По съдържание на белтъчини и незаменими аминокиселини киноата няма равна на себе си
Автор: проф. Христо Мермерски
Асамблеята на ООН бе обявила изминалата 2013-а за Международна година на киноата. По мнението на генералния секретар на световната организация Бан Ки Мун, би следвало тази култура да получи международно признание.
Иначе растението е известно на човечеството вече повече от 6000 години. Неговата родина са Андите, където то е било основна храна на инките, ацтеките и много други народи в Южна Америка. Там то е имало статут на свещено и било наричано „майка на зърното”. Испанските колониалисти обаче смятали киноата за езическа храна и унищожавали посевите с нея.
Сега тя е напълно култивирана зърнена култура, което почти няма нищо общо с диворастящите си предци. В дивата природа се срещат само подивели потомци на културното растение. Голяма част от него постъпва на световните пазари от Перу, Боливия и Еквадор. В България също се отглежда, но на много ограничени площи.
Предимството му е, че е способно да дава обилен урожай дори на надморска височина повече от 4000 метра. Негови близки родственици са цвеклото и спанакът. НАСА планира да го използва за храна на космонавтите при дългите им полети.
Киноата влиза в Топ 20 на най-полезните хранителни продукти на планетата, макар все още да не е много популярна в нашата страна. Много малко се знае и за нейните полезни свойства. А хранителната й стойност е много висока. По съдържание на белтъчини и незаменими аминокиселини просто няма равна на себе си. Растението може да замени за вегетарианците животинските източници на белтъчини. И тъй като е богато на растителни влакна, за дълго създава чувство на ситост.
Недостатъкът на неговите зърна е високото съдържание на сапонини в тяхната обвивка, които им придават горчив вкус, но пък ги предпазват от вредителите. Вероятно това е причината за тяхната непопулярност сред европейците. За да се неутрализират тези вещества, следва киноата да се промие с няколко води или да се накисне за известно време във вода. За повишаване на хранителната й ценност зърната може да се оставят да прораснат – за това са нужни само 2-4 часа. В кълновете се активизират ензими, които облекчават храносмилането и повишават съдържанието на витамини.
А те и без това са твърде много в растението – А, В1, В2, В5, В6, В9, С, Е, РР, холин. От микроелементите и минералите се срещат желязо, калий, калций, магнезий, манган, мед, натрий, селен, фосфор и цинк. Като цяло полезните вещества в него са много повече, отколкото в другите зърнени култури. При това те се усвояват от организма практически напълно. Като пример ще посочим, че по отношение на това си свойство киноата може да съперничи единствено на майчиното мляко.
Важно е да се отбележи също, че зърната й не съдържат глутен, който предизвиква алергии при много хора. Честата консумация на тази зърнена култура укрепва костите и следователно помага да се отървем от такива заболявания като артрит, което е много важно за по-възрастните хора. Тя е много необходима и на тези, които страдат от диабет, сърдечни заболявания и хипертония.
Освен това киноата способства извеждането от организма на всички вредни вещества, шлаки и холестерин, които пречат на нормалното му функциониране. Като мощно общоукрепващо средство зърната й са нужни на всеки, който е прекарал наскоро тежко заболяване или операция. Те спомагат да се избавим и от мигрената и силното главоболие, тъй като действат успокояващо на нервната система.
В последно време учените активно твърдят, че честата употреба на киноа помага да се предотврати развитието на ракови заболявания.
