Скоро приключват и снимките на филма „На млечния път“, в който участва самата Моника Белучи. Идеологът на "Ъндърграунд" има още една причина, с която да комбинира идването си у нас: подготвя се издаването на нова книга на режисьора. "Емир от дълго време отсъстваше от музикалната сцена и сме много щастливи, че най-сетне ще гостува при нас", казва Виктория Гармашефская, шеф на промоутърската компания "Дегрис", която отговаря за турнето на режисьора в София.
Нека припомним, че великолепният балкански субект е автор на киноленти, превърнали се в класика: "Помниш ли Доли Бел?", "Време за цигани", "Ъндъргараунд", "Черна котка, бял котарак“, "Животът е чудо", "Марадона". Кустурица е известен със своите занимания в режисурата и музиката.
- Доволен ли сте от живота си в момента?
- Винаги съм доволен от живота си. Имало е и сложни ситуации, но винаги съм бил оптимист.
- Това личи от филмите ви. Впрочем в какви сложни ситуации сте се оказвали?
- Например, когато родителите ми починаха. Когато американциите бомбардираха Белград. Разпадът на Югославия – това е една от най-великите трагедии на миналия век.
- Истина ли е, че и днес сте заклет противник на разпада на Югославия? Имаше ли според вас шанс тази многонационална държава да се запази? Или всичко бе подчинено на скоростта на центробежните сили, наложени от нова Европа?
- Не, никакъв шанс не е имало Югославия да остане същата. Планът за разрушаване на Югославия бе направен правилно. Инициатори и вдъхновители за него са Германия и Ватиканът. Католическата църква, губейки част от влиянието си, си поставя за цел да възстанови своето минало могъщество – разпространявайки го от Скандинавския континент до Адриатика.
Югославия бе разбита, защото беше сериозна и абсолютно независима държава. Крупен играч на пазара с оръжие. Държава, която в края на ХХ век води самостоятелна политика. Политика, която преди десет и повече години, в условията на еднополярен свят, вече никак не се вписва в интересите на западните държави – на първо място Германия.
Обърнете внимание! Западът приема благосклонно България и Румъния – макар те и по външни, и по вътрешни признаци да са по-далеч от Европа от нас.
Обаче по времето на Втората световна война те са били сериозни съюзници на Германия. Югославия – не. Нас не ни приемат в Европа, защото показваме характер. Нещо като малката Русия на Балканите. Опозицията не може да разчита на пари отвън. Не е длъжна да трансформира енергията на тълпата в погроми, в хаос, в нова Октомврийска революция.
- Започва да става все по-интересно. В такъв случай как виждате съдбата на Евросъюза? Има ли бъдеще той, или се разпада заради различията между неговите страни членки? Отсъствието на граници прави света по-богат и по-безопасен. Така ли е?
- На вас тази идея харесва ли ви? Хубаво е да пътешества човек без граници, нали? Но моля ви, отговорете ми: къде започва и къде свършва Европа? Турция да речем – тя Европа ли е или не?
- До Босфора – да. Зад него вече е Азия.
- А нима идеята балканските народи да се съберат в едно цяло беше лоша? Идеята за Югославия? И какво се получи? Същите тези, които някога ни бяха събрали, ни разтуриха. Сега такъв съюз не отговаря на интересите им.
Що се отнася до въпроса за бъдещето на Европейския съюз, възможно е и този глобален проект да изглежда красив и привлекателен, но силно се съмнявам в неговата жизнеспособност. Когато един германец трябва да храни сто румънци, това няма да свърши добре.
- След период на относително спокойствие в света отново се разгарят страсти – при това с непредсказуеми последствия. Революциите от Арабската пролет смениха редица диктатори, проля се много кръв; на тяхно място идват ислямските радикалисти; бежанският поток от арабския свят към Европа става трудно контролируем. Какво мислите за тези революции, за тези „размествания на пластовете“?
- Съгласен съм, че радикализмът съвсем не е инструментът, който би могъл да промени света към по-добро. Затова трябва да бъде зададен въпросът: „Кой стои зад тези революции? Нека бъдат посочени силите, които ги дирижират“.
- Ако намеквате за световното задкулисие, свързано с американците – защо биха се нагърбили с такъв товар те? Та нали бумерангът ще се върне към тях самите?
- Един от отговорите на този въпрос е, че военнопромишленият комплекс винаги ще има нужда от враг - иначе на кого ще продава цялата тази грамада от въоръжения?
- Според мен това е банално обяснение…
- Честно казано, не знам точния отговор. Съгласен съм, резултатът от всичките тези революции – както за народите от арабския свят, така и за глобалния свят – по-скоро е отрицателен. Когато бях в Мароко, се срещнах с персони, много близки до краля. Той също беше там. Казах му: „Арабската пролет е нещо хубаво“. Той ме погледна със снизхождение или със съжаление може би. И ми отвърна: „Каква пролет? Зима!“. Ето как разбрах, че не обичат Кадафи.
- А кой го е обичал? Диктатор…
- А нима зверската разправа над него, извършена при участието на френските спецслужби, не е престъпление? Питам се още – а дали животът на либийците стана по-добър след Кадафи? Или животът на египтяните след Хосни Мубарак?
Що за революция е тази, след която страната ѝ изпада в безумен хаос; след като бедните хора в нея стават все повече и повече?
Но да се върнем към американците. Възможно е да им е от полза и ислямският радикализъм, и войнстващата реторика на севернокорейските вождове, и афганистанските талибани. Всичко това – като повод за непрекъснатото трупане на военна мощ.
- Мислите ли, че в днешно време съществуват цивилизовани начини да бъдат решени териториалните проблеми?
- Възможно е да съществуват. Но лично аз не знам за тях. Никой не иска да преговаря. Всеки иска да решава проблемите от позицията на силата. Много пъти съм казвал – светът е станал по-лош, по-циничен, по-мръсен. Интернет, Фейсбук и мобилните телефони – всичко това е нещо хубаво. Но прави ли то света по-морален и справедлив.
- Вие използвате ли Фейсбук?
- Не. Защото там приятелствата не са приятелства. Някаква илюзия… Бих използвал Фейсбук единствено за работа, за контакти – такива неща.
Предполагам, че и сексът във Фейсбук скоро ще стане напълно безконтролен. Аз го предпочитам по най-стария начин – влюбваш се, обичаш. Останалото си идва само и не е нужно да го говорим, защото ще стане пошло.
Според мен Фейсбук е мрежа, чрез която е лесно да бъдат контролирани както определени хора, така и цели общности: „Къде си ти сега? За какво мислиш? С кого си говориш?“. Не, това определено не ми харесва.
- В свои интервюта често сте се опълчвали срещу Холивуд. Не ви ли притеснява, че критиката ви към Меката на киното обикновено се възприема като нещо шокиращо, като някаква „балканска“ екстравагантност? Говорим за продукции за космически суми.
- Уважавам Холивуд до 60-те години. Сега това е фабрика за производстово на видеоигри.
