Защо искат да убият българската аграрна наука

Автор: Пламен Николов

План за физическото ликвидиране на селскостопанската наука в България подготвя Министерството на земеделието и храните. Аграрното ведомство предвижда част от научните звена към Селскостопанска академия да преминат към БАН или към някои от университетите. Обмисля се закриване на селскостопански институти.

За това алармираха през миналата седмица председателят на академията доц. д-р Христо Бозуков и директорите на научните подразделения на вуза. Учените пратиха декларация до премиера, председателя на Нарoдното събрание, президента, парламентарни групи и министри. Това ще бъде удар не само върху аграрната наука, но и върху българското земеделие, категорични са научните специалисти.

В годините на криминалния преход

Селскостопанската академия бе обект на множество неудачни структурни промени, които се отразиха крайно отрицателно на нейната жизнеспособност, се подчертава в декларацията. Само през последните 6 години са съкратени 1166 души или една трета от научните работници.

„Не разполагаме с подробна информация, но в последните месеци усилено се говори за разформироване на Селскостопанската академия и научните й звена“ – потвърди директорът на Добруджанския земеделски институт доц. д-р Иван Киряков. Той припомни изказване на просветния министър проф. Клисарова, която заяви: „Имаше институт по пшеницата в Добруджа”. В земеделския институт край Генерал Тошево работят 150 специалисти, които могат да останат без работа, а семействата им – без доходи.

Подготвяните сега промени предвиждат годишния бюджет на Академията, планиран първоначално в размер на 24 млн. лева, да се намали с 18 %. Това ще доведе до драстични съкращения в състава и научната дейност. В момента всички приходи от продаваните семена и разработки отиват в сметките на Земеделското министерство. То от своя страна връща част от парите под формата на субсидия, която е крайно недостатъчна.
А Селскостопанската академия би могла да се самоиздържа и затова учените настояват за автономна сметка, каквато функционира в БАН, в която, освен субсидията, да постъпват и приходите от научна дейност.

Добруджанският земеделски институт например през миналата година е реализирал приходи в размер на 5 895 000 лв., а бюджетът му е 5 245 000 лв. Научните работници там получават унизителни заплати от 600-700 лв., които понякога се бавят с месеци. Техниката е стара и амортизирана – от 80-те години на миналия век. Парите не стигат не само за заплати, а и за научни разработки, коментира доц. Киряков.

Семената, създадени от специалистите в селскостопанската академия, са сериозен конкурент на пазара и именно този факт е разковничето на опитите за ликвидирането на българската аграрна наука. От създадените в звената на Академията сортове и хибридни растения в страната се сеят: 96 % от зърнено-житните и зърнено-бобовите култури, 80 % от фуражните култури, 70 % от тютюна, 65% от зеленчуковите култури, 50 % от царевицата и 10 % от слънчогледа.

Българските слънчогледови семена през последните години намират добър пазар в Украйна, Русия и Молдова. Само институтът край Генерал Тошево през 2013 г. е произвел 2312 тона заготовки от тях, както и 2031 т базови семена, 61 т предбазови и 4 т за предварително размножаване. С тях са засети 7 милиона декара.
Тези резултати превръщат Добруджанския земеделски институт в сериозен конкурент на пазара за семена. Но господстващото положение на българските сортове в аграрна страна като нашата няма как да не дразни големите световни производители. И те вероятно са намерили услужливи служители на Земеделското министерство, които да работят за ликвидирането на селскостопанската ни наука.

Научните институти и опитни станции в системата на Селскостопанска академия работят върху общо 212 научноизследователски проекта, припомня председателят на институцията доц. д-р Христо Бозуков. Основните задачи на учените са насочени към разработване на нови селекции и технологии, свързани с промените на климата.

Вече можем да се похвалим с наши зърнени култури, които по-добре понасят сушата и високите температури. Те са дело на специалистите от Добруджанския земеделски институт, Института по растителни и генетични ресурси в Садово, Института по царевицата в Кнежа, Института по полски култури в Чирпан, Института по земеделие и семезнание „Образцов чифлик” – Русе и на още редица звена от системата на Селскостопанска академия.

Сред отличниците е и Институтът по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н. Пушкаров”, където се разработва електронен атлас на почвите в България.
Работи се и върху нови технологични решения както за смекчаване на климатичните промени, така и за подпомагане процеса на адаптация на земеделското производство към тях. Тези практики включват управление на растителните остатъци, оптимизиране на торенето и въвеждане на почвозащитни сеитбообращения и почвообработки.
Големи апетити има и към притежаваната от Селскостопанската академия земя, която е 150 000 декара.

Интелектуалната собственост и разработките на нашите специалисти също блазнят конкурентите на пазара. Именно те вероятно стоят в основата на опита за ликвидиране на селскостопанската наука в България.
Декларацията на научните работници и вдигнатият медиен шум засега свършиха работа. От Земеделското министерство веднага обявиха, че няма планове за закриване на Селскостопанската академия. Обмисляло се само преструктурирането й.

Но ако се върнем назад в последните 20 години, ще видим, че съсипването на различните отрасли в българската икономика започва именно със структурни промени и „оптимизиране”. Затова и работещите в системата на академията категорично възразиха срещу поредния опит за поставянето на личните и корпоративни интереси над националните.

Бъдещето ще покаже дали техният призив ще бъде чут. От поведението на Земеделското министерство ще стане ясно дали ще се инвестира в българската аграрна наука, или отново за пореден път ще бъдат обслужвани лобистки интереси на чужди корпорации.


В категории: Съвети за земеделието , Горещи новини