Ползата му за най-важния орган в човешкото тяло е известна от векове
Автор: проф. Христо Мермерски
Все още по някои горски окрайнини може да се видят червенеещите се ситни плодчета на глога. Латинското наименование на растението произлиза от гръцката дума krataios, която означава силен, здрав, имайки се предвид тези качества на неговата дървесина. Много народи, като немците и англичаните, пък го наричат „трън”. Действително неговите бодли, които представляват видоизменени клони, са невероятно твърди и могат да се използват дори като пирони.
Иначе глогът е едно от най-древните известни на човека плодни растения. Преди много векове на него са приписвали не само много силни целебни свойства, но и магическа сила.
Младоженците в Древна Гърция например полагали на олтара на Бога на съпружеството венци, сплетени от клонките на този храст, като се надявали, че това ще укрепи брака им и ще го направи много щастлив.
Днес глогът е не по-малко популярен и макар да не се използва за плетене на венци, полезните му свойства се ценят твърде високо. Те може да се обяснят с наличието на широк спектър от витамини – А, К, С, Е и от групата В, както и от цяла палитра биологично активни вещества: сапонини, флавоноиди, скорбяла, фруктоза, етерични масла, органични киселини, холин, сорбит, пектин и пр., чийто спектър на действие е много широк. Някои от съставките на плодовете на глога се срещат изключително рядко в природата и са изключително ценни за човешкия организъм.
Така например съдържащата се в тях урсолова киселина притежава силно противовъзпалително, антимикробно и съдоразширяващо действие. Тя оказва още лек диуретичен ефект и проявява противотуморни, хепапротектни и кардиостимулиращи свойства. Освен това се явява и важна съставка на колагена на кожата, затова употребата на плодовете активно стимулира регенерацията на клетките.
Мнозина свързват глога с асоциации за подобряване работата на сърцето, тъй като на негова основа са разработени множество активно действащи и възстановяващи препарати за сърдечносъдовата система, а също и успокоителни средства за нервната система.
Ползата за сърцето му е известна от векове и той се прилага при различни заболявания като разстройства на сърдечната дейност, слабост на сърдечния мускул, прекаран инфаркт на миокарда, начални стадии на хипертония, тахикардия и безсъние.
Веществата, които влизат в състава на глогинките, не само понижават възбудимостта на нервната система, но и подобряват нейната работа, тонизират работата на сърдечния мускул и подобряват мозъчното кръвообращение.
Народната медицина използва растението още и като противоревматично средство и срещу отоци. Голяма е неговата полза и при главоболие, алергии, епилепсия и нарушения в работата на щитовидната жлеза.
Хората, страдащи от захарен диабет, също високо ценят неговите свойства за стабилизиране нивото на захарта в кръвта. Глогът притежава и жлъчегонно действие и подобрява дейността на черния дроб.
Поради тази причина и тъй като подобрява функцията на червата, което води до активизация на обменните процеси в организма, той помага и за намаляването на теглото при наличието на излишни килограми. Неговата калоричност е много ниска – около 52 калории в 100 г.
Все пак не трябва да се ядат повече от 150 г в денонощието от пресните плодове, тъй като това може да наруши сърдечния ритъм или да понижи кръвното налягане. Те не са подходящи и за консумация от бременни жени и кърмачки.
Усилването или отслабването на действията на настойките от глог зависят от дозировките им. Препоръчително е да се започва с малки дози, като те постепенно се увеличават.
