Атентаторите стават жертва не само на неправилните си разбирания, но и на Сикрет сървис
Автор: Борис Цветанов
Прочутият разузнавач, историк и писател Ладислав Фараго някога бе написал: „Зад всяко крупно политическо събитие стоят тайни служби".
Атентатът в „Света Неделя” отдавна е получил оценки като „сигнал за въоръжено въстание" (Архив на МВР, с.л. 120118), „акт на отчаяние” (История на БКП, С. 1984), „най-големият атентат в световната история, целящ да унищожи с един удар върховните власти на режима" (Brauntq Juliusq Geschichte der Internationale, Bonn 1978).
Не се намери обаче изследовател, който да разгледа взривяването на Божия храм навръх Велики четвъртък в духа на изреченото от специалиста Ладислав Фараго. Тук ще се опитаме да поправим този пропуск. Ще надникнем в полусенчестия двор на шпионажа, като, уважавайки читателя, няма да се впускаме в известни вече подробности – кой бил стоял зад атентата, каква е ролята на Вожда и Учителя и други подробности, отдавна известни. Само ще изразим съжаление, че двадесет и четири години след промените нищо не се промени в оценката за злодеянието – от едната плоскост на елементарното тълкуване се отиде в другата: дело на Коминтерна, извършено от български слуги... Оценка, нямаща нищо общо с истината.
Историците отминават факти, крещящи за прочит, който би преобърнал представите дори на най-ортодоксалните привърженици на намесата на Коминтерна в българските работи. Документите ги има отдавна и са добре познати дори на традиционно баналните и неточни представители на социалистическия реализъм.
Още през 1926 г., по време на известния процес срещу агента на съветското, френското и германско разузнаване Дружиловски, изготвил фалшифките, сочещи Коминтерна като инициатор – шарлатанинът споменава между другото как резидент на Сикрет сървис му бил признал в Берлин, че английското разузнаване било във връзка с атентата.
Ако никога нескриваната документация за процеса е толкова недостъпна, то има изказване на Васил Коларов по време на Втората партийна конференция на БКП в Берлин 1927 г., в което той преразказва изнесеното от Дружиловски.
В архива на Партията има спомени на известния функционер от старата гвардия, за която честта на пагона бе над всичко и затова трябва да му се вярва – Асен Бояджиев: „Без да подозират авторите на атентата станаха жертва не само на своите неправилни разбирания, но и на Интелиджанс сървиз (ЦПА,сп. № 190, л.2).
Следи могат да се открият и в евентуален запазен архив на професор Методи Попов, български посланик в Берлин през 1925 г. Едва ли е оставил неотбелязана една случка в легацията през лятото на същата година.
По това време из цяла Германия шества документален филм на немски кинодейци за белия терор в България, който не е показван у нас). При проф. Попов влиза представителен мъж на средна възраст, познат на гилдията като служител в аглийското посолство. „Аз съм полковник Холст – представя се неканеният гост, – доскоро ръководех английското разузнаване в България... Сикрет сървис през цялото време беше в течение за подготовката на атентата..." „Как е възможно?!- скача насреща му нашият посланик. – Защо не го предотвратихте?” – възмущава се той. „Аз съм разузнавач, а разузнаването си има свои закони, различни от тия на политиката, която е мръсна работа. А атентатът премина от нашите ръце в политиката” – отвръща му гостът, за който служители в българската легация твърдели после, че изглеждал порядъчно пийнал.
По всяка вероятност полковник Холст е бил перманентно подпийнал години наред, защото през 1932 г. при среща с Първан Драганов, тогава военен аташе в Берлин, с когото се познават от 1925 г., след като предава поздрави до госпожа Драганова, изплаква мъката си: седемгодишният му запой с нищо не помогнал да се отърве от виденията си – и на сън, и на яве: окървавени ръце се подават из развалини на Божи храм със стонове за помощ...
В архива на Форин офис се съхраняват и отчети на един английски агент от времето преди атентата, известен само с кодовото си наименование МВ 17, от които става ясен силен интерес на английското разузнаване към България и най-вече към комунистическата партия. Част от тях бяха обнародвани преди години в месечното издание „Антени".
Агентът пише за БКП, че „има силни водачи, опитни в агитацията и неустрашими нарушители на реда". Дава и оценки за лидери на различни партии като за Георги Димитров подчертава, че „най-характерната негова черта е авантюристичният му дух".
За да завършим с историческия фон, добавяме, че след Първата световна война Сикрет сървис упорито започва да търси начин да влияе над политическия живот у нас.
В България под прикритие на дипломат пристига един от най-опитните разузнавачи Чарлз Андрюс (той ще остане чак до 1941 г.). Английски шпиони проникват навсякъде в обществения живот. За официален Лондон правителството на Цанков е компрометирано, затова е и интересът към комунистическата партия като единствена, която би могла да допринесе за свалянето му. Пълномощният министър на Великобритания у нас Уилям Ърксин открито демонстрира негативното си отношение към властта.
В такава обстановка в София пристига полковник Холст. Задачата му е да предотврати евентуален отказ от курс към ново въоръжено въстание, наложен на ЦК на БКП от Коминтерна в началото на 1924 г. Сигнал за избухването му трябвало да бъде значителен терористичен акт. Полковникът заварва вече в напреднала фаза подготовката за взривяването на най-емблематичното заведение на София – „Юнион клуб”. Помощник главният готвач почти ежедневно внасял в сградата най-силното тогава взривно вещество – мелинит.
В клуба ежедневно си дават срещи елитът на властта, полицията и изтъкнати дипломати. Атентат там е неприемлив за англичаните. И Холст прибягва към най-безобидния начин да отстрани проблема – написва донос за помощник готвача и той бива уволнен. След което се среща с вербувания още преди години за Сикрет сървис Петър Задгорски, клисар в църквата „Света Неделя”. Холст му внушава да предаде чрез познатия си Митко Хаджидимитров-Митрето, че складът на църквата може да бъде използван от другарите за каквото решат. Митрето, запознат с провала на замисъла за взривяване на „Юнион клуб”, веднага съобщава на ръководителя на Военната организация Коста Янков, че ако се взриви „Света Неделя”, ще може „да бъде ликвидирана цялата фашистка сволоч".
Че Петър Задгорски е работил за англичаните, доказателствата са налице. Трябва само нов прочит на случващото се около него непосредствено след атентата. На него му е обещано – и от военната организация, и от англичаните, да бъде измъкнат с автомобил. Но след напускането на църквата Задгорски не вижда такъв.
Вторият вариант е укриване в квартирата на нищо неподозиращите Даскалов и Камбуров от члена на терористичната тройка Петър Абаджиев и това се прави, но клисарят вижда, че там е нежелан и напуска сутринта жилището.
Разминава се с Петър Абаджиев, който получава уверение от служител от английската легация (може би от самия полковник Холст, Абаджиев не го познава), че Задгорски може да бъде укрит в легацията, при това за 15-20 дни. Абаджиев обаче не намира клисаря, който в това време подир скитане по улиците се отбива при зет си Ангел Манолов на „Козлодуй" 65, след което се предава в полицията.
Неговото държане при следствието, както и при процеса подсказва, че се е надявал на намеса на англичаните дори в последния момент пред бесилката.
Задгорски не е големият агент на Сикрет сървиз сред комунистическата организация. Той е само едно от доказателствата за ръката на разузнаването, която винаги подготвя прикриваща следа. И Задгорски е само прикриваща следа, целяща опазването на основния агент.
