Сред плеядата жени – хайдутки, ятачки и дейни участнички във величествената епопея на освобождението от турско робство, има и една силистренка.
Автор: Момка Чумпилева
Това е Митана Беленска. Тази обикновена и скромна българка е докрай предана и изцяло посветена на революционното дело.
Вече покойният краевед Вълчо Радев в книгата си „Бележити силистренци“ отбелязва, че почти единствените сведения за нея може да се намерят в „Българката през Възраждането“ от проф. Виржиния Паскалева, където се изтъква: „Митана Атанасова Беленска ни възхищава с безбройни подвизи, извършени от нея безшумно и всеотдайно“.
Тя е родена в Силистра през 1845 г. Омъжва се за Христо Беленски от Бяла, с когото имат 11 деца. Съпругът й е сподвижник на Хаджи Димитър и Стефан Караджа и покрай него и съпругата му също става предан радетел и деец на революционното движение.
Семейството се труди упорито из Румъния не само за да изхранва многобройната си челяд. Голяма част от припечеленото отива за провизии и дрехи за революционерите. Самата Митана става куриер и пренася от Букурещ през румънския град Олтеница (където фамилията се установява за дълго време) за Русе и Силистра вестници и оръжие.
В Русе тя влиза във връзка с баба Тонка. Не прекратява дейността си дори и когато Христо е заловен и откаран на заточение в Диарбекир. Къщичката на семейството в Силистра, край брега на Дунава, е служела за убежище на борците против робството.
Когато съпругът й успява да избяга от заточението, двамата продължават своята борческа дейност от Олтеница.
В своята книга Вълчо Радев изтъква, че проф. Паскалева е отбелязала близките връзки на двамата с великия български революционер Христо Ботев и усърдната им дейност за подготовката на четниците му за преминаването с кораба „Радецки“ на българския бряг. Макар и вече възрастна, тя се включва като доброволка в Балканската война през 1912 г., работейки като медицинска сестра при ранените войници.
Мечтата на Митана Беленска за свободна България се сбъдва. Тя живее доста след Освобождението.
Проф. Паскалева отбелязва, че сведенията за тази героична българка е получила от двете й дъщери – Аника Сърбянова, омъжена в Бургас, и Елена Беленска, живуща в София, както и от нейния син Атанас Беленски от Разград. Повече информация евентуално може да се намери в Историческия музей в Разград, където наследниците на Митана и Христо Беленски са предали документите на своите родители.