати, с които се сражава край дойранското село Мървинци.
Любопитното е, че през 1908 г., когато се извършва младотурската революция, по-напредничавите турски дисиденти, сред които той се ползва с голямо уважение, му разкриват намеренията си за извършването на преврата. И когато хуриетът се обявява в Гегели, благодарение на своя пословичен авторитет Аргир Манасиев не допуска обезоръжаването на Гевгелийска околия и акцията на младотурците спира през 1910 г. до ениджевардарското Гумендже. Вече легализирал се, той успява да организира градска духова музика в Гевгели, но през 1913 г. гръцките партизани й слагат край и плячкосват музикалните инструменти.
При обявяването на Балканската война заедно с още 170 човека от населението в Гевгелийския край Аргир е задържан в казармата. Към края на турското отстъпление по съвет на смелия българин бива образуван градски комитет, който да се грижи за спокойствието на гражданите – не само на българите, но и на турците. През Междусъюзническата война пък се записва като доброволец в Македоно-Одринското опълчение.
По време на окупацията на Македония от сърбите Аргир Манасиев е назначен за околийски началник на Струмица, какъвто остава до края на Първата световна война.
След това през 1919 г. се премества в Горна Джумая (дн. Благоевград), където до смъртта си е секретар на Окръжната училищна инспекция. Умира след тежко боледуване на 7 септември 1932 г. след близо 40-годишна революционна дейност в името на обединението на измъчената и разпокъсаната му родина. Той остава предан патриот до края на живота си. Това свидетелства един негов млад последовател, който го посещава в болницата преди войводата да си отиде от този свят. На смъртното си легло той се обръща към него с думите: „Ще бъда в услуга на Делото, докато съм жив”.
Миналата година признателните благоевградчани отбелязаха край гроба му 80-годишнината от смъртта му и бе взето решение в града да се открие мемориална плоча в негова памет. На панихидата присъства и внукът му – също носещ името Аргир Манасиев, който е един от най-известните художници в Благоевград. Майсторът на четката очевидно е наследил от дядо си и голямата чувствителност към музиката, тъй като платната в една от последните му изложби носят изявен музикален характер.
