Тя не е само познатата от публикациите изпълнителка на „Лили Марлен”
Автор: Борис Цветанов
В последните години не остана пишещ в стил „ретро" из многотиражките да не открива Америка, разказвайки за живота на красивото, дребничко българско момиче Иванка Иванова с артистичен псевдоним Ива Ваня. И всичко си прилича като две капки вода, банално, неточно, непълно, крепящо се на четири кита: актриса – тип Пепеляшка; актова снимка, за която е наречена „Новата Венера", „Лили Марлен" и отрязване мераците на Бабелбергския бик Йозеф Гьобелс.
И то се знае: всичко това, гарнирано с менторството как в тая дива страна не знаят за гениалната българка! Смешните ни плачове са познати още от Ботев.
Истината е, че Ива Ваня си е била добре позната на българите в свое време. И не само от филмовите списания, от екрана и от грамофонни плочи.
Пред мен е „Горнооряховски общински вестник", брой 19-20 от 20 февруари 1939 година. С характерния за журналистиката тогава стил – надзаглавие: „Високо отличие за наша съгражданка и филмова актриса Ива Ваня” и заглавието: „От победа към победа – жена на седлото!"
Удар от първа страница с първите редове: „Ива Ваня, дъщеря на чиновник от малко черноморско градче (иначе е родена в Карнобат на 10 октомври 1905 г., б. р.), е прекарала по-голямата си част от детските си години в Горна Оряховица и София".
И подчертан стремеж от неподписалия се журналист да представи съгражданката си в нова светлина: жокей със световна слава! „На гърба на бялата кобила Марица Ива Ваня успява да спечели вниманието на любители и професионалисти в конния спорт. За постиженията на ездачката говори цяла Европа. Особено след като яхна червения кон Исперхан, победил в Аахен. С този кон – чиста арабска кръв, ездачката спечели 66 първи награди и има да върви от победа към победа. Този чистокръвен кон е наричан от познавачите „Мускулната топка".
Журналистът не се прави на будител. На улицата той пита кавалерийски офицер: „Познавате ли Ива Ваня?" и отговорът е: „Че как! Ива и Исперхан! За хората от хиподрума на Европа това е най-известната ездачка..."
Във вестника се отделя място и за артистичната кариера на съгражданката. За главозамайващите успехи в нямото кино; за това, че и в говорящото успява да се наложи. Пише и за участието й в „Той ли беше от третия етаж" на Уфа филм. Който е една от 114-те прожектирани през 1939 година киноленти в горнооряховското читалищно кино.
„Храбра жена и очарователна актриса" – заключава в репортажа си вестникът.
Но да продължим да търсим непубликуваното в многотиражките.
Любовта на Ива Ваня към киното започва от прожекциите в кинотеатър „Одеон" в София. Нищо особено, ще каже някой, но това е началото на двадесети век, патриархалната столица смята за неприлично ученичка да посещава ей така киносалони. А тя е там всеки ден.
Седемнадесетгодишна през 1922 г., тя вече знае: ще бъде филмова артистка!
Само с майка си споделя, че това може да стане единствено в Берлин – тогава център на европейската култура. И се качва на влака от Централна гара – без виза, без лична карта, с малко пари, събрани от родителката й.
Берлин я посреща студен и сив. Записва танци, играе в модерния театър „Гондел"... и като в калпава оперета точно там я вижда феноменът на германското нямо кино Робърт Винс...
След което идва говорящото кино. Традиционно звездите от нямото падат зад борда. Филмови списания тръбят: „Изгубена ли е филмовата дива Ива Ваня за киното!"
Така изглежда. Но когато Господ дава за някого, дава щедро!
Ива Ваня влиза в ездата. Това, което в началото горнооряховският журналист е пропуснал, е, че още с появата си на хиподрума Ива Ваня събужда завист у конкуренцията. Бялата Марица става жертва на черен умишлен пожар. Преживява загубата. За Исперхан ще допълним, че с него тя става олимпийски шампион през 1936 г.
В далечната 1930 г. Ива участва и в конкурс за красота. Ето заглавие в „Берлинер цайтунг": „Най-красивата берлинчанка е българката Ива Ваня. Тя печели луксозен „Мерцедес бенц” кабриолет".
В средата на тридесетте години Ива Ваня върви от победа към победа и в новия спорт моторейсинг – комбинация от конен спорт и мотокрос. Заема се и със спортен бридж. Пее в концертни зали, танцува. И се връща с блясък в говорящото кино.
Но животът не е оперета. Първият й приятел – англичанинът Георг, се жени тайно от баща си за нея, но влиятелният финансов магнат анулира брака и синът му избира парите.
За малко Ива не става херцогиня. Вторият й приятел е Фридрих, кронпринц на Хайлигедам, внук на Великия херцог на Магленбург-Шверин.
Няма да пропуснем окултното. Ива е и нумероложка, гадателка на карти. И при подреждането на картите... вижда загадъчна смърт на Фридрих. Няколко дни по-късно той е намерен удавен в реката край семейния замък.
И българката отново е в Берлин – концертни подиуми, кабарета, шансони, канцонети... Берлин е Мека на шлагерите.Там пее и друг българин – Аспарух Лешников. Тук ще бъде сцената на романа й с Норберт Шулце.
Двамата се срещат по време на запис на грамофонна плоча. Шулце е популярен филмов композитор, автор на симфонии, пише музика и за опери. Световната слава го свързва неизменно с фронтовия шлагер „Лили Марлен", но тук има две грешки.
Истинското заглавие на песента е "Песен на самотния часовой", а Шулце не е композирал песента. Тя е дело на младия Ханс Лайт, създал я през 1915 година като я посвещава на две момичета – Лили и Марлен. През 1937 г. я изравя от забравата и я дава на Шулце, който й прави аранжимент.
Песента е публикувана, но се пее само тук-там без никакъв успех. При все че това е времето, когато Берлин е най-големият световен център на кабаретата. Звездата на тази песен ще изгрее чак през 1941 г. и ще бъде свързана с Балканите и с изпълнението й на български език от Ива Ваня.
Но да се върнем на романа й с композитора. По време на записа Шулце влиза в студиото и проваля записването на плочата. Ива Ваня поглежда към младия мъж (тогава той е на 29 години, тя на 34) с къси кожени панталони и иронично пита: „Ти какво бе, да не си някой клоун от цирка?!"
Но за Норберт Шулце това е онова, за което мнозина говорят, но малцина го знаят: любов от пръв поглед. Зарязва жена си и четирите си деца, преследва упорито българката, накрая се женят. Двете им деца ще наследят талантите и на двамата – единият ще стане филмов режисьор, другият композитор.
Макар да е автор на най-популярната армейска песен, макар семейство Шулце да са близки с Магда и Йозеф Гьобелс, в края на войната Норберт е поканен за справка в Гестапо. Ясно е какво означава това.
И Ива Ваня тръгва заедно със съпруга си. Но ангел бди и над двамата.
Започва ужасна бомбардировка. Ива и Норберт избягват от лапите на Гестапо и се укриват във ферма край Одер. Там нашето момиче отглежда 60 кокошки и 20 патици, общува с руснаци, с американци, с англичани, а когато стане опасно, запрашва за далечна Бразилия, където сестра й е прима балерина.
Връща се в Германия през 1954 г., където живее в Хамбург до края на живота си през 1991 г.
